Children Of The Haze – DOPELORD и OBSIDIAN SEA в София

 Вече гледахме DOPETHRONE и BONGZILLA, тъй че защо този път не разнообразим с някои представители на европейската стоунър метъл сцена? Само като се сетя какви силни банди се задават последно време от Полша и ми става мазно на душата: BELZEBONG, MAJOR KONG, WEEDPECKER, SUNNATA и естествено DOPELORD! Последните ме спечелиха през миналото лято – няколко месеца след като издадоха отличния си „Children Of The Haze“. Колкото повече го слушах, толкова по-любим ми ставаше. В крайна сметка, това се оказа албума на годината за мен, защото нямаше друг запис, който да съм въртял повече от този! Точно затова нямах търпение да дойде 25 февруари, за да гледам поляците на живо и да си задоволя грешната душа, както подобава. Местенето на концерта в по-голяма зала също беше важен фактор, допринасящ за общото благо на всички, които бяха решили да посетят концерта. Естествено, благодарим и на OCB Bulgaria и бира Гларус за това, че помогнаха да се реализира събитието. И така, нека да си припомним студената и мрачна неделна вечер!

 Без излишни закъснения и проблеми при проверката, билетиралите се се насочиха към голямата зала на Mixtape 5 и зачакаха родната подгряваща банда – дуум формацията OBSIDIAN SEA. Софиянците са сформирани в началото на 2009 г. и зад гърба си разполагат с два студийни албума: „Between Two Deserts“ от 2012 и „Dreams, Illusions, Obsessions“ от 2015 г. Групата свири по-традиционен дуум метъл и намира вдъхновение в дълбоките другосветски преживявания, в древните митове и в скритите кътчета на психиката и въображението – неща, които трудно ще открием в плиткоумния и студен свят, обитаван от простите хора. Това правеше OBSIDIAN SEA група за ценители. Не бих казал, че беше най-подходящата подгряваща банда за DOPELORD, но все пак се радвам, че бях свидетел на тяхното магично изпълнение. За мен лично, инструменталът им беше почти безупречен: рифовете създаваха перфектната дуум атмосфера, солата сякаш бяха от друг свят, а относно баса – нямаше човек, който да се оплаква (все пак на него свиреше Делян Караиванов от UPYR). Само вокалите не бяха моя тип, но това не ми попречи да оценя таланта на музикантите. Почитателите на CANDLEMASS и SAINT VITUS определено ще оценят високо творчеството на OBSIDIAN SEA. Ако има някой, който по време на концерта не е имал шанса да си закупи нещо от групата на мърч щанда, винаги може да го направи в Bandcamp профила им.

 Няколко минути почивка и на сцената излязоха дългоочакваната стоунър/дуум метъл шайка DOPELORD! Както и очаквах, сетът им стартира с песента, която ме закачи по тях – убийствено тежката „Navigator“. О да, точно с такава силна композиция се открива един страхотен концерт и един отличен албум. Дуум атмосферата беше налице, усмивките на хората също. За втора песен от шоуто си поляците избраха една от най-известните си песни – „Addicted To Black Magick“. На нея определено си пролича, че в залата имаше дългогодишни фенове на групата. Следващото парче беше по-агресивно и ако не ме лъже паметта беше точно „Scum Priest“, отново от „Children Of The Haze“. Макар и да беше най-малко любимата ми песен от творбата, адски много оценявах и обожавах отличителната й черта – тежките вокали, които ги нямаше никъде другаде в албума. Дойде време за ритуалната „Skulls and Candles“, която не просто ни вкара в хипноза, а и ни накара да забравим за времето и пространството, както и за случващото се около нас. Последваха едноименната „Children Of The Haze“, на която всички пеехме в един глас „We are the children of haaaaze!“, и епичната „Dead Inside“, която пък се състоеше от две части: по-емоциална и по-агресивна. Очевидно е на коя от двете части правихме пого. Музикантите бяха доста мълчаливи между песни, но поне се обаждаха в правилните моменти. Никога няма да забравя думите на един от поляците: „If you want to do it, now is the moment“. Първоначалната ми реакция беше „За какво говори по дяволите??“, но миг по-късно ми стана ясно, защото ухото ми дочу интрото на „Reptile Sun“. Колко по-подходяща стоунър песен за wall of death?! За по-малко от няколко секунди се организирахме и се впуснахме в едно качествено пого под звуците на бруталните рифове на парчето. Който го знаеше ще разбере за какво говоря. И шестте песни от третия им албум бяха изпълнени – вече можех да почивам в мир. За щастие, бандата отказа да си тръгне веднага и ни върна за втори път назад в миналото с единствената и неповторима „Preacher Electrick“. Покланяме се за последен път пред тази невероятна група, която някой ден (надявам се) ще се превърне в една от водещите в стоунър метъл жанра. Излизам от клуба повече от доволен, стиснал нашивка с логото на DOPELORD и CD на „Children Of The Haze“. Бях постигнал истинска нирвана.

Текст: Viper
Снимки: Тони Д.