SLIPKNOT – .5: The Gray Chapter (2014)

This song is not for the living… This song is for the dead.

Има моменти и събития, които съкрушават човек и го принуждават да излезе извън себе си и да потърси спасение в различен начин на творческо изразяване. Slipknot изживяха не един такъв момент за шестте години след All Hope Is Gone. Само две по-късно (без дори да играем с думите) те изгубиха надежда след трагичната загуба на Paul Gray. Медийният натиск върху групата така и не стихна, Joey Jordison напусна (или бе изхвърлен), а със сигурност противоречията между Corey Taylor и Jim Root в Stone Sour също са оказали влияние. Сега, с нови (временни) басист и барабанист на борда, с променена визия и вероятно опитвайки се да запазят равновесие на ръба на съществуването си, Slipknot се завърнаха с един доста различен от очакваното албум.

Some of us are destined to be outlived.

За да не бъдем прекалено крайни в изказванията си, трябва да отбележим, че онази първичност, съпъстваща американците още от дебюта им, отново е налице – около нея маскираните успяха да изградят разпознаваемия си стил. Този път обаче подходът към нея е друг, дори ще си позволим да твърдим, че те най-накрая са наложили контрол над хаоса, без да изневеряват на себе си. В .5: The Gray Chapter отново откривамe онази безумна агресия, която въпреки всичко има потенциал да разбива музикални чартове, тук е огромният глас на Taylor, еднакво добър в превъплъщенията си на ангел или демон зад микрофона, тук са парчета като Killpop и Goodbye, които с чувствеността си съперничат на вече утвърдените Snuff и Vermilion.

I have watched your ressurection.

Изглежда обаче, че онова, което прави .5:The Gray Chapter толкова по-различен от който и да е предишен албум на Slipknot, е, че композициите са по-опростени и на преден план е поставена една минорна атмосферичност, която придава малко по-меко цялостно звучене. Вероятно този факт ще привлече толкова нови фенове, колкото стари ще отблъсне, но това ще покаже единствено времето, а дотогава, ако погледнем обективно на нещата, няма как да не признаем, че Slipknot оправдаха подобаващо шестгодишното си отсъствие. Че въпреки всичко се завърнаха с вдигнати глави, с надеждата си под ръка.

Оценка: 9/10