Coroner, Солун 18 Дек. Eightball Club

Coroner. Coroner. CORONER!
Честно да си призная, не мога да измисля по-подходящо начало. За мен Coroner са много специална група, които отстъпват единствено може би на Anacrusis по усещания, които събуждат в мен. Когато разбрах преди няколко месеца, че ще свирят толкова близо до България, в Солун, си казах, че ще направя всичко възможно, да отида на концерта им. Успях и заедно с още 35 човека събрани от цяла България имахме късмета да сме там – само на една ръка разстояние от тях.
MadButcher: Началото бе едно страхотно пътуване, започнало във Велико Търново  в 8:45. Все пак е зимен сезон, а пътя никак не е малко, но притесненията за заснежени пътища и лошо време отпаднаха още щом тръгнахме, пуснахме си музиката и отпихме първите глътки за деня. Към 11:30 в София се качи по-голямата част от групата – девойките и младежите от клуб Metal Force, и два буса с общо 36 души на борда поеха пълен напред към целта. След придружено от множество паузи пътуване, по време на които се запознахме с почти всяка безиностанция по пътя,  пристигнахме в Солун към 18:30. След кратка разходка стигнахме и пред клуба, където имахме запазени билети (специални благодарности на Стойчо). Клубът отвори врати в 21:30, както и беше обявено първоначално. Последва обаче здраво чакане, съпроводено от някаква неприятна, размазана музика, като през това време в клуба постоянно прииждаха хора.
Някъде към 22:30 бяхме възнаградени за дългото чакане, когато светлините изгаснаха, появиха се пушещи, радостни възгласи от страна на публиката и разбира се – Coroner. Това е една от групите, които не съм вярвал, че ще се върнат към живот и ще видя някога на концерт. Може би точно поради това усещането беше мистично неповторимо.
Coroner започнаха много стегнато, с много добър звук, за който, разбрах, в дъното на клубчето се чувал перфектно, но отпред вляво беше малко драстичен, а и вокала ми се изгуби след второто парче и после се появи па-слаб.
Не съм ходила назад, още когато излязоха се натиках възможно най-отпред, в дясно. При мен звука или наистина е бил перфектен, или просто съм била толкова заслепена от ентусиазма, който изпитвах по време на концерта, че не забелязах никакви промени. Всъщност да си призная единственото, което не ми се понрави в целия концерт беше самият му край.
MadButcher: Ron Royce е един от любимите ми вокали и удоволствето да го чуеш на живо е невероятно! Golden Cashmere Sleeper последвана от Internal Conflicts, Serpent Moves (любимо). Лично аз съм „прослушал“ бандата, след като излезе Mental Vortex 1991-ва, така че преобладаващия материал от него и Grin въобще не беше разочарование, още повече, че сетлистове от предишни концерти има навсякъде и там ясно е очертана преобладаващата насока.
Mental Vortex и Grin… обожовам тези два албума. Всичко в тях. От начало до край. Разбира се, бях гледала сетлистове, бях си подготвила доволен набор от песни за mp3-ката, знаех какво ме очаква. Или поне си мислех, че знаех. Била съм на немалко концерти и все пак не бях подготвена за Coroner. Доказха ми, че не са банда, която просто отиваш да гледаш, защото ти е любима. Те са група, която те кара да изживяваш всяка песен, отново и отново, докато я слушаш и не дават и секунда покой. Силата, която е вложена в Serpent Moves няма как да не накара всеки да се почувсва все едно наистина е в пустинята, но няма време да се спира – движение, промяна!
MadButcher: След като Ron обяви, че следващото парче има и клип и на всички стана ясно, че следва Masked Jackal, което  ми дойде изненадващо малко рано, но бе съпроводено с мощно раздвижване в публиката. Като цяло обаче гърците ми се видяха много по-кротка публика в сравнение с нас. Българската агитка беше една от основните движещи сили на лайфа, въпреки множеството километри изминати преди това.
Суперлативи за Tommy T. Baron нямам достатъчно. Всъщност какво и да кажа за него ще е недостатъчно в сравнение с това, което ни показа. Беше един от най-любимите ми китаристи и остана такъв! Не случайно участва в едни от най-авангардните албуми на Kreator, той е страшно авангарден китарист. Страхотни сола и вариации! Отделните песни бяха съпроводени със съответните ефекти от албумите, което допълваше и правеше  звученето цялостно. Ron Royce подхвърляше по някой лаф към публиката, но без излишни оливаници, че да стане досаден. Благодари на феновете, които са били преди това и в Атина като им посвети Metamorphosis. Последваха The Lethargic Age, Semtex Revolution все любими и ударно изсвирени парчета.
Музикалната импресия Gliding Above While Being Below, ни дава малко време да освободим мислите си поне за кратко, да се „плъзнем” по своебразното острие на ножа, но Coroner веднага забиват разтърсващото от главата да петите Divine Step, което не чак до там преносно взриви всичко наоколо. Отново песен от No More Color, този път траш класиката No Need to Be Human  и всички загубихме своята идентичност с края й… Светлините намаляха, дима се увеличи, неразбираеми викове от публиката.. да, последната песен преди биса беше Grin (Nails Hurt). Пирони навлязоха в главите ни, направиха ни неспособни да правим нищо, оставиха ни в пълна власт на групата.    
Coroner неубедително благодариха и си взеха китарите, съпроводени от викове за бис. Тук трябва да кажа, че гърците са неспособни една група на бис да извикат. Някакви рехави викове и тишина. Добре, че групата си знаеше, че трябва да излезе! Ron Royce се пошегува, че заради тапите в ушите не бил чул виковете на публиката.  Purple Haze в траш вариант и  Reborn Through Hate  – тотално махане на глави. От един месец ми се върти тоя Reborn Through Hate  в главата и най-после го чух!
Петнадесет песни, час и половина. Крайно недостатъчно. Не мога да кажа, че не съм доволна, но след като окончателно слязоха от сцената, имах чувството, че Coroner оставиха някаква празнина в мен. Пометоха като торнадо и си тръгнаха.