Шепотите на древността – концерт на SEPTICFLESH в Пловдив

Обичам месец септември. Първите слънчеви лъчи на този период от годината са предзнаменованието на дългоочакваната есен. С нейните встъпителни щрихи, своите последни крачки прави летният концертен сезон. Скоро предстои да се приберем обратно по клубовете и сенките на артистите да затанцуват под прожекторите на локалните зали. Но преди това решаваме да отправим поглед към културната програма на град Пловдив, защото едни от последните и често най-запомнящи се събития за края на летния сезон се провеждат под арките на Античния театър. Тази година отново не разочарова – предстои ни паметно екстремно преживяване, което със сигурност ще се помни дълго. Готвим се за среща с емблематичната гръцка група Septicflesh и магията на тяхното шоу под надслов “Ancient Whispers”.

Septicflesh отдавна са надскочили представата за „просто метъл банда“. От самото начало на съществуването си атиняни винаги се открояват със специфичен звук, който има предпоставките да надхвърли конвенционалните разбирания за екстремната музика. След краткия си разпад, последвал появата на “Sumerian Daemons”, Septicflesh изглеждат като колектив с коренно променен творчески фокус. Доказателството за това е грандиозното завръщане с “Communion” през 2008-ма година. Той разкрива новото лице на композитори, способни да творят с несъпоставими размах и зрялост. Апотеоз на техния прогрес се превръща серията от концерти със симфоничен оркестър, започнала през 2019-та година в Мексико и продължила с титанични напълно разпродадени шоута в Одеона на Ирод Атик под Акропола в родната Атина.

Напълно логично, подобен формат предизвиква огромен интерес и за наше щастие организаторите от Blue Hills Events, успяват да доведат спектакъла на наша територия. Неслучайно представлението в Пловдив е категоризирано като специално. Това единствената за тази година изява на групата с оркестър, както и последен европейски концерт за 2026-та. По този повод бандата избира да си сътрудничи с оркестъра и хора на Държавна опера Пловдив. За диригент е поканен дългогодишният партньор и приятел на Septicflesh маестро Koen Schoots, а останалите специални гости са магнетичните певици Fany Melfi и Aphrodite Patoulidou, както и изпълнителя на дудук Vahan Galstyan. Освен всичко това, ще имаме възможността да се насладим и на изключително рядкото сценично присъствие на Sotiris Vaienas, който е неизменна част от студийните процеси в групата, но се изявява само в ексклузивни събития.

Денят е топъл, слънчев и приятен. Докато пътуваме се опитвам да не мисля много за предстоящия спектакъл, в опит да опазя съзнанието си непредубедено. В късния следобед пристигаме в Пловдив и се насочваме към Античния театър. Градът е пълен с гости от всякакви краища на страната, а както се оказва и на света. Почти от всеки ъгъл се носи реч на чужд език. През мен преминава тръпка на гордост, че наистина се очертава да съм част от нещо специално. Пристигаме около час по-рано. Времето уплътняваме в кратка раздумка с познати и приятели, както и в посещение на щанда за тениски. Разполагам се фронтално пред сцената, на място с отлична видимост и трескаво очаквам официалния старт на вечерта.

Около 20:00 музикантите и хорът на Държавна опера Пловдив заемат местата си и дават началото на маршова интерлюдия. Под нейния съпровод на сцена се качват и самите Septicflesh и шоуто започва с “Portrait Of A Headless Man”.

Необходими са няколко минути, в които да се извършат допълнителни фини настройки, като още преди края на откриващото парче всички технически трудности са изчистени напълно.

Septicflesh, хор и оркестър са в пълна симбиоза. Заедно те успяват да изтъкат нишките на изпълнение, което носи впечатляващо кинематографично преживяване. Марковите титанични метъл структури са стабилната характеристика, която присъства нито като фон, нито с цел да отнеме от въздействието на класическите инструменти. В съвкупност с внушителните оркестрации, класическите метъл обрисовки оформят зашеметяваща звукова картина, присъща за артисти от най-висок калибър. Допълнителна емоционална наситеност придават гласовете на вокалистките Fany Melfi и Aphrodite Patoulidou. Двете дами са като огнен пламък – страстта в изпълнението им гори с артистичност, харизма и мистичност.

Съвсем логично Septicflesh се фокусират върху творчестовото си от “Communion” насам, с едно малко изключение – “Virtues Of The Beast” от “Sumerian Daemons”. Наред с емблематичните “Pyramid God”, “Martyr”, “Prometheus”, “Vampire From Nazareth”, в селекцията от песни присъстват актуални парчета като “Amphibians”, “Neuromancer”, “Hierophant”. Най-приятната за мен изненада е включването на “Persepolis”.

През годините съм гледал няколко концерта на групата, но нито един от тях не е носил толкова силен емоционален отклик и отпечатък. Без значение дали говорим за вокалната мощ и сценичната отдаденост на харизматичния фронтмен и басист Seth; за неспирните китарни дуели между Chris и Psychon или за поразителната епичност в напевите на монументалния Sotiris Vaienas. Настоящото шоу просто носи усещането за онази завършеност, която винаги ми е липсвала в миналото.

С пламтящото величие в затварящия мотив на “Persepolis”, Septicflesh се скриват от сцената, под бурните овации на публиката. Паузата е кратка, защото очевидно групата е подготвила още малко музика. За щастие не сме чули перлата в короната – задължителната “Anubis”. Seth подканя хората пред себе си да пеят със Sotiris и откликът е оглушителен. Страховитата грандиозност на “Dark Art” е последното изпълнение за вечерта.

Докато Seth приветства всички специални гости, благодари на колегите си и на публиката за топлото посрещане, аз все още съм в ступор. Опитвам се да осмисля трезво мащабът и качеството на видяното тази вечер. Живеем във времена, в които сцената е изпълнена с групи, творящи по шаблон. Смятам ги за шарлатани, които демонстрират изумителен композиционен стерилитет. По тази причина концерти като този идват със силата на звучен отрезвителен и спасителен шамар. Шамар, благодарение на който отново можем да се събудим и да погледнем с благоговение нагоре към върховете на артистичния Олимп. Защото Septicflesh са там и очевидно ще се задържат доста дълго!

Сетлист:

Portrait Of A Headless Man
The Vampire From Nazareth
Pyramid God
(Sich Psychohistory) – Interludium
Neuromancer
The Enemy Of Truth
Hierophant
Virtues Of The Beast
(Dog Inquisitors) – Interludium
Coming Storm
A Desert Throne
Communion
Dogma Of Prometheus
(Catacombs) – Interludium
Martyr
Amphibians
Persepolis

Бис:
Anubis
(Right Side Castle) – Interludium
Dark Art

Пълна галерия със снимки от събитието може да видите тук.