Интервю с Frank Pané (BONFIRE, PUR.PENDICULAR)

На 3 април BONFIRE трябва да издадат 19 студиен албум. И това само под името BONFIRE. Тук не влизат, издадените под имената CACUMEN, EX, CHARADE, LESSMANN/ZILLER. С тях бройката става внушителна. Също така BONFIRE планираха голямо турне за представянето на „Fistful of Fire”. Което по разбираеми, пандемични причини няма да се състои. Но концерт по повод излизането на албума ще има, категоричен е китаристът Frank Pané. Какъв? Прочетете интервюто.

Интервюто с Frank Pané (BONFIRE, PUR.PENDICULAR) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 23.03.2020 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.

От другата страна – Привет, Frank, как е положението в Германия?

Frank Pané – В Германия положението е същото, както навсякъде. Много от местата, където се събират хора и голяма част от фирмите са затворили. Дори смятам, че рано или късно ще се повтори сценарият с Италия и ще трябва да останем вкъщи. Най-вероятно до няколко дни правителството ще обяви, че трябва за две седмици да си останем затворени по домовете. Което ще е странно, защото ако не си заразен от този вирус и се чувстваш добре, не разбирам защо да не се разходиш? Прави ми впечатление, че колкото пъти изляза, градът е все по-празен. Хората купуват все повече продукти и във все по-големи количества, за да са сигурни, че ще преживеят нормално следващите няколко седмици. Това е положението тук. Всъщност всеки ден нещо се променя. Започна със затварянето на ресторантите, клубовете, баровете и някои магазини. Но така е навсякъде.

От другата страна – Тук е почти същото и избягваме личните контакти.

Frank Pané – Това е много важно. И при нас гледаме да избягваме големите струпвания на хора. Смятам, че това е най-важното в тази ситуация. В момента все още можем да посещаваме магазините, но смятам, че рано или късно, до два – три дни всичко ще бъде затворено. Само предполагам.

От другата страна – Увеличават ли се болните от коронавируса?

Frank Pané – Да, но това са хора, които са заразени от преди и в момента се проявяват симптомите. Няма как да се знае колко са всъщност инфектираните. Информациите са, че стават все повече, защото се правят все повече тестове и броят на заразените се увеличава. В Германия обаче няма чак толкова много смъртни случаи. Също така ако търсиш информация в социалните медии и гледаш новините, попадаш на всевъзможни и различни мнения. Хората, които знаят за какво става дума, казват, че това е нов вирус и трябва да бъде изследван, но от друга страна всяка година умират болни от други различни инфекции. Няма съмнение, че коронавирусът е опасен, но е по-опасен за възрастните, които имат други заболявания и слаба имунна система. Положението обаче е такова, каквото е и правилата трябва да се спазват. Съгласен съм с всеки, който призовава да си останем вкъщи и да не се събираме много хора на едно място, за да ограничим разпространението на вируса.

От другата страна – Няма паника в Германия?

Frank Pané – Трудно е да отговоря. Ако погледнем хората, които изкупуват магазините и си купуват тоалетна хартия, е спорно. Та те ще я използват през следващите две години. Може би паниката е в главите им. Аз самият не усещам никаква паника. Както и не виждам съгражданите ми да са панирани. Живея в малък град. Сигурно е различно, ако си в Мюнхен, Берлин или Хамбург. Но в малкия град трусовете не се усещат толкова силно. Хората са много по-спокойни и леко позаспали. Но при настоящето положение така е по-добре, защото няма паника.

От другата страна – Човешките права не са нарушени…

Frank Pané – Засега поне не са. Скоро обаче ситуацията може да се промени. Сигурно ще ни забранят да напускаме града, ако не е наложително. В Австрия например са забранени разходките в парковете. Пратиха ми съобщение, че двама души са се разхождали в един парк. Спрял ги е полицай с въпроса, каква е причината да са там. Те му отговорили, че нямат причина, просто са искали да излязат навън. И двамата са били арестувани. В Австрия хората трябва да си стоят по домовете. Ако ситуацията в Германия се усложни и ние ще почувстваме този контрол. Разбира се, че хората, които са заразени трябва да си стоят вкъщи. Ако не го правят, трябва да ги глобяват.

От другата страна – Ти си музикант, как се отразява тази ситуация на доходите ти?

Frank Pané – Това е основният проблем, с който се сблъсквам. Защото имах добри доходи, а сега нямам никакви. Като музикант правя две неща – свиря на живо с групите си, правя турнета и второто е, че съм учител по китара. Днес всички концерти и турнета са отменени. Засега през април, но както е тръгнало май така ще стане и през май, и юни. Концертите и турнетата са основният им източник на средства. А сега този източник го няма. През април бяхме планирали голямо турне с BONFIRE за новия албум, който излиза на 3 април. За мен това беше главното турне за годината. През февруари направих двуседмична обиколка. Друга е планирана за ноември-декември – за около три седмици. Но това турне през април, както и фестивалните участия през май и юни обхващаха по-голямата част от концертите, които ми плащат сметките. Като музикант приходите не са еднакви всеки път. Обикновено всеки от нас прави едно голямо турне, получаваме приходите, които стигат за три-четири месеца. След което идва ред на следващата обиколка. И сега това турне, което трябваше да ми осигури приходи, с които да си плащам сметките, нека да кажем, през следващата половин година, е отменено. Аз съм музикант на свободна практика в BONFIRE. Нямам сключен договор, нищо и няма как да ми плащат, защото няма да свърша никаква работа. Може би само най-големите, които свирят по стадиони, могат да си позволят, да плащат на музикантите всеки месец. Но в групите, в които аз свиря като BONFIRE, това няма как да стане. Преподаването също спря. Давам частни индивидуални уроци. Не преподавам на цели групи. Правя го в музикално училище, там са голямата част от моите ученици, където съм по два дни в седмицата. Но сега и това музикално училище е затворено за следващите пет седмици. С преподаването имах някаква сигурност, дори и да нямам турнета или те да са отменени, но сега и този източник на средства пресъхна, най-малко за следващите пет седмици. Така приходите ми от уроците ги няма, няма ги и планираните приходи от турнетата, с които издържах семейството си.

От другата страна – Всички училища ли са затворени?

Frank Pané – Да, всички. Дъщеря ми е на 6 години и е първи клас. Миналия петък беше за последно на училище. Следващите пет седмици ще си стои вкъщи.

От другата страна – По интернет ли се обучава?

Frank Pané – Обучението е виртуално. За горните класове са създадени онлайн платформи. Ние например сме включени във виртуални групи, където получаваме указания от учителите, кои уроци да учат децата. По няколко часа на ден се занимавам с нея и правим домашни.

От другата страна – Тогава какво прави музикант като теб, който изведнъж се оказва без приходи?

Frank Pané – Добър въпрос. Веднага започнах да предлагам онлайн уроци по Скайп. За това се сетих веднага. Ако извънредните мерки продължат и училището остане затворено, се надявам там да разработят система за онлайн обучение и да продължат да работят с мен. Ако говорим за бандите обаче, става сложно. Разбира се, че можем да направим лайв в социалните мрежи от някой празен клуб или студиото, което всъщност ще направим. На 3 април, когато излиза новият албум на BONFIRE „Fistful of Fire”, ще изпълним един, както го наричат тук „призрачен концерт” – ще има сцена, светлини, а ние ще изсвирим целия диск на живо, ще бъдем снимани с няколко камери и ще направим стрийм в социалните врежи, така че хората да могат, да ни гледат. Това е супер за промоцията, но когато теглим чертата, няма да ни плати сметките. Днешното поколение смята всичко, което е в интернет, за безплатно. Можем да направим система за символично плащане, все пак правим концерт и всеки може да отдели някое евро, за да ни гледа онлайн. Обаче един такъв концерт трябва да е безплатен, защото всеки го прави по този начин. Като пример ще дам голяма група като MACHINE HEAD, които са друг стил, но почти всеки техен концерт от последното турне можеше да бъде гледат в ЮТюб, сниман с няколко камери. За малки групи е трудно да бъде постигнато, защото трябва да направим същото отново безплатно. Не ме разбирай погрешно – това, което MACHINE HEAD направиха, е страхотно, но в същото време те печелят от тези стриймове, защото имат десетки, ако не и стотици зрители, което носи и реклами, а от там си плащат сметките. Това работи основно при големите банди, защото те имат голяма публика. От друга страна в днешното положение обаче мога да правя неща, които преди не можех. Хубавото е, че имам време да свиря на китара за себе си, да създавам музика. И все пак на първо място в главата ми стои мисълта, че сметките трябва да се плащат. Надявам се да продължа с преподаването на китарни уроци и да успея да привлека нови ученици от целия свят, на които да преподавам по Скайп. Ще видим как ще се развие ситуацията и дано не е много продължителна. Всяка група днес живее от концерти. Трябва да се свири на живо, защото от там идват парите. Дискове вече не се продават, платеното сваляне на музика не носи приходи. Става само при най-големите, които имат топ хитове и музиката им е комерсиална. Ако си като нас, които имаме определена публика, не е възможно да се живее от продажбите, които се генерират при свалянето на музика. Една група се издържа от турнета. И когато те бъдат отменени, в бизнес, който така или иначе е нестабилен, нещата не отиват никак на добре. Преди 20 години дисковете вървяха много добре. Групи като BONFIRE продаваха 30-40 000. А днес сме щастливи, ако продадем 5 или 6 хиляди.

От другата страна – Смяташ ли, че е близо времето, когато групите ще свирят в репетиционната, а зрителите ще си стоят пред екраните или ще гледат холограми?

Frank Pané – Ако погледнем днешната ситуация, със сигурност ще се сетиш за подобно нещо. Един ден може би ще се стигне и до този вариант. Не знам обаче. Смятам, че една реална ситуация не може да се произведе със сто процентова автентичност онлайн. Всеки концерт е нещо уникално. Няма техника по света, която да произведе същата атмосфера и същите усещания на едно истинско рокендрол шоу. Така смятам. Обаче аз идвам от друго поколение. Когато бях тийнейджър първото нещо, което винаги исках, е да ходя на концерти. Още нямах кола. За щастие майка ми много ме подкрепяше. Тя ме водеше на всички концерти, на които исках да отида, защото не можех да шофирам, нямах шофьорска книжка, бях на 14 години. Дори на някои от концертите е идвала с мен като придружител, защото достъпът на лица под 18 години беше забранен. Така съм гледал METALLICA, VAN HALEN, DEF LEPPARD, AEROSMITH и много други, благодарение на майка ми. Тя ме водеше на техните концерти. Никога няма да го забравя. Никога няма да забравя и чувствата, които изпитвах тогава и онова, което имах тогава. Разбира се, през годините съм посетил много концерти. Днес ситуацията е малко по-различна. По-трудно ходя, защото свиря все повече на живо. Трудно е да отделя време. Но все още онези преживявания са много ясни в съзнанието ми. Познавам хора, които са на различна възраст, не свирят на нищо, но са фенове, които постоянно ходят на концерти. Чувството е страхотно. Надявам се, че няма да се стигне до холограмни изяви и онлайн концерти. Няма как обаче да знаем какво ще стане. С положение като днешното, с Интернет, който предостави много възможности, кой знае. За музикалната индустрия обаче, това не е добре, защото удря много силно по нея. Ще видим какво ще стане.

От другата страна – В този ред на мисли кое ще е следващото голямо нещо в музикалния бизнес?

Frank Pané – Смятам, че бъдещето е на по-тежките групи и бандите с по-млади членове. TRIVIUM са единият пример. Е, не са чак толкова млади вече, но бъдещето е тяхно. Групи, които правят по-тежка музика и имат тази комерсиална нотка в нея. Хората в тези групи привличат по-млада публика. Което е много важно, защото по-възрастните фенове, които идват на нашите концерти, остаряват и в един момент, ще спрат да посещават изявите ни. Група като BONFIRE също има нужда от млада публика. Но за повечето фенове и за младежите групи с история не са интересни. Те не искат банди, които свирят днес, но корените им са в 80-те и в тях има старчоци, които изпълняват тежка музика. Те искат да гледат музиканти от тяхното поколение, което е напълно разбираемо. А днес има много добри млади групи. Аз също харесвам тяхната музика. Особено тези, които в крайна сметка предлагат нещо поне малко уникално или когато смесват различни стилове. Това също е супер. Днес всичко в музиката е позволено. Има банди, които комбинират всякакви метъл жанрове. Надявам се това да привлича все по-млада публика, която да открива и други банди. Между другото това зависи и за коя страна става въпрос. В България например забелязахме на нашите концерти да идва по-млада публика, която наистина харесва стила ни. Без значение дали съм с BONFIRE или Ian Paice. Страхотно е и за това много харесвам да свиря в източноевропейските страни, защото в публиката виждам повече младежи. А в Западна Европа и страни като Франция и Германия средната възраст на феновете е 50.

От другата страна – В такъв случай кога можем да кажем, че музиката е издържала проверката на времето?

Frank Pané – Според мен в тази музика това може да стане с групи, които са създали нещо, измислили са нещо ново. Без значение какво ще става, всеки ще свързва хеви метъла с IRON MAIDEN, JUDAS PRIEST, трашът винаги ще бъде олицетворяван с METALLICA и SLAYER. Времената се променят много. За новите групи, дори и да създават страхотна музика, е трудно да създадат песни, които да издържат проверката на времето. Двете са съвсем различни неща. Създава се нещо хубаво, но идват следващите, които предлагат нещо още по-добро, което е различно и хората го харесват повече. И онова, което е било преди, се забравя много бързо. За разлика от всички класически групи, които ще бъдат вечни и извън времето. Разбира се, че рано или късно те ще спрат да съществуват, защото повечето музиканти в тях са на възраст. В BONFIRE сме късметлии, че идваме от сцената от 80-те. Поне името е оттогава, но групата е създадена с друго име през 1972. Имаме наистина дълга история. За щастие тази основа ни помага много днес, защото за хората албумите, издадени през 80-те, са вечни. Аз също мисля по този начин. Изданията от тогава имат определен звук, който е индивидуален за всяко едно от тях. Така и хората непрекъснато се връщат към тях, без значение дали бандите имат нови издания или музикантите са направили нов страхотен албум, или твърдят, че последните им дискове са страхотни. Класиките са си класики. Може би, защото са провокирали за първи път някакви чувства, когато са били чути. Тогава всичко е било ново. Били са времена на откривателство. Винаги съм казвал, че всички банди от 70-те LED ZEPPELIN, DEEP PURPLE, BLACK SABBATH, Новата вълна на британския хеви метъл през 80-те с IRON MAIDEN, SAXON, групи като JUDAS PRIEST, след това трашът с METALLICA и появата на GUNS N ROSES – тези групи са вечни. През 90-те също има банди, които ще издържат проверката на времето като KOЯN, които измислиха ню-метъла. И това е. Не мисля, че за групите, които са големи днес, след 20 години ще говорим за тях като непреходни.

От другата страна – Какво можеш да ни разкриеш за новия албум на BONFIRE „Fistful of Fire”?

Frank Pané – Ако някой харесва „Temple of Lies”, със сигурност ще хареса и новия. „Fistful of Fire” е естественото продължение на „Temple of Lies” дори и да е малко по-тежък. Новият албум е добра комбинация от добрата стара атмосфера от албумите на бандата от 80-те, що се отнася до увличащите припеви и частите, които веднага се запяват, с по-тежки рифове, китари и ударни. Едва ли можеш да си представиш BONFIRE от 80-те с подобна тежест. Но традицията с „Fistful of Fire” продължава от „Byte the Bullet” и „Temple of Lies”, които също се смятат за тежки. BONFIRE се разви към мелодичния метъл. Стана заради новите момчета в бандата. Така и стилът се разви в друга посока. В новия ни албум има 14 композиции, но три от тях са интро към следващите композиции. С което песните всъщност са 11. Имаме една балада „When an Old Man Cries”, която има две версии, втората е акустична. Останалите композиции са наистина тежки, наистина разбиват и сме много радостни как се получи албумът. До момента ревютата са много положителни. Хората го харесват и отбелязват, че е най-доброто от този състав на групата.

От другата страна – Какво е положението при групата на Ian Paice PUR.PENDICULAR?

Frank Pané – От трибют банда на DEEP PURPLE, днес се опитваме да избягаме от това определение. 90 процента от концертите, които правим, са с Ian. Т.е. ние сме поддържащата му група, когато той иска да прави концерти извън PURPLE. Изпълняваме и музика на основната му група, но с оригиналния барабанист.Правим много концерти. Всъщност това е вторият ми период в групата. Първо бях между 2012 и 2016. Трябваше да напусна заради липса на време и после, през миналата година, ме поканиха да се върна и от тогава досега сме направили към 80 концерта с Ian. Което е много. Обиколихме цяла Европа. Така че се опитваме да избягаме от определението „трибют банда”. Имаме издадени и оригинални албуми. Два са вече реализирани. В първия участвах и аз. Третият е в процес на създаване. В него Ian свири на барабани. По време на концертите с него изпълняваме няколко песни от тези албуми. Това прави разликата между трибютите, в които оригинален член е гост. PUR.PENDICULAR е група с барабанист Ian Paice, когато не е с DEEP PURPLE. Той винаги е бил моят любим барабанист и за мен е чест и голямо удоволствие, че свиря с него в една група. Обичам музиката на DEEP PURPLE. Тя дава страшно много свобода за импровизация. Не се виждам в трибют на QUEEN или METALLICA. Уважавам ги и много ги харесвам, но при тях песните трябва да се изпълняват така, както са записани, защото и те ги представят на концерти по този начин. Разликата с DEEP PURPLE е, че има толкова много начини техните композиции да бъдат изпълнени. В тях има много части, в които можеш да импровизираш и да променяш. Нещо, което правим с PUR.PENDICULAR. Ние предлагаме наши версии на класиките на DEEP PURPLE.

От другата страна – Интересно е, че днешните барабанисти са много технични, но при тях някак си лисва идеята…

Frank Pané – Това е отново заради Интернет. В сайтовете за видео споделяне можеш да гледаш клипове как се свири на китара, на барабани, можеш да видиш всичко. Всеки барабанист показва техниката си, как прави това и онова. Същото е и с китаристите. Това е най-хубавата част от това да се научиш да свириш на някакъв инструмент. Отрицателната част е, че не си уникален. На Ian Paice му се е налагало да слуша плочи, записани от музиканти, които са го вдъхновили, за да разбере как са свирили. Опитвал се е да ги повтори и по този начин е открил собствения си стил. Същото е и с китаристите. Когато слушаш записи, опитвайки се да разбереш как е изсвирено нещо, повтаряйки го, може би го правиш по грешния начин, но този грешен път всъщност е твоят уникален стил. При правенето на кавъри въобще не е популярно да се изпълняват по различен начин от оригинала, когато се свири на живо. За DEEP PURPLE това никога не е имало значение. Когато си пуснем концертните албуми от миналото, чуваме, как една песен, която е с дължина осем минути в албума, на живо е удължена двойно. Наистина ми харесва този начин. Това е един от факторите на доброто рок шоу. Публиката да има възможност да види и чуе нещо различно, от това просто пресвирване на диска едно към едно.

От другата страна – Когато някой гледа как друг свири, се превръща по-скоро в негово копие, а не в изобретател…

Frank Pané – Точно така. Аз също гледам записи в ЮТюб, но проблемът е, че така трябва да бъде. Ако искаш известност и да те забележат, трябва да си в мрежата. Всеки гледа клипове. За това и започнах да давам уроци по Скайп. Тук и пандемията има пръст, но от друга страна всеки е в тези платформи. Трябва да играем играта. Да сме в крак с времето и да следваме правилата. Въпреки че предпочитам живия контакт. Не се чувствам добре пред камерата. Искам да съм на сцената и да имам публика пред себе си. Времената обаче се променят и трябва да играем играта такава, каквато е. 