Интервю с Udo Dirkschneider (U.D.O., екс-ACCEPT)

Всяко интервю се нуждае в голяма или малка степен от някакво въведение. Просто като увод към същинската част. Бях решил да използвам официалната информация за концерта на U.D.O. в Пловдив. Но тя може да бъде прочетена във всеки един специализиран сайт. За това се отказах. Реших просто да споделя, че това интервю, стана с помощта на организаторите на шоуто „Blue Hills Events”, което Udo Dirkschneider и неговата дружина ще направят на 18 септември в Античния театър като част от първия „Music Of The Ages”. И е остатъчният резултат от невероятно лоша връзка. С хер Dirkschneider повече се търсихме, отколкото говорихме  И все пак си струваше…

Интервюто с Udo Dirkschneider (U.D.O., екс-ACCEPT) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 14.09.2020 година.

От другата страна – Привет, Udo, доста изненадващ концерт Ви предстои в България.

Udo Dirkschneider – За нас е също голяма изненада. Всички концерти и фестивали през тази година са отменени. Турнетата в Южна Америка, в Северна Америка, в Европа – всичко е анулирано. Нямаме търпение да направим това единствено и голямо шоу в България, което ще бъде на страхотно място. Надяваме се наистина да го бъде. Самият концерт е в някаква степен изненада и за нас самите.

От другата страна – Ще запишете концерта за ДВД и то ще бъде второто, което ще снимате в България.

Udo Dirkschneider – Така е, ще снимаме целия концерт. Ще го издадем на ДВД. И наистина това ще е второто ни подобно издание от България. В случая предимството е, че ще свирим в Античния театър в Пловдив. Мястото е невероятно и е много подходящо за ДВД.

От другата страна – И няма да бъдете с оркестър, нали?

Udo Dirkschneider – Ще бъдем само групата. Невъзможно е да направим концерта с оркестър. Той няма как да дойде в България.

От другата страна – Тези почти три часа, които Ви предстоят само с песни на U.D.O. ли ще бъдат запълнени?

Udo Dirkschneider – В момента все още не съм напълно наясно. Уточняваме детайлите. Както знаете с U.D.O. вече не изпълнявам никакви песни на ACCEPT. Но може би за този специален концерт, защото обсъждаме различни варианти, ще изпълним най-известните композиции на ACCEPT, но ще се ограничим, най-вероятно, до две-три от тях.

От другата страна – Имаш ли любими песни на бившата си група и на U.D.O.?

Udo Dirkschneider – Разбира се. Любимите ми песни на ACCEPT са „Balls to the Wall”, „Metal Heart”, „Princess of the Dawn”, „Fast as a Shark” и други от класическия период. Що се отнася до U.D.O. – те са толкова много. От последния ни албум „Steelfactory” „One Heart One Soul” е много добра, също така „Animal House” и „They Want War”, „Pain” от „Decadent”, „The Wrong Side of Midnight” от „Mastercutor”… Толкова са много. Ще направим наистина много продължителен концерт. Надявам се, че ще съберем страхотен сет лист, който ще се хареса на феновете и може би, може би, ще изсвирим и някоя песен на ACCEPT.

От другата страна – Кой е най-важният албум за Udo Dirkschneider?

Udo Dirkschneider – Толкова са много. Но смятам, че най-важният е винаги последният. И за мен това е „Steelfactory” – един от най-добре продаваните албуми на U.D.O. Харесвам го страшно много.

От другата страна – Нещо от миналото?

Udo Dirkschneider – Обикновено гледам само напред. Но, ако се върна назад, бих посочил „Animal House” и „Faceless World”.

От другата страна – Странно е, че не споменаваш „We Are One” – първият студиен албум на U.D.O. с оркестър.

Udo Dirkschneider – За студиен албум е така. Иначе сме свирили с оркестър и дори издадохме концерта на ДВД – „Navy Metal Night”. Важното е, че за „We Are One” записахме нови песни. Не взехме стари композиции и не прибавихме оркестър. Композирахме изцяло нов материал, което ни се стори наистина интересно и страшно се забавлявахме.

От другата страна – А защо чак сега, след като много други групи го направиха преди 10-15 години?

Udo Dirkschneider – Да ти призная, мислим го от 15 години. Цялата работа е, че не бях напълно наясно с това как функционира един симфоничен оркестър, цигулките например ми бяха чужд инструмент. Не мислех, че е правилната стъпка. В един момент по някаква причина започнах да слушам оркестрална музика, за да си взема малко въздух. Наистина си пусках симфонични оркестри. После попаднах на оркестъра на Бундесвера, който звучеше наистина тежко. Много по-тежко от съставите, в които преобладават цигулките. Той звучи много различно и това наклони везните.

От другата страна – По някакъв начин промени ли се ролята на U.D.O. докато работихте с оркестъра на Бундесвера?

Udo Dirkschneider – Да, ще го обясня по следния начин. Когато работим по стандартен албум на U.D.O., не можем да си позволим да направим всичко, което искаме. Защото феновете очакват от нас онова, с което са свикнали – звукът на U.D.O. и песни, звучащи по определен начин. С „We Are One” стъпихме на съвсем различна основа. При работата с оркестъра бяхме напълно освободени от стандартите на U.D.O. Дори приемаме „We Are One” като един вид страничен проект, а не поредното издание на групата. По този начин бяхме свободни да създаваме, каквото си поискаме и което не се вписва в рамките на U.D.O. Беше ни много интересно да пристъпим в територии, за които въобще не си помисляме, когато записваме стандартен диск на бандата. Казвам го напълно отговорно – бяхме напълно освободени в музикално отношение. Направихме онова, което искахме и то беше наистина добре дошло за U.D.O.

От другата страна – Защо се чувствате ограничени, когато работите по стандартен албум на групата?

Udo Dirkschneider – Защото феновете очакват точно определен хеви метъл от нас. Разбира се, че можем да си позволим някакви експерименти, но не можем да запишем джаз или рап и фънк, каквито има в „We Are One”. Едва ли подобни експерименти ще се приемат от хората, които са слушали само два албума на бандата. В момента получаваме доста критики за „We Are One”. Мнозина го смятат за прекалено мейнстрийм и не достатъчно тежък. Съгласен съм с тях, защото излиза от стандарта на U.D.O. Когато трябва да запишем нормален албум на групата, което вече сме направили, новият ни диск е вече завършен и е точно онова, което феновете очакват от нас. Обаче „We Are One” ни даде свободата да експериментираме с музиката и аранжиментите, което се оказа много положителен опит.

От другата страна – Не си позволявате да свирите джаз, но не се отказвате от експериментите и в стандартните албуми на групата. Примерът, за който се сещам веднага, е песента „Cut Me Out” от албума „Holy”.

Udo Dirkschneider – Така е, там си позволихме някои различни неща. Но ние винаги сме постъпвали по този начин. Ще споделя личното си мнение – всяко едно издание на U.D.O. се различава по нещо от останалите. „Faceless World” е мелодичен и за първи път използвахме клавири. След него издадохме наистина агресивния „Timebomb”. Признавам си, че никога нямам план как ще изглежда следващия ни албум. Когато някой настоява за диск, който да звучи като „Timebomb”, му казвам, че вече имаме подобно издание. Не желая да правя копия на самия себе си. Винаги съм искал да композирам нови песни, без предварително да задавам посоката. Защо да повтарям старите формули? Няма смисъл да създавам копие на „Timebomb” или на „Faceless World”. Когато започваме работа по нов албум, не гледам онова, което сме издали в миналото. Просто композираме нов материал, което винаги води до по-различния следващ диск на U.D.O. Винаги съм сравнявал работата по нов албум на групата с торта. Приготвянето й става по един и същ начин, но разликите са в глазурата. Винаги можеш да си позволиш да експериментираш с нея. И това прави целият процес по записването на един нов албум интересен.

От другата страна – В групата работиш с много по-млади музиканти от теб. Важен ли е балансът между тяхната наивност и твоята зрялост?

Udo Dirkschneider – Ще ти отговоря по този начин. Винаги търся млади музиканти. Примерът е последната промяна в състава, която направих. Винаги мога да поканя в групата по-възрастни музиканти. Обаче те имат една тяхна особеност. Вече са възрастни. Винаги търся непознати, необременени и млади музиканти, които да внесат свежест и своя непознат почерк в групата. Според мен това е най-важното нещо, от което се нуждае една банда. Тя трябва по някакъв начин да бъде и леко модерна. Не да звучи като застинала в миналото и да е един вид свършена. А това може да стане, ако поканя по-възрастни музиканти. Напротив, търся да влея свежа кръв в U.D.O., което прави живота на самата банда по-интересен и за мен самия.

От другата страна – Каква е ролята на Peter Baltes за „We Are One”?

Udo Dirkschneider – Участието му въобще не беше предвидено. Така се получи. Работих по демо версиите в студиото на Stefan Kaufmann. В един момент се засякохме с Peter Baltes там. Изненадах се, че го виждам. Обясни ми, че работи по някакъв материал със Stefan, който бил замислил в САЩ. Stefan му беше пускал някои от идеите за „We Are One”. Peter ги беше харесал и в последствие добави и свои. Така стана работата.

От другата страна – Връщаме се на концертите – има ли шоу, което винаги ще помниш?

Udo Dirkschneider – Със сигурност едно от тях ще бъде предстоящото в Античния театър в Пловдив. Също така концертът от София, който издадохме на ДВД. Наистина беше специално преживяване. Никога няма да забравя и концерта в Москва, който издадохме на видео. Но този, който винаги ще помня, е предстоящото шоу в Пловдив.

От другата страна – А има ли концерт, който не искаш да си спомняш?

Udo Dirkschneider – Има един. Беше преди много години. Свирихме в „Хамърсмит Одеон” през 1986 година. Май беше тогава. Доста време мина. С ACCEPT имахме самостоятелен концерт в прочутата лондонска зала. В един момент цялата апаратура отказа. Не знаехме какво да направим. А в залата имаше журналисти от целия свят. Спомням си как на момента си пожелах да забравя за този концерт. Не беше никак забавно преживяване.

  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото