BLACK COUNTRY COMMUNION: Завръщане към корените

Както стана ясно по-рано тази година, англо-американската супергрупа Black Country Communion, работят по третия си дългосвирещ, студиен албум. И по думите на фронтмена Глен Хюз, трябва да очакваме една тава, напълно в духа на класически рок от 70 – те.

„Това е нещо като продължение на предишните два. Ще има „по-тъмни неща“, защото текстовете, които пиша са по-мрачни. Може би ще има драматични моменти – обичам драмата в музиката. Така, че песните, с които сме готови, са като продължение на предните два албума. „

Това споделя Хюз в едно от интервютата, които даде във връзка с новите студийни записи на бандата. Новият проект на BCC, се очаква в края на 2012.

Black Country Communion се появяват на рок сцената случайно. Всичко започва от срещата на Глен Хюз с Джо Бонамаса в Лос Анджелис. Хюз е едно известно име в гилдията, работил е с Deep Purple, участва в албумите на бандата Burn (1974), Stormbringer (1974) и Come Taste The Band (1975), където се подвизава като басист и беквокал.  Има съвместен проект с Тони Айоми, който излиза под името на Black Sabbath, заради неуредици в договора, освен активен сешън музикант, Хюз има и сравнително успешна солова кариера. Джо Бонамаса също не е случаен човек. Той е един от младите музиканти, и изключително талантливи блус рок китаристи, които напоследък малко пооредяха. Като повечето китаристи в това направление, най-големите вдъхновения на Бонамаса са музиканти от ранга на Steve Ray Vaughan, Jimi Hendrix, Robert Johnson, Eric Clapton, Rory Gallagher, Jimmy Page и т.н.. Благодарение на тези имена, Бонамаса израства като музикант, като професионалист, и именно заради постоянството му, днес светът разполага с този брилянтен китарист, който се радва и на солова кариера.

Срещата между двамата (Хюз и Бонамаса), става в Лос Анджелис, както е споменато по-горе. Там, от време на време, забиват заедно по клубовете, и  от тази колаборация се ражда идеята за банда. Въпросната идея е за група, която да въплъщава в себе си, както класически блус стандарти, така и седемдесетарски хардрок привкус – без фънк, без соул, без никакви забежки встрани, каквито Хюз правеше в Deep Purple. (Всъщност това ядоса Ричи Блекмор, който не издържа след Stormbringer от 1974).

Към Хюз и Бонамаса, се присъединяват Джейсън Бонъм (барабани) и Дерек Шериниън (клавишни инстр.), така новият състав е оформен и готов за работа.

През 2010 издават дебютния си албум, озаглавен простичко – Black Country. Тавата получава положителни отзиви, както в музикално, така и в текстово отношение, продукция, идейност, въобще всички компоненти, необходими за създаването на успешен албум, са оценени подобаващо. Най-вероятно, силният дебют вдъхновява момчетата да работят още по-експедитивно, и да създадат втория си албум – „2“. Новият запис излезе през юни 2011 и въпреки заглавието си, съвсем не заслужава такава оценка. Албумът обхваща в себе си доста влияния, предимно от Deep Purple и Led Zeppelin, но това не бива да учудва никого. Вече всички знаем къде се подвизаваше Глен Хюз в средата на 70 – те години, и чий син е Джейсън Бонъм. Спойката между тях двамата е американският, гениален блусар Джо Бонамаса. Така че, ако сте фенове на Deep Purple, Led Zeppelin и блус рока, то този албум е подходящ за вас. Самият Хюз засяга този въпрос, когато казва пред Guitar World, следното:

„Led Zeppelin вече не свирят, и мисля, че много от феновете – все дъщери и синове на класик рок феновве – идват, за да чуят музиката, която родителите им са харесвали. Аудиторията на Black Country Communion се различава от тази на Джо [Бонамаса] като солов изпълнител. Неговата публика е отдадена на това, което той свири самостоятелно. Но, когато погледна в нашата публика, виждам тениски на Led Zeppelin, дори на Trapezе. Това е публика, която слуша класически рок, виждам, както петнайсетгодишни, така и петдесетгодишни. Наистина съм щастлив, че така обединяваме хората.“