AMBERIAN DAWN – Magic Forest (2014)

Един албум ще ги владее,
единствен той ще ги открие,
единствен вси ще ги сбере
и в своя чар ще ги обвие…

Първата ми асоциация, когато чуя за вълшебна гора винаги е била Лотлориен. Съвсем нормално предвид колко харесвам ‘Властелинът на пръстените.’ След Magic Forest обаче има голям шанс тази асоциация да се промени.

В тайната градина ни въвежда прелестната Capri (Päivi Virkkunen). Въпреки че съм отявлен почитател на Heidi Parvieinen и за мен тя винаги ще остане лицето на Amberian Dawn, новият глас на power метълите определено ме спечели по повечето параграфи. Уверена, школувана и с майсторско сценично и студийно поведение, харизматичната Галадриел… исках да кажа Капри допълва иначе малкото слаби звена в албума и го доближава до онзи вид съвършенство в метъла, който само финците си знаят как постигат.

Ентите във вълшебната гора – Tuomas Seppäla, Joonas Pykälä-aho, Emppu Pohjalainen и Kimmo Korhonen, са се постарали да създадат невероятна цялостна атмосфера. В албума няма слаба композиция, чародейството се стеле във въздуха, а вместо повей на вятъра се усеща бръснещата мощ на изпипаните китари наред с барабанен бриз.
Най-подходящото нещо на най-подходящото място се оказва гост участието на баритона Markus Nieminen. Неговото изпълнение в Memorial редефинира красотата на симфоничния метъл. Кой е казал, че оперните вокали са женска работа?

Шумът на върбите обаче не приключва с мъжкото певческо присъствие. В Magic Forest се е заложило по-скоро на качество, отколкото на количество; средната дължина на песните се върти около три минути и половина, но пък какви минути! Саундтрак за вълнуващо пътешествие из дъбравите реални и измислени, новият албум на Amberian Dawn предлага за всекиго по нещо – закачливи пасажчета (Cherish My Memory), игриви начални (и средни, и финални) нотички (Son of Rainbow), драматични завършеци (Green-Eyed), както и безброй доводи в полза на идеята ми да превъртя диска още пет-шест…надесет пъти.

8/10