Velian: Една година „Fireflies“, една година мрак и романтика

Вчера първото EP на Velian, една от най-обещаващите млади банди у нас, стана на точно една година. Завидни са лекотата и размахът, с които групата съсича вплетените жилави трънливи клони по пътя към успеха на родна сцена. Нещо повече, през изминалите 365 дни те бяха и гости на няколко големи фестивала отвъд граница, където също заслужено събраха погледите и обраха овациите. Всичко при тях се случва така, сякаш им е предречено. Всяка тяхна стъпка е добре премерена, всеки нов ден чертае все по-далечни планове, а малкото им музика дотук е пълна с изненади. Същинска Кутия на Пандора. Без да се бавим повече се обръщаме нетърпеливо към Иван Иванов (вокали) и Антонио Митов (бас), на които разчитаме да направят кратка равносметка на всичко, както и да разкрият какво вещаят облаците относно бъдещето на бандата.

Изпратихте една много успешна за групата 2016-та. Кое бе най-значимото, което Ви се случи през тези 365 дни?

Антонио: Наистина, смело може да заявим, че 2016-та беше доста успешна за нас – динамична и изпълнена с емоции. Успяхме да свирим на няколко големи фестивала, направихме няколко видеоклипа, хората като цяло приеха Velian много добре и това може само да ни радва. Реално почвахме от нулата, или малко над нея. Това име не говореше нищо на никого, имахме много работа за вършене. Лично за мен, най-значимото нещо, което успяхме да „случим“ с групата и близките ни приятели зад нея, това е нашата „Приказка“. От самото начало нещата се оформяха мащабно и се постарахме да се случи максимално близо до плановете.

Сега, след като мина точно една година от излизането на EP-то „Fireflies”, как го оценявате, считате ли го за успешно?

Антонио: Абсолютно да. Изпълни задачата си повече от добре – да ни представи на хората достойно, и в светлината, в която ние искахме. Ние наистина харесваме тези песни, не сме спрели да ги свирим на живо. „Fireflies” беше необходимата основа, на която да стъпим, за да можем да продължим напред и да градим.

За три от парчетата пуснахте текстови клипове, а другите две свързахте в една обща „приказка“, както сами споменахте. Това ли бе предварителния план или всичко Ви хрумна впоследствие?

Иван: В творчеството на Velian има няколко посоки, като песните освен музикално се различават и с текстовете си и посланието, което те носят. Текстовите клипове използваме, защото бихме искали хората да прочетат текстовете и да разберат посланието, което носи музиката ни. „Приказката“ е съвсем различна история. Нея я планирахме, знаехме каква атмосфера търсим и какво искаме да постигнем с клиповете. С Никола (Копаров) направихме стори борд и той през цялото време следеше как и дали сме на прав път спрямо първоначалния план. Общо взето той беше „мозъкът“ зад целия проект.

Много интересен и умел е подборът на „актьорите“ във въпросната приказка. Как избрахте точно Васко Катинчаров, Фънки и Деница Кирилова да разиграят тази история?

Иван: Просто всеки един от тези хора много добре олицетворява персонажа, който играе в сюжета. Васко носи тази мрачна и леко дистанцирана осанка, която търсехме. Дени е прекрасна в бална рокля и мисля, че всеки, който е гледал видеото ще се съгласи. Когато обсъждахме ролята на гробаря всички се сетихме за Фънки. Не мисля, че можехме по-успешно да изберем актьор за точно този персонаж. Кастингът не беше труден и сме изключително благодарни на всички, че се съгласиха да участват в това наше приключение.

Местата, на които сте снимали също добре прилягат на сюжета. Освен пещера „Проходна“ и вилата на Пенчо Семов в Габрово, кои са другите дестинации, до които се разходихте, за да заснемете клиповете? Видяхме и автентични тамплиерски надгробни плочи?

Антонио: Всичките локации бяха обсъдени предварително и подбрани според сюжета. Освен вече споменатите лятна вила на Пенчо Семов в Габрово, която се превръща в знакова за нас, и пещерата „Проходна“, посетихме и снимахме още няколко места. Бяхме в Драгоманските блата, снимахме в нощната гора на Витоша, а специфичните надгробни плочи, които са ти направили впечатление – те се намират след Брезник. Постарахме се местата да отговарят на амбициите ни, вложени в начинанието.

След първото видео разпространихте статия в страница от вестник “The Old Post“, която меко казано погали фантазиите на феновете относно това, което ще видят във втората част на историята. Как се появи тази идея?

Иван: Не искахме хората да губят интерес в промеждутъка между двете видеа. Ние винаги сме вярвали, че в днешно време нещата отиват далеч отвъд самата музика. Трябва да държиш интереса на хората, да го подклаждаш само за да могат после те да чуят музиката ти. Има твърде голямо музикално предлагане и се открояват само наистина креативните музиканти.

Накрая на втория клип виждаме г-н Катинчаров обесен. Доста смела постъпка, не мислите ли? Получихте ли вече смъртни заплахи от негови заклети фенове?

Антонио: Крайно време беше някой да се вземе в ръце и да предаде на Справедливостта този момък, тероризиращ родния телевизионен ефир вече почти 20 години. Хиляди души, попаднали в плен на ненавистните метални звуци завинаги, плачеха за отмъщение. Получихме само благодарствени писма, хаха! Шегувам се, разбира се. Васко е страхотен пич и невероятен човек. Искрено сме му благодарни, че ни се върза на акъла и ни игра по свирката, както и за невероятна подкрепа, която оказва на родната сцена.

Шегата настрана – въпросната „Fairytale of Love and Loss“ приключва ли дотук или ни очаква продължение с неочакван обрат?

Иван: Времето ще покаже. Тази история никога не приключва, защото болката и загубата са усещания, които всеки един от нас носи в сърцето си.

Във всичките Ви парчета дотук цари мрак, разруха и отчаяние. Това ли таят душите Ви? Защо избрахте именно апокалипсисът за Ваше лице?

Иван: Не само апокалипсиса. Наши лица са и любовта и романтиката. Именно любовта може да излекува човечеството от този невероятен егоизъм. Затова любовта в творчеството ни представя надеждата. Ние вярваме, че има надежда и никога няма да спрем да опитваме да я покажем на феновете си под формата на тази мрачна романтика, която цари в света на Velian. По същия начин няма да спрем да обръщаме внимание на хората и на наболелите проблеми свързани с начина ни на живот- религията, замърсяването, егоизмът… Инак ние сме едни доста ведри хора! Това не ни пречи да сме отговорни и с инструмента, който владеем (т.е. музиката), да се опитваме да покажем нашите позиции.

Предвид пустошта и унищожението в музиката Ви, кое е нещото, което според Вас ще ни погуби като човеци?

Иван: Всяка голяма империя в историята е загивала отвътре. Така е и с нас. В момента, в който загубим последната частица алтруизъм и любов самото ни съществуване ще загуби смисъл. От глобална гледна точка може вече да е късно за нас. Доста учени смятат, че още през деветдесетте сме подминали „the point of no return“ и сега дните на човечеството на планетата с преброени, защото природата вече е задействала механизмите си за глобално унищожение. А майката природа е перфектният масов убиец! Но ние не вярваме в това. Ние искаме да мислим, че още имаме време и надежда!

Да поговорим сега и за най-новия Ви сингъл “Burning Halo”. В първите секунди на текстовото видео към него виждаме цитат на Епикур. Неговата етика ли описва най-добре Вашата музика?

Иван: Не, но това са въпроси, които много често си задаваме. „Burning Halо“ е песен, която отразява разочарованието ни от организираните религии. Ние сме спиритуални хора, които нямат нищо против идеята за Бог – точно обратното! Не харесваме обаче човешките интерпретации на тази фигура(и) и откровено ненавиждаме манипулационните похвати на лидерите на организираните религии по света. Излишните, според Епикур, въжделения към власт и слава отъждествяват всичко, което презираме и смятаме, че води човечеството към ако не гибел, то към моралния упадък, който цари в днешно време.

Музиката тук е малко по-тежка от парчетата от EP-то. Това звучене ли можем да очакваме от Вас занапред?

Антонио: Това е едно от лицата, които можете да очаквате от нас в бъдеще, определено. Но както сме споменавали, причината нашето дебютно издание “Fireflies” да излезе точно в този формат и с точно тези включени песни в него е, че представят достатъчно добре стиловите нюанси в нашите композиции и различните метаморфози, на които сме способни. Не желаем да се ограничаваме в рамките да даден стил, ласкаем се да мислим, че звучим като Velian. Чувствата ни, вплетени в нашата музика, могат да бъдат нежни, но могат да бъдат също и яростни и апокалиптични.

Гост изпълнител тук е Matthew Wicklund (GHOST SHIP OCTAVIUS, ex-GOD FORBID, ex-WARREL DANE и др.). Как се стигна до неговото участие в парчето?

Антонио: Matthew беше на гости в България за известно време. Тук е моментът сърдечно да благодарим на неговата приятелка Мария, която ни свърза с него и осъществи връзката! Той идва в нашето студио, слуша ни, излизахме няколко пъти заедно. Аз следя с интерес актуалната му банда Ghost Ship Octavius още от излизането им, а последния албум на God Forbid, където също свири той, е любимият ми техен. Да не отваряме изобщо темата за Warrel Dane, нееднократно сме споменавали, че той и Nevermore са източник на вдъхновение за голямата част от Velian, да не кажа за всички. Респективно, беше удоволствие за нас и много се радваме, че Matthew прие от раз идеята ни, която се зароди съвсем естествено – да изсвири едно соло като гост за нас. Явно и на него му беше интересно, защото освен самото соло, той предложи и някои идеи по аранжимента на “Burning Halo”. Останалото е, както се казва, история.

Имате ли други бъдещи творчески планове с него?

Иван: За момента не, но никога не се знае. Matt стана един добър приятел на бандата и не бихме имали против да обсъдим и бъдещи планове за съвместно творчество.

Вие сте хора с особено внимание към детайла и макар да минавате за „млада група“, творчеството Ви е много повече от просто музика. Работите с фантазия и размах и в този ред на мисли, имате ли вече готов план как ще изглежда и звучи първият Ви дългосвирещ албум?

Антонио: Няма да е изненада, ако кажем „Да“, нали? Разбира се, твърде рано е да издаваме каквото и да било по отношение на него, но можете да сте сигурни, че ще се опитаме да задържим нивото, постигнато до момента, и дори да го надградим.

А кога най-сетне ще го видим на бял свят?

Антонио: Когато сме готови. И не просто мислим така, а когато наистина се почувстваме готови. Компромиси няма да бъдат правени, разполагаме с условията и времето да дадем всичко най-добро от себе си. В интерес на истината, голяма част от 2017-та сме планирали да мине в работа по албума, така че може дори да е факт до края на годината, защо не?

Мислили ли сте някога да напишете книга, сценарии или дори рок опера, която да „облечете“ със собствена музика? Подобни неща вече не са прецедент в световен мащаб?

Иван: Доколкото знам Дидо ( Дилян Недев, нашият китарист/клавирист) има амбиции да напише симфония в някакъв момент. Той определено притежава и таланта, необходим за това начинание. Книга за Velian едва ли, предвид това, че бандата съществува от само 2 години. Не че няма какво да разкажем, но книга ни се струва доста високопарно начинание за скромните ни (за сметка на това доста весели) истории. Рок оперите също едва ли са нещо, което бихме искали да захванем. Общо взето за момента амбициите ни са към един друг проект, за който обаче в момента няма как да разкажем- искаме да сме сигурни, че е изпълним. Хората просто ще трябва да следят страницата ни във фейсбук ако са любопитни какво сме им подготвили в близко бъдеще.

Споделете ни повече за цялостните си планове си през 2017-та?

Антонио: Аха, това явно трябва да е въпросът за бъдещите творчески планове, хаха? Шегата настрана, амбициите ни са 2017-та да надмине 2016-та по успешност, а дали ще стане така, предстои да видим. До голяма степен това зависи от самите нас си. Планираме няколко концерта до този момент, ще продължим да работим по дебютния си дългосвирещ албум. Като цяло, имаме известна яснота какво ще направим през годината. Това, което е пред нас в съвсем скоро време, са два концерта с немските готик/уейв/индъстриъл легенди Diary of Dreams, в Гърция и в София, у нас. Всъщност, ще свирим с тях в добре познатия столичен клуб “Mixtape*5” тази неделя, 05 март 2017. Двете групи са доста различни, но може да се каже, че споделяме общи територии в мрака. Това ще е и първият ни концерт за 2017-та в България – какъв по-добър завършек на това интервю от „Елате, за да ни видите и чуете на живо, и да станете част от нашето пътуване!“ …

Интервюто взе: Ivan “iDTemplar” Stoyanov.