adrian ivanov- orion - er malukНие, от Metal Hangar18, продължаваме с новата ни рубрика БГ РОК ИСТОРИЯ, в която любезно този път  се включи нашия приятел Адриан Иванов. Следете и следващите части, които ще публикуваме за вас:

Първа част четете ТУК.
Втора част – ТУК.
Трета част (историята е свързана с част 1)

Четвърта част четете ТУК.

 Пета част.

 

Шеста част:

Общо взето след сивата казарма всичко ми изглеждаше някак по-светло, по-цветно, по-обнадеждаващо. Наборът се беше разбишкал насам-натам, появиха са нови хора, нови течения, други пък бяха изчезнали. Интересно

явление бе това, че всяка прослойка (група, течение) си имаше своя територия – място, на което се събираха по default. Пънкарите си ходеха зад Руската църква и градинката зад парламента, Скинарите се мотаха по Борисовата и понякога досаждаха на други сборни места, Метъли и хипита – на Кравай (до НДК), попърите и чейнчаджии – на Магурата, имаше борса за грамофонни плочи Монтето до Попа, а музиканти, журналисти, фотографи, продуценти
и прочие хора от бранша – на Синьото. Мястото беше супер удобно – близо до БНР, недалеч от БНТ, почти в центъра на много транспортни линии. А пък за мен още по! – учейки във ВИАС почти живеех там. Идваха и фенове, по-скоро фенки, беше топло, слънчево и … работно. Поемаха се турнета, окомплектоваха се групи, уреждаха се записи в Радиото, правеха снимки.

Ние се бяхме договорили с читалище „Червена звезда“ да ползваме салон за репетиции – точно на гърба на НЕГ. Те разполагаха с оскъдна апаратура, като добавихме и малко от нас, техниците ни сглобиха прилично централно. Васко и Стефан бяха отново на линия, но вече почнахме да оборудваме и осветление, с което се занимаваше Румен Вайнов. Мисля, че Оги Кьосовски беше с негова банда ( май с Крезо бяха сътворили нещо), Спас май тогава фукна по Щатите, но ние пак си имахме хлапета – верни адютанти: Гаро и Ники Големанов. Те си бяха като част от екипа, момчета за всичко. Често се появяваше и Нуфри ( после Пиромания и мн. др)… Няма да забравя години по-нататък го срещнах в един тролей – с балтон, с дълга коса, много развълнуван,че се виждаме – чете ми текстове, каза, че е направил група! След Оги това беше второто хлапе, което пред очите ни се превърна в музикант от класа.

Бяхме поставили работата над всичко. Боби (барабани) настояваше всичко да бъде нотно изписано, всеки да повиши знанията си в теорията, да повиши техническите си възможности. По това време Сашо Панев (бас) ни напусна – той обясни, че ще се посвети на учене, работа и семейство. Просто нямало да има време за музика. Не помня как на негово място се появи един невероятен и малко странен басист, който бях срещал със Звезди и Ричи навремето – Иваца Петров. Тони Тенев (китари, вокали) също бе на линия за известно време, така бяхме квинтет.

С идването на Иво, групата значително повиши класата си. Неговият стил на свирене и музициране си пасна идеално – донесе много прогресив ‘а ла Rush“ Geddy Lee if you ‘now what I mean 😉 В този втори живот на
групата се появиха „Новини“, „Войници на дъгата“, „Язовец“ и „Приказка“. Последното беше разработвано от Иваца и Латинов (барабани) в предна тяхна формация, ние го ‘пипнахме’ и доразвихме…с поменавам Иван Латинов RIP,
който бях слушал веднъж в разкошен проект на Качаров в читалище Светлина – „Апокалипсис“ (страшни текстове!). Впоследствие, преживе, Латинов направи ‘голям шлем’: Апокалипсис – Ера – Орион. Той замени Боби, който беше решил да става професионален музикант, т.е. да излезе от underground-a.