DIGIMORTAL – мелодичната страна на руския индъстриъл.

Всеки от нас, говорейки за „бъдещето“, си представя нещо различно.
За някои – това е галактическа катастрофа, за други представлява идеалното компютъризирано общество, управлявано от компютри и машини, трети си представят полети до други планети и паралелни светове. Така или иначе, човечеството винаги си представя „бъдещето“ по различен начин.
Но, представете си за момент, че за тези, които са живели преди стотици, хиляди години – ние сме „бъдещето“. Така че ти и аз – ние живеем в нечие бъдеще…
Днес, ние сме в зависимостта на машини и системи, на различни устройства и технологии.
Ето как човек сам се оказва създател на това свое бъдеще…
Той сам е пожелал това. Какво е получил? Какво ще получи?

Отговорът на всички въпроси ще намерите в новия албум на Digimortal – „Сто Ночей“.
Неизневеряващи на индъстриъл-техно-метъл стила, с който набраха популярност, в новия си албум руснаците ни представят цяла нова плеяда от визия за бъдещето. Още с уводните думи(по-горе) ни подготвят за поредното пътешествие между звездите, времето и собственото ни АЗ.
Една идея по-брутални, една идея по-мелодични, една идея по-… Всичко в този албум е „една идея по-…“ от предишния. Колкото и да не ми се вярва, че тези момчета могат да направят по-добър албум от „Парад Мёртвых Планет“, ето, че е факт! „Сто ночей“ ни представя една нова вселена от минало, настояще и бъдеще. Заключеното, безвъзвратно минало, в заглавното парче „Сто Ночей“, увековечаващо и с видеоклип, паметта на геройски загиналите моряци на борда на печално известата руска подводница „Курск“.
Албумът носи едновременно очарованията на тъгата, агресията, меланхолията и естественото удоволствие от музиката. Перфектна колаборация между насечени ритмични китари, допълващи клавири, подплътени с дълбок бас и барабани, определят една идеална модерна индъстриъл банда, която обаче изпъква между останалите. Изпъква с изненадващите лирични отклонения, подплътени с най-искрения чист вокал, влагащ толкова искреност в гласа си, че успяваш да му повярваш на секундата.

Още с първия ми допир с бандата, усетих някакъв далечен паралел с гьотеборгския мело-дет. Съвсем скоро ми хрумна следното определение: „Представи си Dark Tranquillity в индъстриъл амплоа на руски, и щипка In Flames… ще придобиеш някаква далечна представа за Digimortal…“. И с всеки нов албум се убеждавам, че съм бил прав.
Както се изразих и след предния албум, „Едва ли може да се сътвори по-префектен албум в този стил!“, така си казвам и сега, когато „перфектният албум в този стил“ е вече факт. Едва ли може да се направи по-перфектен албум от „Сто ночей“, но това само БЪДЕЩЕТО може да покаже, а, както вече знаем, бъдещето е въпрос на лично усещане…