50 години (без малко) Burn в София

С актуалното си турне легендата Glenn Hughes празнува 50 години Burn на Deep Purple – албумът, който го превърна в суперзвезда преди половин век. Записан към края на 1973 г. и издаден в началото на 1974 г., Burn е вероятно последната безусловна класика на квинтета с продадени над 4 милиона копия по света и топ 10 позиции от двете страни на Океана. Освен с вокалните подвизи на дуото Coverdale-Hughes, записът е прочут и с величествения си саунд и някои от най-впечатляващите инструментални изпълнения на Blackmore, Lord и Paice. Предвид нестихващата популярност на бандата в България, не беше изненадващо, че шоуто на Glenn събра подобаваща тълпа на стадион „Юнак“ в центъра на София.

Откриването е ударно – през все още леко мътния звук, хедбенгърският химн Stormbringer загатна какво ще последва. А то е силна селекция от трите албума на Glenn с Purple, блестящи фалцети и смесени чувства, когато интерпретира партиите на David Coverdale. Нормално, силно разпознаваемата бленда на David е коренно различна от също толкова характерната такава на Glenn и в това беше магията на вокалните им хармонии. Въпреки това, през повечето време изпълнението беше достатъчно убедително, а склонността на Glenn към соул и блус импровизации е добре документирана, така че разликите с оригиналите бяха очаквани.
Следват две от най-тежкарските парчета от Burn – Might Just Take Your Life и Sail Away. Саундът се избистри постепенно, а на последното и феновете се разпяха. Епичното изпълнение на You Fool No One носи духа на 70-те и славните концерти California Jam и Made In Europe. А това означа китарни и барабанни сола, блус джем и вмъкнатите рифове на парчета като The Mule и Highball Shooter. Бекинг бандата на Glenn видимо се беше постарала в разучаването на тези реликви, както и в придържането към винтидж звука, и изигра на ниво своята част от спектакъла. А той продължи с бас соло, което да ни припомни, че освен голям вокалист, господин Hughes е и зверски басист. Getting Tighter от Come Taste the Band, единственият албум на Purple с китарата на Tommy Bolin, продължи в джем естетиката, а финал на основния сет сложиха грандиозните Mistreated и You Keep On Moving, където липсата на Coverdale донякъде бе компенсирана от пеещите с пълно гърло фенове. Скоростните Highway Star и Burn пък оформиха традиционния бис с още много фалцети, емблематични сола и хедбенгинг, а няколко поколения пърпъли и пърпълчета в публиката си тръгнаха щастливи.

Съпортът: технически неразбории изядоха от времето на Конкурент, които нямат нужда от представяне, и младежите Electric Roxy (хард рок с щипка глем). Донякъде и те са си виновни, че останаха с по 3-4 парчета, след като избраха ненужно да удължат песните си в стил „игра с публиката“, вместо да се концентрират в свиренето, за което потенциал видимо не им липсва.

Автор: Kras
Снимки: Михаела Йовчева

ГАЛЕРИИ

GLENN HUGHES                                     Конкурент                                   Electric Roxy