Интервю с Frédéric Leclercq (KREATOR, екс-DRAGONFORCE)

Близо 40 години немските траш класици KREATOR продължават да издават албуми и да правят турнета. През последните четири с тях е и басистът Frédéric Leclercq, който преди това беше част от DRAGONFORCE. Frédéric Leclercq даде специално интервю за От другата страна. Поводът – концертът на KREATOR в София на 29 юни като част от фестивала „Sofia Solid”, организиран от „Fest Team”.

Интервюто с Frédéric Leclercq (KREATOR, екс-DRAGONFORCE) е излъчено в „От другата страна” на 12.06.2023 година.

От другата страна – Привет, Frédéric, как върви турнето в Северна Америка?

Frédéric Leclercq – Намираш ме в Питсбърг. Точно в момента, докато говорим, пътувам с кола през града към залата. Турнето наистина се получава страхотно. Започнахме от Латинска Америка, бяхме три седмици там. Феновете са невероятни. Изкарахме си страхотно, реакциите бяха чудовищни. Обиколката, която предприехме, се казва „Klash of the Titans”. Започнахме я заедно с TESTAMENT. Получи се много добре. След което преминахме към северноамериканската версия на „Klash of the Titans” заедно със SEPULTURA, като преди нас на сцената се качват DEATH ANGEL и SPIRITWORLD. До тук нещата се получават много добре. Малко сме поуморени, но феновете ни дават много енергия, така че всичко е наред.

От другата страна – Би ли споделил разликите между феновете в Северна и Южна Америка, и Европа?

Frédéric Leclercq – Феновете в Южна Америка са много ентусиазирани и много шумни. Постоянно крещят името на групата. Много е трудно да сравнявам Латинска Америка и Европа. Северна Америка и Япония. Всички те имат специално отношение. Реакцията на публиката, докато правихме европейско турне, беше впечатляваща. В Латинска Америка обаче феновете са едно ниво нагоре. Ентусиазирани и пълни с енергия. С една идея повече от европейските фенове. В Европа също ни посрещат добре, но в Латинска Америка ни приемат още по-добре.

От другата страна – Как си го обясняваш?

Frédéric Leclercq – Идея си нямам, не знам. Това е просто факт. Наистина не знам. Предполагам, че би трябвало да попитам всеки човек поотделно защо реагира точно по този начин. Обаче не разполагам с необходимото време за това… Просто такъв им е подходът. Предполагам, че е типична латинска реакция. Интересното е, че когато свирим в Европа, реакциите на феновете в Испания са много подобни на тези в Латинска Америка. Може би защото във вените на хората тече една и съща кръв. Те са латини. Аз съм французин, което също означава, че имам латински корени. И мога да ги разбера. Нека да приемем, че в основата стоят латинските корени. В противен случай, както отбелязах, трябва да попитаме всеки един фен поотделно. Което няма как да стане.

От другата страна – KREATOR, TESTAMENT, DEATH ANGEL и SEPULTURA започват по едно и също време. Според теб, те получиха ли онова, което заслужават след толкова много години?

Frédéric Leclercq – Трябва да попиташ всяка една група за това, но днес всичките са успешни. KREATOR са по-големи откогато и да било. Виждаш, че през годините в екстремната музика това са известните групи. Преминали са през различни периоди. Успехът ги е навестявал, след което си е тръгвал. През 80-те бандите стават известни, после през 90-те разкриват своето по-експериментално лице, след което се връщат на пътя. Но, както отбелязах KREATOR са по-големи от когато и да било. Така че всичко е страхотно и върху това сме се фокусирали.

От другата страна – В момента те хващам на турне, какво не си позволявате да правите по време на обиколките?

Frédéric Leclercq – Не знам, може би да не пием твърде много. Доста всеобхватен въпрос. Не знам. Може би най-важната част е, като музиканти да не мислим, че сме на ваканция. Ние сме тук, за да правим шоу. За това и трябва да сме концентрирани. В същото време имаме много свободно време. Постоянно седим някъде и чакаме. Основно сме заети по час, час и половина на вечер. През останалото време стоим и чакаме. Разбира се, можем да се поразходим наоколо и да разгледаме новите места. Да бъдем за кратко и туристи. Но най-важното е да не пием много и да останем фокусирани върху онова, за което сме тук. Това е съветът ми към музикантите. Предполагам, че отговорът на въпроса е, музикантите да ограничат купоните, защото после става по-трудно.

От другата страна – Как изглежда успеха през твоите очи?

Frédéric Leclercq – Трудно е да го дефинирам точно. Може за едни това да са броя слушания в платформите за споделяне на музика. Лично за мен успехът е да мога да живея от онова, което правя. Аз съм музикант. И не ми се налага да работя друго, за да живея. Т.е. мога да се издържам от музиката. Не ми се налага да си търся друга работа. Това за мен е форма на успех. Така предполагам. Не знам, трудно е да отговоря на този въпрос. Успехът може да е фактът, че през по-голямата част от времето сме хедлайнъри. Винаги съм искал да съм музикант. Постигнах го. Това също означава успех.

От другата страна – Преди да станеш част от KREATOR, свириш с DRAGONFORCE. Има ли разлика при свиренето на бас в двете банди?

Frédéric Leclercq – Не, защото и двете групи са доста бързи. Единствената разлика е в стила, който изпълняват. Моите предпочитания клонят към траша. За това и напуснах DRAGONFORCE. Извън това, всичко съвпада. Използвам същата техника на свирене. Единствената разлика, както отбелязах, е стилистична. И аз предпочитам стила на KREATOR, защото е по-зъл.

От другата страна – Като спомена, че е по-зъл, Mille да няма някакви проблеми с Господ, че му е толкова гневен?

Frédéric Leclercq – Да ти призная, трябва да го питаш лично. Мога да говоря за себе си. Не вярвам в нищо. Харесва ми представата за Сатанизма, защото винаги го свързвам с вкуса ми към филмите на ужасите. Да не говорим, че метълът винаги е определян като сатанинска музика. За мен това е съвършеното положение. Не се виждам в голямата картина с Исус, застанал зад рамото ми. Израснал съм с различни представи за демоните и Сатаната. Ако трябва да превключа на духовно ниво, съм агностик. Не вярвам, че съществува нещо някъде под определена форма.

От другата страна – Ти си част от последния албум на KREATOR „Hate über alles”. По време на концерти феновете кой етап от дискографията на групата предпочитат?

Frédéric Leclercq – Добър въпрос. С групата направихме концерт, на който изпълнявахме само стари песни. Олдскуул сет. Свирихме на круиза „70000 Tons of Metal”. Феновете реагираха невероятно. Три дни по-късно направихме нормален сет с по-съвременни композиции. Феновете бяха енстусиазирани по същия начин. И за да отговоря на въпроса ти, положението е 50:50. На концертите идват възрастни фенове, които настояват за материал единствено от „Extreme Aggression” и „Coma of Souls”. От друга страна налице е младо поколение от фенове, които са открили KREATOR с „Phantom Antichrist” или „Enemy of God” и дори с „Hate über alles”. Когато погледнем публиката от демографска гледна точка, имаме доста добро разпределение. Имаме от една страна по-възрастни фенове с елеци и нашивки, също така млади момичета, които са на първия ред, което е страхотно. И публиката реагира по един и същ начин на старите и на новите песни. Така че положението е 50:50.

От другата страна – А ти самият кои песни предпочиташ?

Frédéric Leclercq – Предпочитам материала от новия албум, защото съм измислил бас линиите, но в същото време обичам да свиря и композициите, с които съм израснал. Харесва ми да изпълнявам „Betrayer”, „Terrible Certainty”, „Extreme Aggression”. Всъщност всичко ми харесва. Точно в момента няма песен, която да не ми харесва да свиря. Може би трябва да ме попиташ след пет години, но в момента всичко е наред.

От другата страна – Твоят стил на свирене ли влияе на групата или стила на групата провокира начина ти на свирене?

Frédéric Leclercq – Както казах, запазих стила ми на свирене. Не знам дали става въпрос за влияния, но ми допада, когато материалът е синхронизиран и репетиран. Смятам, че онова, което влияе на групата в момента, е че съм все още нов в нея. Нищо, че са минали вече четири години. Всеки нов внася някаква свежест за всички. Останалите са наясно, че предпочитам нещата да са изпипани. За това и се стараят да са точни при изпълненията. По думите им KREATOR никога не са били толкова добре сработени. Това е моят принос в момента към групата. Моят начин е всичко да е репетирано и да е разучено до най-малката подробност. Мога да съм много аналитичен, когато става въпрос за музика.

От другата страна – Спомена, че си от четири години в групата. Спазваш ли някакви определени правила?

Frédéric Leclercq – Не и нещо, за което веднага мога да се сетя. Не, не мога нищо да кажа. Чакай, може би едно – не се напивай преди концерт. Извън това, няма.

От другата страна – Връщаме се на турнетата – какво ти е необходимо, за да оцелееш на турне?

Frédéric Leclercq – Четка за зъби, телефон и кредитна карта. Тези неща ти решават много от проблемите. И разбира се зарядно за телефона. Това са нещата, от които се нуждаеш, когато си на турне.

От другата страна – Попаднах на информация, че имаш музикално образование…

Frédéric Leclercq – Като дете посещавах музикално училище. Не всеки музикант го е правил и всъщност това не прави разликата толкова голяма. Има хора, които не са слушали музиката, която аз съм слушал и пак са станали музиканти. Така че, не няма.

От другата страна – Музикалното образование помага ли?

Frédéric Leclercq – Музикалното образование е плюс. Защото с него придобиваш основни знания за ритъма и нотите. Знания, които дори и днес продължавам да използвам. Не стриктно, защото съм учил основите на музиката относително млад. Но тези уроци са все още в главата ми – интервали, ноти, ритъм модели. Определено това помага. В същото време има музиканти, които са се научили сами и пак са толкова добри. За мен музикалното образование е предимство и винаги ми е било от полза.

От другата страна – Най-интересното място, на което си правил концерт?

Frédéric Leclercq – Свирил съм във всекидневна с първите ми групи. Но това не е толкова необичайно място за концерти. Имали сме изяви в различни градини. Но май нищо по-интересно. С DRAGONFORCE сме свирили в стара църква. Тогава носих сатанинска тениска. Можеш да си сигурен в това. Старата църква е може би най-странното място, където съм свирил. В страни от това – всекидневната на някого. Наистина бяха яки изживяванията.

От другата страна – Това, че KREATOR стават все по-големи, отдръпва ли някои фенове?

Frédéric Leclercq – Знаеш ли, спомням си един приятел, който твърдеше, че блек метълът не трябва да се влияе от нищо, не трябва да се развива. Трябва да си остане ъндърграунд и всяка форма на успех е всъщност провал. Обаче, тук идва и въпросът дали си музикант или фен. Ако изпълняваш музика и не постигаш успех, никой не купува албумите ти и свириш пред шепа хора във всекидневната си, какъв е смисълът? Метъл феновете обаче са интересна порода. Това се отнасяше и за мен. По някакъв начин не исках никой да слуша любимата ми банда освен мен. Въобще не се замислях, по какъв начин тогава тя би оцеляла. Положението е доста смехотворно. И все още има фенове, които искат да запазят любимите си групи единствено за себе си. Открили са ги, много им харесват, но не искат да стават популярни. Вземи METALLICA. Когато издадоха „Черния албум” много хора ги заклеймиха, че са се продали. А всъщност това, което направиха, е страхотно. Удариха джакпота. Албумът е страхотен. Направиха така, че хора, които преди това никога не са слушали метъл, да открият стила. Сигурно са си казали, че харесват подобни рифове или гласът на James и са посегнали и към старите издания на групата. Но, както отбелязах и аз бях така. Виждах как любимите ми групи увеличаваха продажбите и това ме караше да се ядосвам. Днес позицията ми е напълно противоположна. Докато музикантът чувства, че онова, което изпълнява, е правилното нещо, а не мечтае просто да продава музиката си, всичко е наред. Дискусията по този въпрос е необятна. Някои хора смятат, че комерсиализацията е лошо нещо, за повечето – е добра. За мен тя е чудесна.

От другата страна – Какво би могло да отклони вниманието по време на концерт?

Frédéric Leclercq – Забавно е, защото обикновено съм фокусиран върху изпълнението. Но понякога ме спохождат и странични мисли. Понякога за кратък период от време не обръщам внимание на това, което става около мен. Не знам дали става въпрос за синдром на дефицит на вниманието или хиперактивност. Понякога просто изпадам в странични мисли. Виждам някой в публиката, който ми е много познат и докато свиря, се опитвам да си спомня от къде го познавам. Но никога не изключвам за по-дълъг период от време. Случва ми се за две секунди. Но през тези две секунди не съм на концерта. През повечето време мисля за… За какво всъщност мисля? Защото знам кога мисля за нещо… През останалото време съм на линия, слушам песента, свързвам се с нея. През по-голямата част от концерта е така. Но има и изключения. На един концерт в Париж присъства и съпругата ми. И се опитвах да я открия в публиката. Свиря съответната песен, но в същото време обхождам публиката с поглед. Къде ли е? Оп, ето един приятел, но къде е жена ми? Така че понякога съм разсеян, но иначе основно мисля за песните, които свирим.

От другата страна – Кой е твоят най-„Spinal Tap” момент?

Frédéric Leclercq – Подобни моменти преживявам в сънищата и в кошмарите си. Понякога сънувам как трябва да изляза на сцената, а групата е започнала с песен, която никога преди не съм свирил. Имам подобни повтарящи се сънища. Иначе не мога да се сетя за нито един подобен момент. Никога не ми се е случвало да преживея нещо подобно. Може би трябва да помисля повече, но в момента не мога да се сетя за нищо конкретно. Явно като музикант водя много скучен живот.

  1. #1 написан от Hellraze (преди 11 месеца)

    Трябваше да го питате и за HEAVENLY, с които записва страхотни албуми. Не знам дали е писал музика там, но албумите, в които участва са много яки.

  2. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  3. Коментари за тази публикация
В началото