Адриан Иванов (Ь, Орион) и неговата БГ РОК ИСТОРИЯ – част първа

Ние, от Metal Hangar18, продължаваме с новата ни рубрика БГ РОК ИСТОРИЯ, в която любезно този път ще се включи нашия приятел Адриан Иванов. Следете и следващите части, които ще публикуваме за вас:

Не знаех, че ще стана музикант. Но така се случи. Нямах представа защо трябва да свиря на акордеон, но майка ми
така настоя. Не си спомням – да съм бил 4-5 клас, когато започна моята музикална одисея. В ч-ще ‘Петър Берон’  ме учеше Лиляна Гълъбова – винаги усмихната , с дълга черна коса, удряше малкия ми пръст с кука за плетене, защото ‘стърчал’ – постановка и т.н. Бяхме голямо шоу със сестра ми – дует. Хвърчахме с едни 60 басови акордеони по етажите на читалището … мани, мани ! Благодарен съм на Гълъбова – винаги ми даваше модерни пиеси, дори граничещи с джаз – беше убедена, че фолклор няма да просвиря. Солфежът вървеше добре, диктовките и пеенето ми споряха…точно както сега се случва с малката ми дъщеря.

Някъде към 7-ми клас (1978) Лиляна ми предложи да започна в класа ѝ по електроорган – или както го наричаха ‘йоника’. Читалището беше закупило 2-редна Vermona (made in ГДР). Тук някъде ме тресна тръпката – заради органовите бленди  фугите ме заплениха. Така се наложи родителите ми да купят пианото ‘Беларус’, което промени живота ми из основи. И до днес това пиано е в хола, където вече господарка му е Александра.

Лявата ръка ми създаваше проблеми – трябваше да се свири на клавиши, а не на копчета . За съжаление подцених проблема – вместо да наблегна на технически упражнения, аз се занимавах с ‘вадене’ на музика по слух – например една от първите ми цели бяха италианците от Pooh –  правеха великолепни балади и аз ги свирех с удоволствие! Съученик в 22-ро ми беше Мони Пешев (също пианист в последствие – клавир на Сигнал). Бягахме от даскало за да свирим у нас …спомням си как му се хвалих с една моя идея – ‘всяка жаба да си знае гьола’ беше в рефрена ѝ. Той също ми свиреше негови неща.

Вуйчо ми Климент беше много модерен и музикално грамотен човек, той често ми носеше касетки и плочи, запали ме по Pink Floyd, Grand Funk и Sex Pistols! Имаше едни огромни професионални слушалки, нахлупваше ми ги на ушите и пускаше Umma gumma! – очите ми ходеха натам, накъде жужеше мухата! Успоредно с музикалните уроци бях почнал и английски в ЦДНА – и тук съм благодарен на учителката ни ( не помня името за съжаление ). Тя ни насърчаваше да пеем английски  и да превеждаме текстовете на любимите ни групи. Тогава разбирах за какво става дума в Animals, The dark side и Wish you were here – всъщност Floyd станаха гуру за мен! Да, слушах много и Zeppelin, Purple, Camel, Who, защото вуйчо ги предпочиташе, а аз лека-полека ги заобичах също…много е важно в каква среда расте едно дете – запомнете го! То още не осъзнава, но всичко наоколо го формира подсъзнателно!

Трябва да съм бил 8/9 клас, когато Лили ми предложи да отида в един джаз секстет – те свиреха в т. нар ‘бивша 14-та поликлиника’ и имаха нужда от клавишни. Както казах, наблягахме на джазирани неща и тя смяташе, че ще се справя. Отидох силно притеснен, защото не можех да чета бързо по ноти, а в моите очи тези си бяха професионалисти. Техният художествен ръководител  ( по онова време не можеше просто така да си репетираш – трябва оторизиран ръководител ) Огнян Ангелов (Годо) се оказа изключителен психолог и много ми помогна да се интегрирам. С тях не стигнах до концерт – начина, по който музицирах нещата явно не пасна и Годо е преценил, че ще бъде по-добре да работя с една рок група, която репетираше в ч-ще ‘Лилия Карастоянова’, кв. Надежда. Техният пианист беше решил да кандидатства и освобождаваше мястото. И така в началото на 11 клас аз се озовах на репетиция, с 4 момчета по потници, огромни тонколони и як sound – когато прекрачих прага те свиреха Scorpions – Holiday. Имаше гъст дим от цигари, в полумрака се виждаха 2 момичета.

Този момент НИКОГА няма да забравя – групата се казваше „Орион“. Валери Кьосовски (ритъм китаристът) махна с ръка, музиката спря и в тишината ме попита:

„Къф си ти бе, пич??“

Годината е 1979