Една (не) класация на прогресив рок албумите. Поглед към 10 фундаментални записа.
Това не е класация. Да се категоризират музикални произведения в жанра прогресив рок би било не само прекомерно субективно, но и a priori престъпление срещу самия жанр – винаги и без изключение. Стилът е експериментален, ексцентричен… еклектичен. В това се крие неговата неповторима красота, вълшебство, великолепие. Ще заимствам думите на германския философ Юрген Хабермас, който видя модерността като проект, който е обречен да бъде „незавършен“, като кажа, че прогресив рока е именно такъв музикален свят – безграничен, безкраен… незавършен.
И все пак какво четете? Четете един опит за извеждане на 10 от най-фундаменталните за стила албуми издавани до ден днешен. Фундаментът в случая е съвкупност от характеристиките на албума и ефектите, които даден албум е имал през годините, като най-важните според мен са: влиянието и иновативността.
Влиянието е абстрактно понятие и се отнася до влияние върху други банди, изпълнители и музикални среди, влиянието върху феновете, като тук взимам предвид и теста на времето и устойчивостта на това влияние при смяната на поколенията и накрая в един абстрактен смисъл – влиянието върху културата на модерността в западния (предимно) свят изобщо.
Иновативността е съвкупност от креативност в техническо и лирическо отношение на самите композиции в албума и тяхната оригиналност. Пионерството, колкото и релативистично понятие да е в музиката в значим фактор при изграждане на „култов“ статус на даден изпълнител и формирането на самите рамки на даден стил или течение.
И така. Приятно четене и слушане. Потапяме се в един магически, вълшебен, трансцедентален свят… този на прог рок музиката.
Албум символ на рок културата. Триумф на психеделичния гений на британската четворка. Прогресивът е имплицитно експериментален стил. The Dark Side of the Moon е именно такъв албум – излизащ извън границите на музикалните парадигми и предизвикващ сетивата и въображението.
Влияние – 10/10
Иновативност – 9/10
- King Crimson – In the Court of the Crimson King (1969)
This is where everything begins. Първият албум на King Crimson може смело да бъде наречен пионерен, култов и неповторим! Защо ли? Защото се позиционира като „лакмус на качество“ на прог рок музиката до ден днешен. Да, стилът е експериментален и отворен. Но също така е вярно и че именно тук се поставят (невидимите) граници за това, което милиони хора наричат качествен и оригинален прог рок вече 50 години!
Влияние – 8/10
Иновативност – 10/10
- Pink Floyd – Wish You Were Here (1975)
Може би най-емоционално въздействащия запис на Флойд. Разбира се, интерсубективното преживяване е строго индивидуално, но самите песни имат несъмнено такова въздействие.
Влияние – 8/10
Иновативност – 7/10
- Marillion – Script for a Jester’s Tear (1983)
Marillion могат (условно) да бъдат наречени пионери на нео-прогресив рока. Този суб жанр на прогресив рока се утвърди през последните 4 десетилетия и в неговите „рамки“ се появиха безброй качествени и дълбоко смислени и емоционални (което всъщност е и ключова характеристика на стила) албума. Първият албум на Marillion остава и най-емблематичния такъв, не просто заради магическото вокално присъствие на Fish, но и заради цялостната атмосфера на лирично приключение, което очаква слушателите на Script For Jester’s Tear..
Влияние – 6/10
Иновативност – 6/10
- Camel – Mirage (1974)
За Camel няма какво да се каже на почитателите на стила. А за останалите остава съветът – чуйте Mirage. Дързък, смел и иновативен албум, безспорен връх в творчеството на бандата, който остава трайна следа в историята и развитието на стила.
Влияние – 6/10
Иновативност – 6/10
- Eloy – Ocean (1977)
Frank Bornemann не е от онези музиканти и композитори, на които съдбата е отредила да станат комерсиално известни. Но е от тези, на които Провидението е дало дарба. Шестият студиен албум на германската банда е техния връх, техния шедьовър. Албумът звучи последователно, стегнато и пренася слушателя в един атмосферичен прог рок океан където властва Посейдон. Eloy са безспорно значима група – имат собствен стил, имат класа, имат океан.. насладете му се.
Влияние – 3/10
Иновативност – 6/10
- Grindrolog – Lady Lake (1972)
Вторият студиен албум на британците едва ли е най-популярния запис на прог сцената в началото на 70-те години, но това не означава, че не е вдъхновен и задълбочен. Специфичният стил, атмосфера и и индивидуалност на творбата я нарежда сред бижутата на стила, които не трябва да бъдат забравяни. В лирическо отношение се засягат теми от пацифизмът и поклонението до мотиви от безсмъртния Чайковски и неговото Лебедово езеро..
Влияние – 2/10
Иновативност – 7/10
- Rush – 2112 (1976)
Бих си позволил да наредя канадската банда в една своеобразна „Света троица“ на прог рок културата – заедно с Pink Floyd и Yes. 2112 има всичко – иновативност, собствен стил, мелодични партии и технични китарни сола. Албум изпреварил времето си (клиширано, но факт) с поне 20 години.
Влияние – 7/10
Иновативност – 5/10
- Catapilla – Catapilla (1971)
Там където се пресичат джаз, рок и наркотична (да не кажа хистерична) психеделия се ражда Catapilla. Мястото е Лондон в края на 60-те. Групата успява да остави всичко на всичко два студийни албума. Дебютът им Catapilla е дълбок, като бездна, в която ако гледате достатъчно дълго ще отговори на погледът ви.
Влияние – 3/10
Иновативност – 7/10
- YES – Close to the Edge (1972)
YES са една от групите, чието име е синоним на „класика в прог рока“, колкото и силно твърдение да е това. Творчеството им една от колоните, на които се обляга и изгражда стилът през 60-те и 70-те години. Великолепната петорка съставена от Jon Anderson – вокали, Chris Squire – бас, Bill Bruford – ударни, Steve Howe – китара и киибордистът Rick Wakeman то няма да съжалявате ще ви въведе в един магичен музикален свят. Close to the Edge е рафиниран албум, всяка нота, всеки пасаж пасват като парче от пъзел, докато разкриват на слушателя цялостната красота на автентичния прог рок, такъв, какъвто той е бил, е и ще бъде..
Влияние – 8/10
Иновативност – 5/10
aвтор: Guderian
За MetalHangar18 (249 публикации)
Няма нищо тук 🙁
MetalHangar18's RSS Feed
Следващ концерт
- Lek City Case
- 7 ное. 2024 - София
- Lek City Case
- ENSIFERUM – „Winter Storm“ (2024) (0) Вече близо 30 години, от създаването си през 1995, ENSIFERUM се утвърдиха като една от най-известните и влиятелни за […] преди 11 часа
- Предстоящи събития в The Pit (0) Предстоящите събития в бар The Pit за текущата седмица: 4.11, понеделник – КОНЦЕРТ ПРОДУКЦИЯ НА БАРАБАНИСТИТЕ ОТ DDS – Продукция […] преди 20 часа
- Екстремен блек фест в Live & Loud (0) На 29.11.2024, в столичния клуб Live & Loud предстои екстремен блек метъл мини фест с две гръцки групи – Nihilism […] преди 21 часа
- Видеообръщение от Sakis Tolis от ROTTING CHRIST за юбилейния концерт (0) Rotting Christ отбелязват 35-годишен юбилей със специално шоу в София на 17-и ноември. Фронтменът на групата Sakis кани българските фенове […] преди 21 часа
- Интервю с Тина Христова от G.ROCK! (36) Неведнъж сме заявявали, че една от основните ни цели (а може би и най-съществената) в Metal Hangar 18 е […] преди 12 години
- Тридневен рок фестивал в Банкя през септември (32) На Хиподрума в Банкя (бившото лятно кино) между 13 и 15 септември ще се проведе фестивалът „Sense Of Rock“ […] преди 11 години
- Официално изявление на TICKETSTREAM относно билетите за Most Of Evil Fest (28) В следствие на проблеми, свързани с организацията на изминалия Most Of Evil Winter Fest (2-3 декември 2011, Зала Юбилейна) […] преди 12 години
- Забрана за летни фестивали в Европа до 2025 година (26) Fake News! Първоаприлска шега! Самите ние сме фенове и пълната суша в музикалния ни живот ни засяга не по-малко […] преди 3 години
- AEON ARCANUM и MARAS от Македония ще свирят на 14 януари в София (0) На 14 януари в рок бар Fans ще проведе съвместен концерт на македонските банди Maras (паган блек метъл) и Aeon […] преди 11 години
- Летен хаос в Бургас на 13 август (4) Завръщаме се в Бургас, жадни за нови приключения, този път на най-младия фестивал в града – Summer Chaos Festival! Тазгодишното […] преди 8 години
- Шегобийците EXPAIN пуснаха нова песен (0) Спомняте ли си, че бяхме писали за младите ванкувърски сбирщайн метъли Expain и техния нов албум? Ако сте забравили или […] преди 10 години
- Един басист разказва… (2) Основната цел на тези истории е да забавляват. Повечето от тях са лично преживени и може би съвсем малко […] преди 1 година
Много готина статия! Половината от тия албуми са ми в личната класация не само за любими прог-албуми, а и за любими рок-албуми въобще. Точно снощи пак си пуснах „Close to the Edge“ (мамка му, продължавам да настръхвам при онзи пасаж с „i get up, i get down“ и последващото епично включване на църковния орган 🙂 )…
За „In the Court…“- абсолютна класика. Всяко нещо вътре си е на мястото (а „пеенето“ на Грег Лейк в „21st Century…“ си остава едно от най- бруталните изкривявания на човешкия глас в рок-песен, което съм чувал 🙂 ). Единствено малко ме дразни инструменталната част на „Мoonchild“ с тези скучновати и леко досадни скърцания, тракания и китарни ефекти (той по принцип Робърт Фрип си ги обича тия неща и често ги използва и в следващите албуми на групата), ама звуковата, мелотронна вълна, която те залива след това с едноименната песен дала и заглавието на албума, „изритва“ всякаква скука от главата ти 🙂 …
За Мерилиън аз лично бих поставил „Misplaced Childhood“ 😉 , за Ръш съм съгласен, а за Пинк Флойд абсолютно на ваше мнение (най- любимата ми група са и съм страшно доволен, че имах късмета да гледам Уотърс и при двете му РАЗМАЗВАЩИ шоута в България). Айде, стига съм писал тия дълги „фермани“ и поздрави на екипа на Хангара 🙂 …