WHERE ANGELS FALL – Redemption (2014)
Така и така съм открила симфо-готик вечеринка, защо да не я разнообразя с нещо ново? Where Angels Fall са поредното доказателство за това, колко дащна е Скандинавия – там боговете са забравили да взимат и само са давали. Но вместо да се впускам в пространни обяснения за факт, с който всички са наясно, ще опиша какво точно ми хареса в Redemption.
За десет години изпод пръстите на норвежкия квартет са излезли три албума, два сингъла и едно ЕР – впечатляващи до едно. Redemption обаче сякаш е крайпътен камък; той оставя следа в съзнанието ми и запазва вярата ми и в без това цъфтящия любим мой жанр. We Are the Gods е името на една от песните в албума – и е точно така. Не всекиму се удава да смеси по приемлив, камо ли приятен, начин индъстриал и симфоник метъл. И все пак Where Angels Fall успяват.
Вокалите не са в типичния beauty and the beast стил, по-скоро са равноправни: еднакво красиви. Хармонията е гарантирана. Освен пеенето в албума има и много други компоненти, разбира се.
Основният двигател на добре смазания четиритактов мотор са убийствените китари. Всяка една нота, изсвирена от André Bendigsten се вмъква подкожно и си остава там.
Earth Visited ми навява мисли за преселване. Но все пак Земята е единствената планета (засега), на която се ражда хубава музика, така че си оставам тук. Резачката на албума обаче е Defeated – тя бележи втората част на продукцията и така се оказва началото на края за слушащия. Words Unspoken и Victim пък са композиции, коренно различни една от друга – докато първата е „построена“ на базата на електроники, втората лежи на класически мотиви. Въпреки това те не „се бият“ помежду си, а успешно представят еклектиката, присъща на Where Angels Fall.
Слабо разочарование са Thinspiration и Unbroken – нищо особено на общия фон, но сигурно колкото е трудно „сред бурени да бъдеш цвете“, толкова е тягостно и обратното.
Балансът, изчистеността на мелодиите и приятната почивка от вокалните клишета са причините да превъртам Redemption вече трети ден и да го преоткривам всеки един път. И, естествено, да остави необичайно сладък послевкус у мен.
7/10