Новата година ми дава безброй (добре де, засега са конкретен брой) причини да смятам, че 2017 ще бъде една успешна в музикално отношение тристашестесетипетка. В броя причини да съм оптимистично настроена включвам албума „Selfish Age“ на младата британска банда AS LIONS.

Чувствам се като Ники Априлов – ще ви разкажа как се прави „като лъвовете“.

На сцената излиза Austin Dickinson – да, фамилията му ви звучи позната. Да, син е на точно този Dickinson, за когото си мислите. И да, татковото стилово влияние се усеща в „Selfish Age„. Да, татковата сценична школа – практиката да даваш всичко от себе си, дори и да не е останало много, също си проличава.

„Austin беше в една банда на име „RISE TO REMAIN„, те подписаха с EMI,” разказва най-популярният от семейство Dickinson. “И – както повечето банди правят – се разбраха да продължат по собствен път и да правят нещо друго, нещо ново. Беше… беше трудно. Austin трябваше да се пребори с всички, които се подиграваха на нерешителността им.“

В свое интервю пред германското FUZE Magazine Austin обяснява защо RISE TO REMAIN са останали в миналото за него – „RISE TO REMAIN бяха типичната метълкор банда. Не исках да създавам такава музика, исках да правя нещо, което да остане след мен, нещо характерно. Така се оформи AS LIONS.“

Имах честта да гледам AS LIONS на живо на тяхна територия – тогава, когато Matthew Heafy от TRIVIUM популяризираше активно дейността на британците и ги покани да откриват концертите им в Англия.
И нека ви кажа – когато правиш нещо с желание, това неминуемо си проличава.

Така, приключих с въведението, вече знаете, защо се радвам на тази банда толкова много.
(Нека сме наясно с още едно нещо само – не харесвам Мейдън.)

Сега обратно към „Selfish Age“ и музикално-артистичната деконструкция, която съм в настроение да направя.

„Selfish Age“ не е типичният метълкор албум, с това трябва да започна. Представете си нещо като I PREVAIL, само че с повече пауър метъл елементи. И по-малко патетика. И с по-убедителен core имидж.

„The Suffering“ напомня на TRIVIUM от Shogun ерата, когато всички критици се кълняха в неизбежния успех на „новите Metallica“. Пожелавам си (а и на AS LIONS) да ги „нарочат“ също толкова интригуващи.
„Bury My Dead“ и „White Flags“ напълно заслужено биха се превърнали във фестивални химни със своите надъхващи послания и прилепчиви канони.
„The Fall“ е песен, предопределена за тези, на които RISE TO REMAIN им липсва. Малко по-директна от останалите, „The Fall“ се отличава с минорната настройка, контрастираща с високите в гласа на Austin.

„Selfish Age“ е интроспективен албум. Иска ми се да го оприлича на „A Flash Flood of Colour“ на ENTER SHIKARI по отношение на тематиката.
Сещате се, всички загърбваме околните си и средата си, за да се чувстваме ние самите добре, подсигуряваме първо самите себе си и едва след това, ако евентуално се сетим, ще се погрижим за околните. „The Great Escape“ е точно за това – бягаме от социална ангажираност, капсулираме се и се крием зад телефоните си.

Втори шанс за първо впечатление няма. Austin, Conor, Will, Stefan и Dave знаят това и се целят нависоко – пак пред FUZE Magazine момчетата споделят, че тяхното желание е да създадат „колкото се може повече песни, които да се превърнат в класика.“ За кумир са си направили KILLSWITCH ENGAGE.
И наистина, момчетата са се постарали да си построят собствен пясъчник, в които да си играят само и единствено те. Въпреки че площадката за игри в избрания от тях парк на кор музиката е сравнително просторна, тяхното кътче е грижливо оборудвано.

Надявам се, че следващия път, когато потърся името на AS LIONS в Гугъл ще ми се покаже и голяма, красива статия в Уикипедия. Заслужават.

9/10