BULLET FOR MY VALENTINE – Temper Temper (2013)

Понякога ревютата на новите издания на (бивши) любими банди могат да се окажат немалко предизвикателство, тъй като неминуемият сблъсък между очаквания и реалност невинаги е с щастлив край. Отдавна не съм сигурен какво точно да очаквам от Bullet For My Valentine, но е факт, че Temper Temper е албум на противоречията и единственото нещо, което напълно обединява и единадесетте парчета, е очевидната творческа немощ на бандата по отношение на писането на добри текстове. Какво точно имам предвид? Първо, от една страна новият запис до известна степен възнаграждава усилията на BFMV да свирят модерен хард рок, но точно на противоположния полюс са убийствените класически метъл сола на Michael Padget. Второ, твърде прозрачната тактика да се промотират радиофоничните Temper Temper и Riot (не се заблуждавайте, не е ЧАК толкова бунтарска, да не кажа направо скучна) при наличието на далеч по-стойностни от тях. Трето, рискованият ход Tears Don’t Fall (Part 2) – сама по себе си страхотна композиция и определено най-силната в албума, но, по дяволите, спокойно можеше да бъде издадена под различно име, тъй като съм сигурен, че всеки, който се е докоснал до хита Tears Don’t Fall в The Poison (2006), знае, че той не се нуждае от продължения. Четвърто, своеобразният двубой между двете балади Dead To The World и Dirty Little Secret е спечелен с нокаут от първата, която се доближава до великолепните Say Goodnight и Hearts Burts Into Fire от Scream Aim Fire (2008)… Допълнителни точки за четвъртото LP на уелсците печели продуцентът Don Gilmore, постигнал доста по-плътен звук в сравнение с Fever (2010), както и хващащата окото обложка. И положителни, и негативни мнения вече кръстосват шпаги в медийното пространство и тъй като засега се затруднявам да взема страна, оттеглям се в стратегически неутралитет.

Оценка: 6/10