AMORPHIS – „Queen Of Time“

2017-та е към края си. Amorphis наскоро са преподписали с Nuclear Blast и обявяват нов албум идната година. Продуцент е Jens Bogren, текстовете пак ще са на Pekka Kainulainen , а Olli-Pekka “Oppu“ Laine се завръща на баса след почти две декади отсъствие. Обложката пък напомня по орнаментика и сложност на тази от последното издание „Under The Red Cloud“ (отново дело на Jean „Valnoir“ Simoulin). Не знам за Вас, но на мен това ми звучи като рецепта за перфектното ястие от някоя от готварските книги на Jamie Oliver.

Слава богу тази прогноза се оказва вярна. „Queen of Time“ продължава традицията, която Amorphis спазват вече над 25 години – да създават комплексни албуми, в които потресаващо добре преплитат мелодия и тежест, фолклор и атмосфера, класически и модерен звук. И всичко това задължително украсено с допълнителни ефекти (в случая – наличието на хорови изпълнения, реч на фински (в „Daughter of Hate“), саксофон, оркестрации, истински струнни инструменти и др.).

Не знам дали е заради присъствието на Olli, който бе част от чудовищните класики „Tales from the Thousand Lakes“ и „Elegy“, или заради вдъхновението от Калевала, но Amorphis са избрали в албума да преобладават тежките вокали. И вероятно затова на много места се усещат препратки точно към тези ранни творби (в „We Accursed“ , “ Pyres On The Coast“, „The Bee“ и „Heart of the Giant“, например). И точно тук идва силата на бандата – едновременно с погледите в миналото, в списъка с парчета място винаги намират и едни по-разчупени изпълнения, които звучат по-модерно и свежо („Wrong Direction“, „Amongst Stars“ и ориенталската перла „Grain Of Sand“).

И като стана дума за „Amongst Stars“ няма как да не отбележим добрата селекция от гост музиканти. Освен поредното участие на Chrigel Glanzmann (Eluveitie) и саксофона на Jørgen Munkeby, впечатление прави колаборацията на бандата с Anneke van Giersbergen. След като още през миналата година гост участието й в лайв варианта на „Her Alone“ от „An Evening with Friends at Huvila“ грабна вниманието на феновете, сега Anneke материализира приятелството си с групата чрез една от най-силните композиции в диска.

Ако трябва да поставите оценка на този албум, колкото и клиширано да звучи, не бързайте да го правите. Албумът си иска сериозно прослушване. Песните в него са достатъчно комплицирани и многопластови, за да можете да преоткриете всяко от тях по няколко пъти. А епичните, завладяващи и пълни с подтекст лирики само правят тази задача още по-трудна. Amorphis буквално казаха тежката си дума, сега топката е във Вашето поле.

9/10