Avenged Sevenfold – Hail To The King (2013)

Без съмнение, „Hail To The King“ на Avenged Sevenfold бе един от най-очакваните рок/метъл албуми за 2013 година. Ако вземем предвид предишната им творба „Nightmare“, татуираните здравеняци от Хънтингтън Бийч, Калифорния показаха, че могат да продължат напред, дори и без The Rev – барабаниста на бандата, който си отиде от този свят по един типичен рокендрол начин – смесване на алкохол и наркотици. И докато Mike Portnoy от Dream Theater бе само временно решение, сега мястото зад барабаните е заето от младия Arin Ilejay, който имаше нелеката задача да участва за първи път в запис на новата си банда.

Обръщам внимание на ситуацията при барабанистите, тъй като си мисля, че The Rev бе един от дейните участници в композиционния процес на групата, и също така бе една от причините A7X да звучат по толкова новаторски и интригуващ начин за публиката и критиците. След като изслушах „Hail To The King“ си направих следния извод – тази група все още е в състояние да създава силни парчета, да пълни стадионите в Америка (и не само), но едно нещо липсва – динамиката. Структурата на новия албум на A7X се изразява най-вече в средното музикално темпо и това може да се чуе още от двата сингли до момента – „Shepherd On Fire“ и „Hail To The King“. Не, че има нещо лошо в това, даже съм сигурен, че на живо подобни парчета биха получили одобрението на публиката (а и си мисля, че те са направени точно с тази цел). Проблемът е друг – с малки изключения, албума просто звучи прекалено „стегнат“ и вкаран в определени рамки, лишавайки го от изненадващи промени в структурата на песните, както се случваше в предишните творби на бандата. Другото, което ми направи лошо впечатление бяха очевадните заемки от парчета на други групи, като тук естествено ще спомена „This Means War“, която, въпреки че притежава ударно начало и припев, просто няма как да скрие влиянието на Metallica и по-специално „Sad, But True“…подобно е положението и в „Doing Time“, която просто е одрала кожата на Guns N’ Roses. Всичко това е способно да накара една част от феновете на A7X да се запитат какво става с тяхната банда и дали това е правилната посока, към която са поели техните любимци.
Иначе, албумът си има и своите плюсове – песни като „Requiem“ и „Planets“ впечатляват с епичност и мощни рифове, а „Crimson Day“ е задължителната балада, в която китариста Synyster Gates прави може би най-запомнящото се и уникално соло, на което е способен в този диск. Друга приятна изненада е „Coming Home“, която ми се стори с една идея по-енергична от останалите парчета, а в нея се намира и най-силното изпълнение на вокалиста M. Shadows.

В крайна сметка, всеки от вас може да си формира собствено мнение, след като чуе „Hail To The King“. За някои той може да бъде разочарование, за други – поредния много добър албум на Avenged Sevenfold. Аз лично, няма как да отрека, че диска си има своите силни страни – просто очаквах повече, при положение, че знам какви са способностите на тази банда. А и самите те на няколко пъти са казвали, че са готови да бъдат новите царе на тази музика…а това говори много.

Оценка: 7/10