Б.Т.Р. – Разкази за странстващия музикант

Б.Т.Р. е една от най-известните български рок групи. Много концерти обединяват вече от 30 години родната публика със запомнящи се мелодии и дълбоки и емоционални текстове. От Metal Hangar 18 поканихме вокалиста Атанас Пенев (Наско) да ни гостува и разкаже за творчеството и премеждията,  през които преминава Б.Т.Р., за да достигне до успеха, който има в момента.

MH18: Здравейте! Вие сте имали участия в Франция, Румъния, Гърция, Германия, Австрия, САЩ и много други държави. Какъв е животът на странстващия музикант?

Наско: Прекрасен, ако мога да отговоря с една дума. Прекрасен е животът на музиканта, когато е на път, когато е на сцена, когато прави музика. Особено последните две години усетихме с пълна сила това да ни липсва сцената, да ни липсва публиката, да ни липсва това, с което обичаме да се занимаваме, а именно да предлагаме на хората това, което правим.

MH18: Кое е било най-вълнуващото Ви участие?

Наско: Те са много.  Едно от тях беше първото ни участие пред голяма публика, а не само пред приятели и роднини. Не знам. Това са концертите, които ни носят огромна емоция. Например когато за първи път бяхме подгряващи на IRON MAIDEN през далечната 1995 година, което изигра решаваща роля в нашата история. Тогава 4500 човека ни видяха и ни аплодираха накрая на нашия двадесетминутен сет. Беше страхотно усещане. Всичките ни гостувания по международни фестивали също бяха много вълнуващи. Когато излезеш пред  една публика, която за първи път чува песните ти, които са на родния ти език – т.е. на български, и след това те посрещне с овации, означава, че си се справил добре и че твоите песни се приемат добре.  В България сме имали много тематични концерти с изпълнители като WHITESNAKE, DEEP PURPLE и други.  

MH18: Защо ви отказаха да издадете албума „Б.Т.Р. ’97“, имайки предвид, че в него са едни от най-любимите песни на българския слушател, от които „Елмаз и стъкло“, „Хей, момиче“, „Дюн“ и т.н.?

Наско: Тогава се бяхме съсредоточили изцяло върху българския пазар. Ние имахме големи трудности със създаването на „Б.Т.Р. ’97“, защото тогава всички познати издатели, които чуха албума, не го харесаха и казаха, че няма хит в записа. В крайна сметка го издадохме полуприятелски. Това нещо много ни помогна и „Б.Т.Р. ’97“ заля целия свят. Постепенно и много уверено тази творба събра популярност и се сдоби с този статут, който има в момента. После ни завъртяха нещата така, че се съсредоточихме върху следващия ни албум и многото концерти. Много са причините, но на френския пазар трябва да издаваш на френски или на английски език в най-лошия случай. Това не ни беше приоритет по това време и не мисля, че сгрешихме.

MH18: Как всъщност осъществихте сътрудничеството си с басиста и вокалист на DEEP PURPLE, Glenn Hughes? Какво беше да работиш с него и какъв е той като човек отвъд светлините на прожекторите?

Наско:  Колкото по-голяма звезда е изпълнителят, с  когото сме работили, толкова по-голям човек е бил. Поканата дойде от наше име  във връзка с един наш концерт в НДК, където представихме през 2000 година албума „Мечти“ и решихме да поканим наш приятел, изпълнител от Запада. Спряхме се на Glenn Hughes. Направихме запитване и той потвърди. Събрахме парите,  защото тогава бяха трудни времена. Успяхме. Винаги първия път е много рисково, тъй като не знаеш дали в последствие той ще иска пак да работи с теб и  дали ще направим всичко както трябва, дали ще оправдаем неговите очаквания, а те са високи. На него му хареса и от тогава винаги като сме се събирали заедно, сме се забавлявали. Той е огромен музикант, музиката се лее от него на сцената с голямо удоволствие.

MH18: Според Вас славата променя ли човека и ако да по какъв начин?

Наско: Разбира се. Виждали сме световни звезди, които са казали, че славата им е изиграла много лоша шега, особено в началото. Ако не успееш да се отърсиш по-скоро, кариерата ти ще загине. Много трябва да се внимава с нея и това, което носи. Има и лоши, но и позитивни неща. От друга страна, славата те задължава да бъдеш пример за хората. Да не си позволяваш да правиш глупави грешки и да може младото поколение да взима пример от теб.

MH18: Има ли нещо, за което съжалявате в кариерата си като музиканти?

Наско: Честно, не. Не бих сменил нищо, дори и грешките, които сме направили, защото те са ни изградили като личностни музиканти. Разбира, се допускали сме грешки и сме имали възможности. Имахме възможност да свирим в САЩ и да останем там. Но това оначаваше да напуснем семействата и приятелите си и да започнем от нулата. Имахме достатъчно опорни точки, за да извършим това нещо. Но след не много дълго премисляне решихме, че би било много тежко за нас. Имахме и подобна възможност в началото на нашата кариера да останем във Франция и до сега щяхме да сме една от най-известните френски банди, но и тогава искахме да останем в България. Искахме да направим нова музика за тази нова България, която се получи след 89-та година. И мисля, че се получи.

MH18: Както е казал в една от песните си композиторът Tuomas Holopainen:
„Всички мои песни могат да бъдат композирани единствено от най-голямата болка
Всеки ред може да бъде сътворен единствено от най големите желания.“.
Какво предизвика емоцията стояща зад толкова дълбоки песни?

Наско: Тук ще цитирам Славчо – композитора и текстописец на по-голямата част от нашите песни. Той казва, че се инспирира от живота и ежедневието.  Всеки ден се сблъскваме с дребни и големи неща и ако човек има очите и ушите да ги чуе и да ги види, дори една седмица би могла да вдъхнови създаването на два албума. Винаги е живота, не винаги е болката. Въпреки това тя също присъства и в ежедневието, и в радоста, както и в отношенията между хората. Няма по-добър текстописец, писач на приказки и вицове от самия живот.

MH18:  Какво е посланието на едноименната песен от последния ви албум „Пъзел“?

Наско: Посланието е, че през живота си виждаш много неща и срещаш различни хора, които в по-редките случаи остават през годините. Тази песен е посветена на наш дългогодишен приятел, с когото дружбата ни продължи десетилетия. Тя е за всички близки хора, които бяха неотлъчно до нас през тези 30 години. Хора, които винаги са готови да се притекат на помощ със съвет и винаги са ни били подкрепа. Подрежда се пъзелът от случки, пъзелът от хора , от характери, от спомени, от семейство.

MH18:  Ако срещнете млад музикант, който много се радва на музиката ви и ви каже, че иска това да е основното му  занимание, какво ще го посъветвате?

Наско: Защо започваш с „ако“ този въпрос? Често ни се случва. Това означава, че още сме пример, както за нас са били предното поколение ЩУРЦИТЕ, СИГНАЛ, ДИАНА ЕКСПРЕС, ФСБ и много други. Ще се радвам да предадем нашия опит нататък.
Лично бих го посъветвал  да бъде търпелив и постоянен. Защото колкото и да е талантлив един човек, ако не се бори за това, което иска да покаже, няма как да се случи. Много хора се отказват преди да направят крачки напред.

MH18: Какво бихте казали на читателите на Metal Hangar 18?

Наско: Тази 2022 година беше страхотна за българската музика, както и за музиката по света, тъй като отпаднаха ограниченията. Последните две години ни лишиха от голяма радост. Пожелавам ви много музика, много фестивали и много концерти, много жива музика и се надявам да се срещнем някаде, за да отпразнуваме 30-годишнината на Б.Т.Р..

  1. #1 написан от ЦъкЦъкЮзък (преди 2 дни)

    Парчето е слабол Откакто кирчо напусна БТР, групата върви надолу.
    Проблема е, че Славчо не е толкова добър като композитор и текстописец, сравнен с Кирчо и оттук следва упадък.
    Ето в това парче – копозиция – бозава, текст – нещи запонящо се.
    Соло – с претенция за шред,р но не достатъчно добро, звучи като някой средно напреднал китарист, който се опитва да изкара нещо ала Глен Типтън …но има още доста докато го докара, да звучи, като изсвирено от майстор , а не от средна ръка китарист. Изобщо обърнете внимание на групата Лунапарк на Кирчо, тя е доста по-добрият БТР!

  2. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  3. Коментари за тази публикация
В началото