FORHIST – „Forhist“

Vindsval, идеен двигател на френските блек метъл легенди Blut Aus Nord, оставил следа още в банди като The Eye, Yerûšelem и др., отдавна се е доказал като артист и изпълнител със собствен подход в създаването на музика. С годините на прогресия или лъкатушене между стиловете и трудноста да поставим основния му проект в еднозначна стилова рамка, сякаш оставаме с впечатлението за немирен креативен дух, търсещ изразна форма в прекалено всеобхватни палитри, които се превръщат в трудна за преглъщане хапка.

През настоящата година немирният дух на Vindsval сякаш е намерил своето удобно поприще и ни изненадва с издание, което лесно можем да наречем носталгично. Албум на чистата и неподправена 90-рска блек метъл атмосфера, оставящата усещането за спонтанност и истинско преклонение пред (най-вече) скандинавските представители на жанра. Вероятно поради намигване на съдбата или поради чиста случайност, първият ми досег с дебютното издание на новото му отроче Forhist съвпада със сериозното понижение на температурите, виеличната картина и снежните пейзажи. Именно това са и първите асоциации, които изважда на преден план музиката в албума.

Осемте композиции са чиста форма на почит към всичко онова, което все още дърпа по-отдавнашните фенове на стила към онези издания на артисти като Burzum, Bathory (препратките тук са особено осезаеми в епичните напеви и проблясващите акустики), Satyricon, Immortal, Darkthrone, та дори и Hades и др., превърнали се в еталон и марка за качество в жанра. Изразните средства не са толкова различни от времената, в които са се ковали шедьоври на гореспоменатите блек метъл легенди. И нека преклонението пред тях не идва като изненада – все пак говорим за музикант, преживял възхода и залеза на първата блек метъл вълна от първо лице, макар и доста на юг от северните ширини.

Музиката на Forhist е сериозно китарно ориентирана със своите дуелиращи се рифове и китарни хармонии, а буреносните барабани и мразовитите вокали създават специфична атмосфера на хладина, суровост и първична агресия. Моментите, в които чуваме клавирни пасажи са спорадични, но умело вплетени в аранжиментите на парчетата и допринасят максимално за пълното потапяне в атмосферата на албума. На моменти вокалните линии звучат като мимолетен проблясък сред виелицата от мелодии, но всъщност са достатъчно изразителни и точно толкова на място, за да имат своята важност в оформянето на музикалната картина. Лично моят вкус би предпочел една идея по-органичен звук на барабаните, но дори и тези, звучащи в албума, имат своя чар и принос за цялостната концепция на „Forhist”. А и ако сте запознати достатъчно в детайли с творчеството на Vindsval, това звучене на ударните едва ли би било изненада.  

Едноименният дебют на Forhist идва като отговор на въпроса дали все още можем да чуем музика, приближаваща се до качеството на албумите, появили се в началото и средата на 90-те, та дори и по-рано (определи пасажи в песни като „ IV”,  „VI” и „VII” толкова натрапчиво ми напомнят епичните години на Bathory, дявол го взел). Нищо чудно, че този отговор е даден именно от съвременник на героите, оставили монументална следа в най-радикалната (и до днес) метъл форма.

С годините блек метълът като жанр еволюира до образ, който става все по-предизвикателен за слух, привикнал към примитивизма, неподправеността и студената мистичност на класиките. Именно смелостта за дързък поглед назад в миналото прави дебюта на Forhist толкова ценен. Защото все още има артисти, които оценяват важността и непреходността на емблематичните за времето си творби и като знак на музикално уважение и преклонение пред шедьоврите, поднасят своя актуален прочит на всичко онова, което за тях е било повече от музика.  

9/10