BLUT AUS NORD – „Deus Salutis Meæ“

На 28 октомври французите BLUT AUS NORD издадоха дванадесетия си студиен албум наречен “Deus Salutis Meæ” (My Salvation в превод от латински), с който Vindsval за пореден път потвърждава, че в каквато и рамка да бъде сложена групата, тя ще се строши.

 Стилът на французите е много смесен. Всеки албум до момента се различава от предишния. BLUT AUS NORD винаги са имали авангарден и философски подход към музиката който им гарантира много по-силен ефект върху слушателя, но и е причина да остават встрани от стандартната блек метъл сцена в Европа. Ако се върнем назад, през 2014 излезе носталгичният и атмосферичен „Memoria Vetusta III: Saturnian Poetry“, покорявайки ни с дългите си сола и хипер бластове.

 Това, което представлява “Deus Salutis Meæ”, няма нищо общо с него. Всъщност на 25 процента е ретроспецкия към гениалния „The Work Which Transforms God“, но с много индъстриъл звучене, което ги отдалечава още повече от изконния, традиционен блек. Музиката и вокалите се сливат в едно, темпото постепенно набира скорост, а после внезапно затихва. Всички композиции са със свой собствен ритъм. Албумът започва с особено интро, което подсказва ,че клавирите ще имат ключова роля в структурирането на песните. Една от най-ненормалните песни в албума, която естествено ми стана любима е „Chorea Macchabeorum“ – там чуваме диатонични китарни рифове с доста фюжън и призрачни клавири. Всичко това е монотонно и главозамайващо, а после идва ред на вокалите. Трудно е да си представиш, че идват от човешко същество, а не от безсмъртен жрец, пеещ псалми в един непрекъсната церемония. На моменти ехтят женски стонове които контрастират с характерната вокална техника на Vindsval.

 Албумът е дълбоко окултен и интимен, като призоваване на демон. В съзнанието ни шестата песен „Abisme“ ни кара ясно да си представим как нещо подземно, хтонично и нечовешко бавно си проправя път през каменни галерии, за да разтвори крилете си под първите лъчи на есенните звезди на здрачаване. Там имаме най-мелодичните, свободни диатонични рифове в целия албум. Има и доста изцяло инструментални части – тези, чиито имена са на древногръцки и са точно три δημιουργός (създател), γνῶσις (знание) и ἡσυχασμός (тишина).

 Честно казано обичам когато групите експериментират без да им пука какво ще си кажат феновете. Усещането когато слушаш албума е много странно – все едно се докосваш до много съкровена тайна. Първо не знаеш как да реагираш, но после започва да ти допада. BLUT AUS NORD са kvlt по техен си начин. Не по скучния.

Оценка: 9/10