„Beauty and the Beat“

   За шести път финландската ледена кралица Таря Tурунен омагьоса феновете си, които се бяха събрали за спектакъла „Beauty and the Beat“ в зала 1 на НДК. Въпреки многобройните й посещения в страната ни, залата бе почти пълна, с изключение на втори балкон, но, разбира се, първите редове бяха заети от най-нетърпеливите.

   За голяма изненада обаче, публиката бе доста по-тиха от нормалното за българските фенове. Имаше ги ръкоплясканията и скандирането, но в сравнение с първия по рода си такъв концерт, който се състоя в Пловдив, публиката бе по-сдържана, може би заради молбата да не се снима почти през целия концерт.

The Philharmonic Orchestra

         Господин Манукян излиза на сцената и след като се покланят, с филхармонията откриват концерта с увертюрата от „Кармен”. Веднага след това се появява великият барабанист Майк Терана, който печели все повече фенове със сценичното си поведение, и забива първото соло за вечерта. На сцената излиза Таря, придружена от множество овации и ръкопляскания. Видимо настроението не беше като на предишните гостувания  на финландката у нас. Нямаше я страстта у  феновете. Последваха няколко класически песни като “Blute Nur” на Бах и “Zueignung” на Щраус, и на сцената отново е Терана, който определено разведряваше обстановката със солата си. The Reign е песента преди малкия антракт и когато отново всички са заели местата си след почивката, „You Take My Breath Away“ на Queen отбелязва началото на втората част от шоуто. Аз съм голяма почитателка на Таря, но мога да кажа, че кавърите не са от най-силните й изпълнения. Но когато изпълниха една от изненадите за вечерта, а именно “Kashmir” на Led Zeppelin, която преминава в ‘Immigrant Song”и ‘Stairway to Heaven’, бях много приятно изненадана и мисля, че този кавър ще си остане най-сполучливият. За почитателите й от годините с Nightwish изпя “Swanheart”, която на мен ми звучеше по-добре в Пловдив.

Mike Terrana (drums)

Терана отново е на сцената да ни забавлява и ни връща към класическата нотка на вечерта с „Кан-кан”. Другата изненада започна с това, че Таря предложи на Майк да изпее нещо на българската публика. Оказа се, че Терана има мечта, която не бе сбъднал до този момент, а именно да бъде „дива”. След като с огромно желание прие предложението, той пък предизвика Таря да изсвири нещо на барабаните. Шегата настрана, Терана има невероятни певчески възможности. Изпя ни “Fly Me To The Moon” на Синатра и си личеше как и публиката, и Майк се забавляваха, а и Таря има потенциал за барабанистка. Кой знае, може на следващия концерт да са с разменени роли? Into The Sun е официалният край на вечерта. Феновете, вече нетърпеливи, вадят фотоапаратите, когато идва време за биса. I Feel Pretty от “Уестсайдска история” звучи докато всички снимат и не обръщат кой знае какво внимание на това изпълнение, но веднага след това пристига Майк, пременен в жакет и перука, и ни поднася „Малка нощна музика” на Моцарт. Финалът на биса е “I Walk Alonе”, на която всички фенове се струпват възможно по-близо до сцената, подарявайки букети, цветя и българското знаме.

Tarja Turunen

      Въпреки ранните репетиции, започнали още в четвъртък, на моменти Таря ми се струваше малко неориентирана, но на всеки се случва. Може би защото вече сме я гледали в тази класическа светлина, може би заради почти еднообразния сетлист, концертът няма да остане като един от най-запомнящите се. Мога само да кажа, че когато ни гостува следващият път, се надявам да опровергае мнението ми за този концерт и да ми покаже защо си заслужава все още да е любимата ми изпълнителка.

 галерия