Лайтмотивът ми покрай това ЕР – „Искам да го чуя пак!“. Добре че дисковете не се изтъркват! Не съм сигурна какво точно най-много ме грабна – дали мелодиите, или китарите, или пък пеенето на очарователната Margarita Monet. Или комбинацията от трите.
В друго обаче съм сигурна съвсем от началото: превъзходните степени се сипят като сняг през студен декемврийски ден. Edge of Paradise сякаш са по-мелодичната, а и по-готик/готина версия на In This Moment.

Още откриващата Perfect Shade of Black е колене и бесене. На точното място се случва точното нещо, и то не само в тази песен, но и в целия запис.

Не се подлъгвайте от мудния старт на In a Dream. Това е интензивен трак с много заряд, който ще ви държи на нокти до самия си край.
Break Away спечелва вниманието ми с игриви рифове и вокални изпълнения на високо ниво. Ако трябва да съм честна (а аз, разбира се, трябва да бъда) доста лесно се набива в главата. Единственото, на което се надявах, беше по-масивен финал, а не просто заглъхване.

Най-тежко в цялото ЕР е положението при Ghost. Мрачното настроение като че ли струи от парчето.
Още едно доказателство, че Perfect Shade of Black е “ най-“ в много отношения: най-силната песен в записа Crash and Burn. Експлозивен, прилепчив, жив и динамичен, бонусът е празник за ухото.

Заради това, че са наистина близо до перфектното

8/10