D.reams… R.eality!!! I.dols ?!?

Сбъднати мечти, груба действителност, земни идоли

Уталожи се малко еуфорията от концерта и въпреки това от сега предупреждавам, че репортажа ми е много субективен.
За мен D.R.I. е култова, любима, мечтана за концерт… и т.н. група. Още преди Тангра мега рок (организаторите) да ги поканят в София (за което огромно им благодаря!) правехме планове да посетим концерта им в Солун (Гърция). Но сега за концерта.

МЯСТОТО. Новият клуб Mixtape5 се намира на удобно място – централно, с много транспортни връзки. Сами клуб е доста просторен (може би ще побере 500-600 човека). Сцената не е малка (но примерно за повече от 4-5 човека на нея ще е трудно да се движат) леко вдигната . Пред нея се намира основната зона за публиката. От двете страни има второ високо ниво с два бара като от едната страна е описана изцяло от барплот със столчета, така че доста хора могат да се чувстват като в ложа. Озвучаването беше повече от добро!

ПУБЛИКАТА. В обявения час за начало не бяха се събрали много хора и дори се притеснявах дали няма да се „изложим“. Но постепенно клубът се запълни и на D.R.I. беше трудно да се разминаваш. Въпреки това не стана задушно и можеше да се диша нормално. Още с първите акорди на Brothers In Blood се започна пого и съркъл питове. Отначало само шепа хора, но набирайки сила, се включваха все повече. А първите акорди на D.R.I. накараха всички в клуба да полудеят. Всичко завря и закипя. Над дългокосите и над гологлавите глави се виждаха крака в камуфлажи, дънки, както и женски чорапогащници и голи крака, обути и в кубинки и в бели кецове. С една дума CROSSOVER!

ОХРАНАТА. Изключително добро впечатление създаде у мен. Невидима през повечето време. Когато трябва се намесваше бързо и ефективно. И най-вече, с удоволствие и усмивка помагаше на феновете да се качват на сцената за стейдждайвинг и краудсърфинг. Изобщо цялата организация беше на страхотно ниво. Тангра мега рок се затвърждават като едни от най-добрите в България.

BROTHERS IN BLOOD. Обиграните български хардкораджии започнаха бързо, скоростно и стегнато. Кратък сет с хитове, забити с много енергия и хъс. Братски приети от публиката (буквално – накрая Шута слезе в публиката, а и през цялото време подаваше микрофона на феновете да се включват). Въпреки, че на  Свен същия ден е починала баба му (на която посвети песента Little Angel) забиваше здраво почти до края (респект!), когато го замени Любо. Здраво като юмрук в зъбите беше изпълнението им.

D.R.I. Не знам, с кое да почна. … с това, че аз ги чакам от 20 години (а някои фенове и повече). … с това, че изглеждат, като младежи и свирят с такъв хъс все едно това им е 2-3 турне. … с това, че ни засипаха с хитове от цялото им творчество. … с това, че дори и при техническите проблеми (с китарата на Спайк на два пъти – гръмнало кубе) не усещаш досада и неловко мълчание, а се забавляваш – ти с тях и те с нас. … с това, че определено им допаднахме, като публика и отдаденост и не фалшивееше техния опит за говорене на български и благодарностите и реверансите им към нас….

Започнаха ударно и нямаше и минута и от сцената „заваляха тела“, не вярвам някой да е очаквал и друго. Harald (бас) с маска на Франкенщайн, Kurt с неизменната „бейзболна“ шапка. Преборилият се с рак Spike изглеждаше най-много на 30 години…. ДОЧАКАХМЕ ГИ! Не много голямата сцена не им попречи да покажат какво значи концертна група. Сами може да проверите на колко години са, но такава живост и енергия не съм виждал в доста от младите групи. Публиката отговаряше със същото. Затова и минутите между песните бяха добре дошли. Още повече че бяха запълвани с какво ли не. Harald, при все че беше окичен вече с мартеница (като дори се опитваше редовно да произнесе името й), прие още няколко и басът му заприлича на пролетно дърво (е то нали си е от такова ;-)), като обеща да ги разкарва по цял свят. Същевременно освен „наздраве“ се опита да научи и „добър ден“ и „българския f.ck“. По време на проблемите с кубето, Kurt ни обясни как в началото са почнали да свирят в Тексас в къщата на родителите му и как на скоро са били на турне със Slayer. Където веселяка и „лингвиста“ на групата Harald се намеси започвайки „Speak Bulgarian or Die“. Spike въпреки техническите проблеми не спря да се усмивка и изобщо не беше ядосан. Съжалявам че пиша малко за Rob, но той беше затрупан от барабаните и почти не се виждаше въпреки перфектната му работа. Вече предполагам всички знаете за инцидента с младото момиче (скочило от сцената и паднало на пода), но самия Kurt ни прикани още в началото да дивеем, но и да се пазим един друг. Всеки който е бил в погото знае, че това важи 100% . Разбира се, имаше и бис след който въпреки нашето нежелание и съпротива да ги пуснем … D.R.I. слязоха от сцената… БУКВАЛНО! Концертът не беше свършил с последния акорд и искрените им благодарности към публиката. Тепърва видяхме хората Kurt, Spike, Harald. Бяха обградени от феновете за автографи и снимки. И въпреки, че ги бяха замотали на турската граница (заради което и концерта закъсня), въпреки изтощителния сет, въпреки че вече са към 50, а беше вече полунощ те не отказаха на никого и не спряха да се забавляват заедно с феновете.  Разписаха ми тяхната тениска, с която бях, снимахме се, разменихме няколко думи с Harald, който се оказа също концертен фотограф и ми препоръча да видя снимките му от фестивали…

Спирам … с това:

Това беше КОНЦЕРТ НОМЕР ЕДНО ИЗОБЩО досега за мен, а съм бил на много (почти всички) метъл концерт в България. Вярвам и за много от вас.

<<< ТУК СА СНИМКИТЕ НА/С ФЕНОВЕТЕ >>>

<<< ГАЛЕРИЯТА НА D.R.I. >>>