a2598449287_10 Преди едно известно време попаднах на статия за Швейцарската музикална сцена. Всъщност, не знам защо, но доста често забравяме колко качествен материал получаваме оттам и аз дори сега се питам кое предразполага към това. Като започнем от иконичните CELTIC FROST и стигнем до SCHAMMASCH и BOLZER – всички те си остават относително „underground”, може би с уточнението, че става въпрос за стилистичното оформление на звука, историята зад него и анализът в дълбочина, който можем да направим и на двете (дори и да не е необходим), представянето им на живо и т.н. Това което ги прави толкова открояващи се сред останалите групи от Германия, Норвегия и Швеция е същото, което и в крайна сметка ги обединява – музиката им не е едностранчива; тя не подлежи на определения, защото е обект на философия и чувства, и съдържа инерция, която се засилва във времето. И не на последно място – тя е експериментална. ZEAL & ARDOR е перфектният пример, който потвърждава това твърдение, макар и много нов проект, също са следващото звено в това разчупване на стереотипа. Подходът на повечето групи, които обичам оттам е авангарден.

 Все пак едно име остава в сянката. Най-вероятно по свое желание – такива неща не са за масите, и това им е хубавото. BORGNE са класифицирани като industrial black metal. Това не е съвсем вярно. По-ранните им неща клонят просто към традиционния блек с влияние от втората вълна, и структурата на композициите също е подобна, т.е опростена. Те също са швейцарци и притежават особено чувство за сонична естетика, което се корени в баланса между електронния аранжимент и суровия звук. Ако можеше да опиша физичното въплъщение на звученето им, сигурно щеше да е метална пирамида, чиито пълнеж е лепкава, вряща като катран сплав от ахроматични сола и наченки на синт. В началото е трудно да започнете да ги слушате, но във времето те надграждат. През 2015 излезе поетичният „Règne des morts“, пълен антипод на новия, седми по ред дългосвирещ албум, носещ лаконичното заглавие „[∞]“. Красотата на „Règne des morts“ се крие в грубо ошлайфания, по-тежък и муден, по-монотонен звук. Акцентът падаше върху вокалите. Новият албум, който излезе на 30 март чрез Avantgarde music (COLDCELL, ENSIUM, KAUAN) има различна продукция и по-комплексен ритъм. Фоново се преплитат различни мелодии, което е нехарактерно и за жанра, и за групата. Зенитът е достигнат още в началото с парчето „Un temps périt“, което започва с женско акапелно пеене, секунди след това е сменено от задушевно тежък и амплифициран саунд. На моменти по-мелодичната му страна слабо напомня фините HAVUKRUUKNU, с изключение на динамичните сола и фолклорните елементи, които се появиха на по-късен етап и при тях. BORGNE са от малкото групи, които успяват да пресъздадат момент на величие чрез музиката. Това е проявено в двойната композиция „I Tear Apart My Blackened Wings pt.1 и pt.2 Sun”. Може би има сходство и с WOLVES IN THE THRONE ROOM и определено с последния студиен на BLUT AUS NORD, а цялостно атмосферата ми напомня на URFAUST.

 Накратко, този опус е… главозамайващ. Странен, даже на моменти твърде абстрактен за блек. И така да е, резултатът е по-добър от очаквания.

Tracklist:

1. La porte du chaos

2. Peu importe si elle m’aura aveuglé

3. Un temps périt

4. Comme si ça s’arrêtera… – Stone

5. I tear apart my blackened wings pt1

6. I tear apart my blackened wings pt2 – Sun

7. Mis à mort, Mis à nu

8. Chuter

оценка 8/10