Интервю със SEPTICFLESH
В средата на април 2011 година SEPTICFLESH издадоха съвършения си албум – шедьовъра „The Great Mass”. На специално парти в Солун, Гърция, групата представи албума. Там, разбира се, беше Албена Цолова – Бета от магазин „Яко”, София, която направи епохален разговор със SEPTICFLESH: SEPTICFLESH интервю, 17 април 2011г., взето от двама от членовете на бандата Seth – бас и вокал и Fotis – барабани, в Солун, ден след release party-то за новия албум на групата “The Great Mass”, и ден преди официалната дата на издаването му.
Интервюто със SEPTICFLESH е излъчено в предаването „От другата страна” по радио Варна в две части – на 25.04.2011 и на 02.05.2011 година
От другата страна – И така пичове, вчера, 16 април, беше партито по случай издаването на новия албум на SEPTICFLESH. Но дори към днешна дата още да не е излязъл, не е трудно да се сетим, че е шедьовър, дори след като сме чули само две парчета от него. Вие пуснахте за свободно слушане в мрежата първото от тях озаглавено “The Vampire From Nazareth” преди около месец, а преди няколко дни и “Oceans Of Gray”. Това беше достатъчно и за феновете и за медиите да си дадат сметка, че това ще е най-високо оцененото издание на бандата досега. Предполагам, че ще се съгласите с мен, макар да звучи клиширано- в този случай е самата истина! Но в началото се представете.
Spiros „Seth“ Antoniou – Аз съм Seth – бас и вокали.
Fotis Giannakopoulos – Аз съм Fotis – барабани.
Spiros „Seth“ Antoniou – Да! Така е. Права си, че всички банди винаги, когато издадат нов албум, казват за него, че е техния най-добър досега и може и така да е, да са издали нещо, което не са правили никога преди. Но при SEPTICFLESH нещата стояха различно, защото беше огромно предизвикателство да продължим да работим напред, развивайки се, така че да създадем нещо, което да надмине предишния ни албум „Communion”, който наистина беше много силен. Предизвикателството беше голямо за всички нас, работихме наистина много здраво. Имаме собствено студио и това ни даде възможност да пипнем всичко, без да сме под постоянен стрес. Всеки от нас си разполага със собствено оборудване у дома си, направихме препродукцията сами. Потрудихме се яко за този албум – „The Great Mass”. Сега вече най-най-трудно ще е да надскочим този албум, да създадем по-добър от него, защото, както ние твърдо вярваме, той реално е, и това е съвсем сигурно, е комбинация от всичките ни албуми досега – от „Mystic Places Of Dawn” до „Communion”.
От другата страна – Значи вече гледаш в бъдещето… Вече мислиш какво ще се случва занапред…
Fotis Giannakopoulos – Да, защото още със самото излизане на „Communion” получихме наистина положителни отзиви, хората реагираха по същия начин (както сега), албумът получи много, ама много добри ревюта в медиите – във всички списания и т.н. Беше наистина трудно да създадем албум, който да е по-добър от „Communion”. И сега, от позицията на днешния ден след като имаме завършена нашата творба, осъзнаваме, че това е най-добрият ни албум досега – и когато го казваме – го вярваме истински. Този път дори в някои от ревютата в списанията, пишат, че това е най-силното издание на SEPTICFLESH досега, а това е нещо, което журналистите не споменаваха за „Communion”. Ето защо, аз се опасявам, че ще е невероятно трудно да направим нещо по-добро от „The Great Mass”. Оттук насетне ще е още по-сложно…
От другата страна – И като истински артист и гений ти винаги се стараеш да правиш нещата все по-добре, и по-добре.
Spiros „Seth“ Antoniou – Ако се опитаме да направим нещо сходно до този албум, то не би могло да бъде нищо друго освен една негова имитация. Както разбираш, ще ни се наложи да помислим в каква посока да се развиваме, как да използваме оркестъра – може би ще трябва да е по някакъв различен начин. Вероятно и Fotis ще трябва да подходи по различен начин към ритъм секцията въобще, към барабаните… Но както и да е, май започнахме да говорим за следващия ни албум, ха-ха-ха…
От другата страна – Този път хората наистина бяха полудели в очакване на излизането на албума. Ето някои цитати от хилядите подобни постове във Facebook профила на SEPTICFLESH:
Anna Rejkeu от Холандия: „Нямам търпение за новия албум!!!”
Pedule Claire Et David: „Албум на годината!”
Andrey Telega: „Това ще е нещо велико! Гръцки метъл от най-висока класа. Просото жестоко!”
Mitch Luthi: „Това е най-якото нещо, което някога съм чувал!”
И медиите
Списание „Scream” (Норвегия) – „Албум на месеца”.
Ревю на албума в списание „Hard Rock”, Франция – “Най-върховния шедьовър за 2011г.!” с оценка 10 от 10;
„Metal Storm” (www.metalstorm.net): „The Great Mass” е на второ място в Топ 20 на албумите на 2011.
И така нататък, все в същия дух…
Spiros „Seth“ Antoniou – Ами, според мен, е важно да се отбележи, че този път нямаше никакъв линк към албума и затова…
Fotis Giannakopoulos – Нямаше линк и затова феновете го очакваха с такова нетърпение, чакаха да го чуят… Нямаше линк, където хората да могат да си го свалят и да го слушат предварително, преди да е издаден. Едва сега вече го има по магазините, това накара феновете да искат да го чуят все повече, и все повече… Много добра крачка от страна на лейбъла, която не позволи да се случи нещо, както с албумите на BURZUM, например, които феновете могат да чуят един, че даже два месеца по-рано от официалната датата на издаване.
От другата страна – Вчера си купих специалното издание на „The Great Mass” – CD+Documentary DVD. Освен че слушахме много силно целия албум на after party-то в клуб „8 Ball”, гледахме на голям екран и прожекция на това DVD. Невероятно е, останах безмълвна. Кой стои зад заснемането му?
Spiros „Seth“ Antoniou – Всъщност работата по него е дело на един много добър артист от Гърция – Jon Simvonis. Той също има своя група – вокалист е на DESCENDING – добра банда от Гърция (бел.авт. – Jon беше в България с компанията на две други гръцки банди – INACTIVE MESSIAH и SIVA SIX, които дойдоха по покана на „sinBsin” и „Ozz Music” през 2005-а, за два концерта, съответно в София и Варна!) по мое мнение, това е един наистина интересен документален филм, който разказва как сме записали „The Great Mass”… Смятам, че той направи нещо страшно качествено, тъй като се опита да направи достъпни за хората, гледните точки на Seth, Fotis, Chris и Sotiris, какъв е…
Fotis Giannakopoulos – Какъв е светът зад SEPTICFLESH. SEPTICFLESH е като жив механизъм. Jon искаше да покаже на всички вас, как работим всички ние в групата. Какви са отправните точки на Spiros, когато пише текстове, и как визуализира музиката, давайки й живот на кориците /обложките/art work-a и layout-та, също подходът на Sotiris – как да довежда на бял свят своите въображаеми, и не само, истории в текстове; а също как изгражда концепцията на „The Great Mass”, още за това как Chris създава своите композиции и оркестрации за SEPTICFLESH; и как аз сглобявам всичко това с ритъм секцията, как смесвам всичко това в едно цяло. Както казах, това е един жив механизъм; то е като тяло – не можеш да движиш краката, без мозъка. В тази банда всеки има своята част и именно това се е постарал да извади наяве Jon – дишащия механизъм, наречен SEPTICFLESH.
От другата страна – Уоу, колко умен пич си имаш в групата, а, Seth?
Spiros „Seth“ Antoniou – Мхм, да, действително! Това е полиморфен механизъм.
От другата страна – Seth, като се вглеждам сега в книжката на албума, ми става леко старшничко. Зад изображенията, които си сложил тук, разпознавам лицата на индивиди, които познавам лично. Малко е стряскащо да ги видя в такава роля…
Spiros „Seth“ Antoniou – Хе хе, да, така, да… може би разпозна Z от SIVA SIX, него ли? Да, има някои части…
От другата страна – Да, и не само, откривам и някои други вътре в книжката…
Spiros „Seth“ Antoniou – Да, има в някои детайли… Аз винаги работя така. Ползвам за свои модели хора, които познавам. Чувствам се добре в ситуацията, в която познавам персонажа, който ще снимам, защото така знам какъв характер стои пред мен, който ще използвам по-насетне в art work-а и т.н. „The Great Mass” беше огромно предизвикателство за мен. По мое мнение това е една от най-силните обложки, който изобщо някога съм създавал. Работих над това четири месеца! Беше задача с повишена трудност. Поставих си за цел да създам нещо наистина мащабно, и като казвам “мащабно”, имам предвид, че ми се щеше да създам фигура, т.е. статуя от много фигури, която, ако погледнеш от далеч, виждаш само като една фигура… Най-същественото обаче е, че ако изолираш определени части, тогава откриваш други… И така е вероятно да съзреш около десет (!!!) различни обложки в тази композиция. Сама разбираш, колко сложно беше изработването й. Значението, което стои зад нея, изказано с няколко прости думи е, че желанието ни е да изложим на показ един саморазрушаващ се Бог, ако се сещате за какво говоря… Ето тук се появява иронията – на основната обложка имаме Бог, но със сигурност не онзи Бог, който християнството описва, а просто един бог, който би могъл да е от Китай или пък Япония, от Гърция… Всяка цивилизация си има свой Бог, а всеки е свободен да интерпретира по свой собствен начин, да си го обясни по своему този тук. Най-важното е всичко онова, което е натрупано под фигурата на главния Бог – това са всички религии, всички инстинкти и вибрации, които той е сътворил… Ироничната нотка тук е, че се получава един канибален симпозиум от всички религии, човеци, инстинкти, от всякакви неща, които ядат бавно части от тялото на Бог и така той бива затриван и убит от своите собствени творения. Това е нещо, което не сме правили преди, нито Sotiris с текстовете, нито пък аз с картината за корицата. Ето защо казах по-рано, че ще е много трудно да направим нещо по-добро от „The Great Mass”. Ще иска много, ама много труд. За нас SEPTICFLESH не е само музика. За нас SEPTICFLESH е арт експеримент. Много е важно да се разграничат тези две неща – да правиш музика и да създаваш изкуство.
От другата страна – Ти като човек на изящното изкуство, с какъв стил в изкуството би описал SEPTICFLESH? Ще опиташ ли?
Spiros „Seth“ Antoniou – Ууууооуу,… мисля че… Добре. Много готин въпрос! Според мен, стилът ни може да се обрисува като академична класическа картина, но с модерни абстрактни експресионистични четки. Това е комбинация от абстрактен експресионизъм, защото на нас ни харесва да деформираме нещата, да ги разрушаваме и престрояваме отново, после пак да рушим и градим пак всичко наново, но винаги, ВИНАГИ с академичен, класически почерк. Това може да се забележи на обложката, в музиката ни, и дори в подхода на Christos, при работата му с класическите инструменти.
От другата страна – Като говорим за Christos, ще питам нещо и за CHAOSTAR (авангардния проект на Chris, изграден основно на класическа музика, в който участва и Fotis – на барабаните). На 8 януари тази година, CHAOSTAR направиха своя първи концерт, след годишно съществуване, като специален гост на шоуто на ROTTING CHRIST в Атина. Какво беше чувството да излезеш на сцената с CHAOSTAR?
Fotis Giannakopoulos – Беше много приятно преживяване, но единствената забележка, която имам е свързана с това, че CHAOSTAR е сложен проект, на който трябва да се отдели доста време, особено що се отнася до концертни изяви. Това не е метъл банда, при която имаш една китара, бас и барабани. Това е банда с много музикални инструменти, на които трябва да обърнеш специално внимание, за да бъде възможно изпълнението на живо на тази музика. Нямахме особено добър късмет с ROTTING CHRIST, защото нямахме саундчек, при което и звукът не ни се получи добре. Ако трябва да бъда откровен, ще кажа, че не бях доволен от крайния резултат. Бях доволен от нашето представяне като свирене – свирихме чудесно, но за мен това, което се получи като цяло, не е това, което е CHAOSTAR, което хората трябва да получат от CHAOSTAR. Тази крачка беше положителна по отношение на това, че даде заявка към феновете, че CHAOSTAR е жива група, но от друга страна беше и отрицателна, защото шоуто на живо на CHAOSTAR трябва да е перфектно, както е и самата група. Перфектна на 100%. Тя има нужда да бъде по-театрална, да покаже една друга индивидуалност, а не просто да звучи като някоя метъл банда.
От другата страна – Сега се сещам да те питам за едно друго твое странично занимание, с което също съм запозната лично – вътрешния интериор. Като например, ти изгради интериорната визи на един клуб в Атина – тогава той се казваше „Underworld”, после „Texas Necropolis”, после пък „Seven Sins”, сега „Sin City”… Занимаваш ли се още с подобни дела?
Spiros „Seth“ Antoniou – Не, честно казано изобщо даже. Нямам никакво време, защото движа много неща, ето сега се подготвяме и за турне, за да промотираме албума. Освен това имам задачи и в основното ми занимание – рисуването на обложки… в момента съм фокусиран над рисуването и SEPTICFLESH, нищо друго.
От другата страна – Ах, да обложките… Знаеш ли за съревнованието „Най-добър римейк” за обложката на KAMELOT, която е твое дело, не се сещам името на албума…
Spiros „Seth“ Antoniou – „Poetry For The Poisoned”, така се казва албума на KAMELOT, но не знам нищо такова… Много интересно…
От другата страна – Ма ти сериозно ли не си чувал за тази „игра”? Предполагам, че ти е много любопитно да видиш за какво иде реч. А пичът, който спечели е мой приятел, казва се Никлас Петрас, наполовина грък, наполовина българин…
Spiros „Seth“ Antoniou – Аааа, много добре. Вярно ли? Много ми е интересно, много яко, ще го проверя…
От другата страна – Така че, както виждаш ценим ви не само като музика, но и във всички форми на изкуство, както ти сам спомена, че SEPTICFLESH представляват… Но я да видим Fotis и Chris с какво друго се занимават. Вие двамата отворихте звукозаписно студио, наречено „Devasoundz” (www.devasoundzstudio.com). Какво се случва там? Има ли групи, които да записват при вас, имате ли време да работите с тях…
Fotis Giannakopoulos – „Devasoundz” върви много добре, записваме с много добри банди, като най-скоро работихме с ENSHADOWED например.
От другата страна – Знаем ги, свириха в България през 2004-а!!!
Fotis Giannakopoulos – Сериозно!? Те са е една от най-силните банди, които аз лично знам от блек метъл сцената на Гърция. Аз продуцирах албума им изцяло. Също така, с моите момчета от SEPTICFLESH работихме в студиото и създадохме една от най-великите продукции – „The Great Mass”. Също така работихме за рилийзите на VALET PARN, KARMA VIOLENCE, DIRTY GRANNY TALES, DOUBLE SQUARE, INNER WISH, много са… Това студио не е за фолк сцената в Гърция, то е само за рок, хард кор и метъл. От това разбираме ние, на това сме посветени и обичаме да го правим и смятам, че се справяме достойно. А бандите с които работим, са повече от доволни, тъй като им даваме цялото си внимание и познания, които имаме, защото ние сме част от този стил от много години и имаме богат опит, а и продължаваме да събираме такъв. Приятно да се види, че групите ни се доверяват и оценяват нашата работа.
От другата страна – И така, значи, тук си имаме човек, който може да рисува; такъв, който записва… А кой от бандата би могъл да напише книга?
Spiros „Seth“ Antoniou – Хм, какво имаш предвид? Да напише книга? Sotiris! Но и всеки друг… Така или иначе, всеки от нас е артист със свой собствен характер. Това е, което прави SEPTICFLESH необикновена и по-интересна банда. Нашият живот е изкуство във всяко едно отношение… Sotiris може да напише книга, Chris е способен да напише синтезирана композиция за цял оркестър, аз рисувам обложки и работя като художник, а Fotis е пич, който би могъл да…
От другата страна – … Да стане победител в състезание по плуване!? (Fotis е бил на състезание по плуване в България в края на 80-те и станал републикански шампион!)
Spiros „Seth“ Antoniou – Ха-ха, Fotis е саунд рекординг ритъм секшън машин, ако мога така да се изразя… Той е един от най-добрите барабанисти в тази сцена, много е добър и при записите в студио, особено тук в Гърция, където не сме толкова тясно специализирани. И бих казал, че понастоящем Fotis слага началото на нещо като нова школа, нов метод за записване на барабани в Гърция. Не е за подценяване фактът, че е работил с такива велики музиканти като Fredrik Nordström и Peter Tägtgre… Всеки един член на SEPTICFLESH владее много добре онова, с което се занимава и това наистина оказва своето влияние.
От другата страна – Съгласна съм, това се вижда в резултатите от работата ви! В Гърция постоянно има някаква стачка, хора с различни професии все протестират за нещо, искат това или онова. Ако има причина, музикантите или хората на изкуството въобще, да излязат на стачка, какви биха били техните искания?
Fotis Giannakopoulos – Аз мога да кажа от името на музикантите. Виждаме как в скандинавските страни например, държавата окуражава артистите, дава им всичко, от което се нуждаят, за да промотират музиката си, да опитат да изложат уменията си, които притежават в музикално отношение, пред цял свят. Това нещо го няма в страни като Гърция, Румъния, България… Ти знаеш за какво говоря със сигурност, и вие не получавате тази подкрепа. Това ми е единственото оплакване, но пък от друга страна не виждам тук някои да работи както в Скандинавието, ние е сме на аматьорско ниво. Смятам че банди като SEPTICFLESH, ROTTING CHRIST, FIREWIND, NIGHTRAGE дават добър пример, за това че трябва да вложиш много старание, за да сбъднеш мечтата си. Това е нещо, което изисква усилия – понякога се налага да си далеч от дома си с месеци, далеч от семейството и приятелите си, от съпругата или приятелката, или каквато там имаш. Работата ти е такава и трябва да правиш това, което трябва.
От другата страна – И щом обичаш музиката, тя Е твоя живот.
Fotis Giannakopoulos – Мхм, точно така, тя става част от теб, и този начин на живот става част от самия теб.
От другата страна – Следващия въпрос не ми е любим, но… Иде реч за онова нещо, което циркулира в интернет като „SEPTICFLESH vs CRADLE OF FILTH”, където уж обясняват кой на кого бил ripp off… В него се сравнява момент от песента “Dusk And Her Embrace” на CRADLE и „Communion” на SEPTIC. Предполагам, че сте го гледали в Youtube?
Fotis Giannakopoulos – Ах, да, да, имаш предвид онзи забавен клип, ха-ха…
Spiros „Seth“ Antoniou – Мелодията, която са отрязали от песните, е от филма „Nightbreed”.
Fotis Giannakopoulos – Аха, да от „Nightbreed” е, така че тази линия не е нито на SEPTIC, нито на CRADLE! Всъщност по време на турнето ни с CRADLE, в буса постоянно въртяхме тази реклама (със същата мелодия) с „майу-майу микс” (Реклама на храна за котки “Meow” Original choice…), за да вникнем по-добре в парчето, ха ха.
От другата страна – Като си говорим за турнета… Предстоят ви няколко, но само на едно единствено шоу ще участва и Sotiris. На 23 април, на „Chualnes Metal Festival” в града със същото име във Франция. Вчера на release party-то беше вторият път, в който се срещнах с него, първият беше на фестивала „Rockwave” през 2000година в Атина, където свирихте в пълен оригинален състав с него. Той трябва да е наистина скромен и стъпил здраво на земята пич, за да може да се чувства комфортно в тази ситуация – толкова много години е така важна част от бандата и винаги е стоял зад кулисите, винаги зад завесите, пропускайки, по мое мнение, една най-приятния момент от цялото това нещо – свиренето на живо. Въпреки, че е толкова важна фигура в групата,никога не е под прожекторите…
Fotis Giannakopoulos – (мобилният на Fotis звъни) Ах! Като си говорим за дявола, ето ти го и него ”Ало, к’во ста’а?”
Spiros „Seth“ Antoniou – Fotis, ти обясни за Sotiris, ти по-добре знаеш как стоят нещата там.
Fotis Giannakopoulos – Sotiris е здрава част от групата, но заради своите ангажименти, с който е принуден да се съобразява, той не може да следва бандата на турнетата. Както споменах по-рано, гръцката реалност е различна от тази в другите страни и тези негови задължения го държат на страна от това да се отдаде на това, което всъщност е неговата мечта и да ни е спътник със SEPTICFLESH на турнета като това, което продължи два месеца с CRADLE OF FILTH в Щатите, след това на друго един месец, после пак два месеца… Това е ужасно дълъг период от време, в който да си далеч от вкъщи, пък неговите ангажименти не му го позволяват. Не такъв е неговият избор, но такава е реалността. Факт е, че той би искал да споделя с нас сцената и да е на сцената изобщо, но… Аз все пак вярвам че, ако SEPTICFLESH порасне още повече, той би се отказал от тези свои ангажименти, така че да може да се присъединява към нас…
От другата страна – Ами тогава пожелаваме на SEPTICFLESH да бъдат дори още по-високо оценени за в бъдеще, за да стане и това. .. Но да се върнем в реалността. Снощи вие получихте подаръци от България, три тениски със специален дизайн, мислени и изработени от ваши фенове специално за вас, с помощта на магазин „Яко”… Какво мислите за това?
Spiros „Seth“ Antoniou – О, да! Всъщност ти ни ги даде! Много ги харесваме и ви благодарим. Аз даже веднага си облякох моята в хотела, тази с щампата на Salvador Dalí! Страшно ми допада вкусът ти и по отношение на съчетанието на цветовете на тениската и щампата, а и самия дизайн е много готин. Salvador Dalí е един от артистите, на който се възхищавам от много години насам. Благодаря много.
От другата страна – Идеята на тези тениски е да се опитаме да изразим това, което ние познаваме от вас, нещо чрез което смятаме, че вие бихте се асоциирали. Fotis, за теб нямаше тениска този път, но скоро…
Fotis Giannakopoulos – Да, да, ясно… Ще ми се да видя как ти би ме изразила, надничайки в моето съзнание.
От другата страна – Ще видим, а сега какво да добавим? Знаем, че има планове за турнета. А дали нямате намерение да посетите България отново?
Fotis Giannakopoulos – Да, ще го направим!
Spiros „Seth“ Antoniou– Да, ще дойдем, със сигурност!
От другата страна – А какво помните от предишното си гостуване нас?
Fotis Giannakopoulos – Ми, предполагам, че и ти го помниш – беше добро шоу, май беше 2008-а или 2009-а, 2009-а – да. Беше добро шоу и се надяваме, че ще имаме шанса отново да свирим у вас, на място като това, в което свирихме преди. Спомням си го, беше голямо… Беше готино, … беше готино… Както споменах по-рано, ние и хората от страни като Румъния и България, сме по-различни, не знам защо, но ми се струва, че сякаш ние имаме по-особена… хм, по-различна…
От другата страна – Менталност!? Нагласа към света…
Fotis Giannakopoulos – Да, точно! Виж как ме разбираш… Може би защото сме в сходни ситуации, кой знае…
От другата страна – Нещо в кръвта ще да е, което ни различава от останалата част на Европа.
Fotis Giannakopoulos – Да, нещо такова. Не приличаме на немците, например, ха ха.
От другата страна – Може и да е за добро…
Въпреки, че е доста дълго интервю, го изчетох с интерес и неусетно. Определено много ми хареса!