Магията на свободния дух с URIAH HEEP

Късният следобед на слънчевия, но леко студен 6 ноември привлече рок феновете към зала „Арена 8888“, за да се изпратим или по-скоро да отпразнуваме повече от 55 години творчество с живите легенди URIAH HEEP. Организаторите от Bulgarian Live Music се бяха погрижили всичко да протича гладко. Вратите отвориха по график в 18:00 ч., а зрителите бяха насочвани към местата си по сектори. Феновете имаха възможност да разгледат мърчандайза, да си вземат питие или нещо за хапване. Така неусетно дойде време концертът да бъде открит от шотландските рокери HEAVY PETTIN. За съжаление, сетът им, започнал точно по график, премина пред все още полупразни трибуни, но с всяка следваща песен местата постепенно се запълваха. След „Rock Generation“ вокалистът Stephen „Hamie“ Hayman не спести комплиментите си към София, където групата беше прекарала два дни. Думите му бяха посрещнати с одобрителни възгласи от публиката. Върнахме се и към времето на дебютния им албум с първия им сингъл „In and Out of Love“. В типичния за епохата стил Hamie беше преметнал шал върху стойката на микрофона, а развятата му руса грива и непрестанните подкани към публиката допринасяха за атмосферата. Макар съставът на групата днес да е малко по-различен, музикантите демонстрираха отлична сработеност, а от сцената продължаваше да струи онази младежка енергия, характерна за рок бандите от тяхното поколение.
HEAVY PETTIN заложиха основно на песни от по-новия си албум, но не пропуснаха и щипка добре познатите хитове  като „Rock Ain’t Dead“ и „Sole Survivor“. На последната феновете се включиха в припева с пълно гърло по призива на фронтмена. След като времето им на сцената изтече, музикантите се поклониха под овациите на публиката и се отправиха зад кулисите. Очакването за появата на хедлайнерите ставаше все по-осезаемо.
 Духът на 70-те вече витаеше в залата. Има групи, които оставят следа не само в историята на рок музиката, но и в личните истории на своите слушатели. URIAH HEEP несъмнено са сред тях. Повече от половин век след началото си британците продължават да изпълняват песни, които носят спомени, събуждат емоции и доказват, че добрата музика не остарява. Турнето „The Magician’s Farewell“ може да носи усещане за равносметка, но това, което видяхме на сцената, далеч не приличаше на група, която е загубила желанието си да свири. Напротив – музикантите демонстрираха енергия, мощен звук и увереност, а някои от аранжиментите звучаха дори по-тежко от познатите студийни версии. Разпознаваемите вокални хармонии, Hammond клавирите и китарата на Mick Box останаха в основата на звученето.
 Началото беше поставено ударно с „Grazed by Heaven“ и „Save Me Tonight“, след което дойде ред на „Shadows of Grief“ от албума „Salisbury“. Въведението на Phil Lanzon зад клавишите постепенно изгради атмосферата на композицията, а характерните вокални хармонии ни припомниха една от по-интересните страни на творчеството на групата. След „Stealin’“, вокалистът Bernie Shaw прикани публиката на вече изпълнената зала да се изправи и да се приближи до сцената, за да се забавлява заедно с музикантите. Така постепенно дистанцията  изчезна, а концертът се превърна в първокласно рок шоу.
 „The Wizard“ от „Demons and Wizards“ върна много от присъстващите към годините, когато са откривали музиката на URIAH HEEP. За едни това вероятно са спомени от първите концерти, за други – от приятелски събирания, китари и песни край лагерния огън. Днес косите може да са посребрели и оредели, но когато прозвучат познатите мелодии, времето сякаш се връща назад. Bernie Shaw не пропусна да отправи топли думи към Mick Box. С присъщата си непринуденост той отбеляза, че най-важното е, че всички сме тук и сега, за да споделим тази вечер. А китарното соло на Box в „Sweet Lorraine“ беше поредното напомняне защо неговото присъствие е толкова важно за идентичността на URIAH HEEP. Сякаш всяка нота беше част от добре познат ритуал, който продължава вече десетилетия. Преди „The Magician’s Birthday“ Shaw разказа за създаването на едноименната композиция. Композицията е експериментално дълга за времето си и доста различна от обичайните триминутни песни, ориентирани към радиоефира през 70-те. Днес тя е сред разпознаваемите примери за смелостта на групата да излиза извън приетите рамки.
 За българската публика има една песен, която винаги носи особено значение. Още с първите акорди на „July Morning“ атмосферата в залата се промени. За мнозина това не е просто композиция от албума „Look at Yourself“, издаден през 1971 г., а част от личната им история и от културната памет на няколкото поколения българи, които присъстваха. Традицията за посрещане на първото юлско утро се заражда у нас в средата на 80-те години и постепенно се превръща в едно от най-разпознаваемите музикални събития в страната. За мен тази песен винаги ще бъде свързана със скалите на Камен бряг, топлия въздух, очакването на изгрева и усещането, че лятото тепърва започва. Дори след толкова слушания началото ѝ продължава да предизвиква тръпки. Връзката между URIAH HEEP и България обаче започва много преди тази традиция да се превърне в част от културната ни памет. През  1988 г. британците предприемат мащабно турне у нас, преминавайки през редица български градове. По този начин те се нареждат сред първите големи западни рок групи, осъществили подобна обиколка в страната по време на социалистическия период. За част от присъстващите тази вечер концертът вероятно е бил и среща със спомените от онова лято преди близо четири десетилетия – време, когато възможността да видиш подобна група на живо е била нещо съвсем различно от днешното. Особено място в историята на отношенията между URIAH HEEP и българската публика заема и John Lawton. Вокалистът, който превърна България в свой дом и изгради специална връзка с нашата страна, беше важна част от историята на July Morning. Смъртта му през 2021 г. остави празнина не само заради изключителния му глас, но и заради човешкото му отношение и близостта, която създаде с публиката у нас. Наред с него, името на David Byron също остава неразделна част от златните години на групата и от нейното музикално наследство.
 Днес Mick Box е единственият оригинален член на URIAH HEEP, присъединил се към групата още при създаването ѝ през 1969 г. Заедно с Bernie Shaw, Phil Lanzon, Davey Rimmer и Russell Gilbrook той продължава да поддържа живо нейното наследство. Настоящият състав обаче не просто възпроизвежда познатите песни, а им придава собствен характер, подкрепен от приятелството през годините.  Сред композициите, които винаги предизвикват специална реакция у българските рок фенове, е и „Lady in Black“. Нейната мелодия сякаш е създадена за общо пеене – около лагерен огън, на концерт или в компанията на приятели. В такива моменти границата между изпълнител и публика почти изчезва. Песента вече принадлежи и на хората, които я пеят заедно с групата. След края на основната част на концерта последваха аплодисменти и скандирания, които върнаха музикантите на сцената за бис. „Sunrise“ и „Easy Livin’“ бяха подходящият финал на вечерта – с много енергия, усмивки и още една възможност публиката да се наслади на песни, които отдавна са се превърнали в класика. След последните акорди музикантите се поклониха и приеха заслужените аплодисменти. Полетяха палки и перца. Множество усмивки се виждаха по лицата на феновете. 
 „The Magician’s Farewell“ не прозвуча като концерт на група, която вече няма какво да покаже. Напротив – Mick Box и останалите музиканти демонстрираха, че все още имат енергията и желанието да споделят музиката си с публиката. По-тежкото звучене на някои от песните придаде допълнителна сила на изпълненията, без да отнема от мелодичността, която винаги е била отличителна за URIAH HEEP. За българските фенове обаче тази група означава много повече от още едно име в историята на британския рок. Тя е свързана с първите юлски изгреви, с младостта, приятелствата и усещането за свобода. И докато музиката на URIAH HEEP продължава да звучи, тези спомени ще остават живи. А лятото тепърва предстои. В края на вечерта Bernie Shaw загатна, че може би ще се видим отново още следващото лято. Дали това ще се случи, предстои да разберем, но след подобна вечер надеждата за още една среща с живите легенди е повече от оправдана.
Може да разгледате множество снимки в галериите ни във Фейсбук.