Една мрачна вечер с DIARY OF DREAMS и VELIAN

Почти десет години са изминали от първия концерт на DIARY OF DREAMS у нас. И логично бе, след толкова време, немската група отново да стъпи на българска сцена. Пък и, оказа се, дългото чакане напълно си е струвало – с помощта на организаторите от BGTSC, даркуейв бандата изнесе чудесен, близо двучасов концерт, който изпълни съзнанието на феновете с нови, незабравими спомени. За да бъде вечерта още по-специална, към събитието се присъединиха и родните ‘дарк метъли’ VELIAN. Твърде много ‘дарк’ на едно място, би казал някой. Но, всъщност не – крайният резултат бе едно зареждащо, приятно и позитивно шоу.

На пръв, пък дори и на втори, поглед тълпата, събрала се пред столичния клуб „Mixtape 5“, в късната неделна мартенска вечер, не е в никакъв случай многобройна. Забелязват се предимно тъмни силуети, което не е странно. По-скоро учудваща е липсата на каквито и да е поддръжници на дарк уейв модата – включваща пънкарските прически, множеството аксесоари, тежкия грим … и всички останали характерни атрибути, отличаващи привържениците на този вид субкултура (и все пак, трябва да отбележим, че 80-тте години са отдавна отлетели … :)). Едва по-късно вечерта, когато DIARY OF DREAMS вече са ‘на ход’, се появяват няколко девойки, предизвикващи вниманието с екстравагантното си облекло и силно тупирани коси …

Но да се върнем към началото на концерта. Което е поставено от VELIAN. Много стриктно момчетата излизат на сцената точно в уречения час. Облечени са, както обикновено – в  сценичните си костюми, препращащи към една различна, далечна и, разбира се, мрачна епоха. За онези, които следят случващото се на българската метъл сцена, групата е вече добре позната. Както с музиката, която създава (до момента има издадено ЕР-то „Fireflies” – точно отпреди една година!), така и с множеството си концертни изяви (по света и у нас), и, разбира се, с високия перфекционизъм. Бързи китари, пауър пасажи, прекъсвани от лирично-меланхолични моменти, над които се извисява мощният глас на вокалиста Иван – така могат да се опишат най-общо песните, които звучат. “Maiden of Stone”, “Building Cages” … наред с композициите от  „Fireflies”, групата не пропуска да представи и появилия се съвсем скоро сингъл “Burning Halo”. И всичко това поднесено, както се и очакваше, с много ентусиазъм. Публиката, чиято численост забележимо все повече нараства, няма как да не бъде заразена от този ентусиазъм и да не аплодира бурно музикантите.

Последни акорди, VELIAN се оттеглят и … момент тишина. Време, в което може да размениш приказка с някой познат, да се поразтъпчеш за цигара време, или пък спокойно да си поръчаш бирата от бара, без да се налага да се надвикваш с шума … Или просто търпеливо да очакваш срещата с DIARY OF DREAMS. Нетърпеливите пък, въздъхват с облекчение  – и тази група е стриктна и започва представянето си точно навреме. Часът е някъде около 21:00, моментът, в който всички, заедно, се впускаме в едно приключение –  далече, в света на мрачната музика …

На сцената се появяват петимата музиканти от DIARY OF DREAMS. Предвождани са от вокалиста, основен член, създател и идеолог на групата Adrian Hates. В облеклото, а дори и в излъчването им не се забелязва нещо особено или специфично. Напротив – дрехите са твърде семпли, дори може да се каже съвсем обикновени, естествено, в изцяло тъмни цветове. Вокалистът би могъл да се опише дори като средностатистически фронтмен на метъл банда – с дълга до под раменете коса, набола брада … И в останалите членове липсва нещо отличително. Единственият рязък контраст е прическата на единия от китаристите  – да, с пънкарски гребен е! Това наистина създава едно по-различно усещане, синхронизиращо на музиката, посланията, идеологията. Все пак, става дума за група, създадена през 80-тте – времето, в което всяко нещо има своето важно значение, дори и да не е свързано пряко с музиката.

Adrian Hates е доста пестелив на думи. Контактът му с публиката се състои основно от жестове с ръце, подаване на микрофона или изказване на кратка благодарност. Но пък в цялото му поведение се долавя професионализмът на човек с дългогодишен опит на сцената – има я обиграността, премереността на всяко действие, познанието как с всяка една мимика или поглед може да се въздейства на тълпата. Към това задължително трябва да се добавят и изключителните му чар и харизма (и явно неслучаен е фактът, че голяма част от публиката е съставена от представителки на нежния пол 🙂 ).

В рамките на около час и четиридесет минути, DIARY OF DREAMS поднасят на публиката парчета от цялото си творчество (изпълнени и на английски, и на немски език). Връщат назад във времето, с песни като “Chemicals”, наблягат на хитове от рода на “Soul Stripper” и “The Plague”, не пропускат и по-нови композиции като откриващата вечерта “Malum” … Мрачна, меланхолична музика, преплетена с множество електронни ритми и синтезаторни арпежи (които умело компенсират липсата на бас китара). Музика, която може да се опише с една дума: въздействаща. И ако се съди по лицата и настроението на присъстващите в залата, тя не просто успява да въздейства, а нещо повече – достига директно до сърцата.

В подобно състояние времето минава неусетно. Бързо се ‘изнизват’ и двете последни песни-бис, изпълнени от DIARY OF DREAMS. С края им е поставен и краят на концерта. Отново без много думи, Adrian Hates и музикантите се покланят, махват за сбогом и изчезват някъде там, зад сцената. А феновете?! Те са благодарни – за чудесния миг, който със сигурност ще запишат в дневниците си като една сбъдната мечта.