Отблясъци от Свръхнова – Vorga в София
Хубаво е когато нещо събуди и раздвижи нашата скромна блек метъл общност. Защото едно е концерт на Marduk, Mayhem, Watain, съвсем друго е когато една ъндърграунд група превърне няколко концерта в истинско събитие, от което дни наред да се споделят снимки, клипове и впечатления. Това се случва през няколко Еона. Суперновата Vorga избухна и мощната ѝ мрачна енергия ще продължава да резонира в нас поне до следващото гостуване.
Четиринадесети ноември се очертава типичният ревльо на късната есен. Мрачен до последния атом на неспокойния си дъжд, бълващ ледени пориви като разсърдено хлапе. Като прибавим и черната котка, която мина през краката ми на тръгване за концерта то сборът от малки синхроничности предвещаваше нещо изключително, красиво и запомнящо се. Казах си: „Непременно ще се случи нещо хубаво.“ Vorga стоеше някак много скромно между другите имена в концертния ми календар. Някои от планираните посещения отпаднаха, но за този концерт си казах, че на всяка цена трябва да отида. Но много често нещо скромно и непретенциозно на пръв поглед може да преобърне светове, като отвори пред теб своите и те покани в уютния им хаос. Но за това по-късно. Настанете се удобно, защото обратното отброяване за нашето пътешествие сред звездите започва.
10, 9, 8…
Пристигам пред Live&Loud някъде към 20.00 часа. Рехави групички стоят отвън в очакване. Срещи със стари приятели, които не съм виждала достатъчно дълго, нови запознанства, разговорите вървят тихичко и лежерно. Оказва се, че поради логистични проблеми началото ще се забави. Студът започва да става по-хаплив, но всяка секунда чакане ще ни бъде изплатена с лихвите.
Групата, която ще ни посрещне на нашия космически Левиатан е HISTORIAN. Нарекох ги „старите кучета на екстремната ни сцена“ и дано не ми се обидят заради това, но те творят достатъчно дълго, за да са известни на поне две поколения метъл фенове в нашата мила родина. Музиката, която твори Ники Велев още от 90те е крайно отличителна. Мелодична, някак дисциплинирана и стегната, като войниче. Представят доста приятен сет, като между песните разменят колегиални шеги и хвърлят предизвикателства към публиката. Началото на сета е поставено с ”Drowned in Fire”. Тематично подходящо за пътешествието, което ни предстои. Следват ”Divided They Fell” и ”Soldiers of The Cross”. Фронтменът хвърля първото предизвикателство, задава въпроси за една велика доколумбова империя и стоварват върху нас съвсем новата ”The Thorn And The Stone”, разказваща за древната столица на Мексико. На ”Fall of the Cross” отново ни предизвиква да пеем припева с него. След още едно две парчета сетът на HISTORIAN приключва и сцената се подготвя за следващия екипаж.
7, 6, 5…..
По принцип съм доста скептична към всичко, което идва от Острова. Храна, приятелства, музика… И не знам защо през цялото време си мислех, че тези пичове са гърци. Доста Средиземноморски изглеждаха за англичани, но. SIDIOUS се оказаха неописуемо приятна изненада. Свежи, нахъсани, млади, страшни професионалисти като музиканти, като вземем предвид, че групата съществува от 2012г. за това време е натрупала респектиращ материал зад гърба си. Което при други групи би дало значителен повод за демонстриране на самочувствие и заявяване на присъствие. При SIDIOUS такъв синдром не се усети. Извън сцената бяха почти незабележими сред тълпата от фенове.
На сцената SIDIOUS са клокочещ вулкан, който накрая избухна с кавъра на Marduk „Blonde Beast“. Такава енергия се отприщи, че почти забравих как трябва да се държи една дама в обществото. Като прибавим и, че е една от любимите ми блек метъл песни. По време на сета вокалът им даже вмъкваше тук там гърлено пеене. Техника, която използват шаманите на север в своите ритуални напеви и, което им спечели още една точка от моя страна. Един приятел в свой коментар ги беше нарекъл „малките пакостници“ и не можете да си представите колко точно им пасва това определение. Класически имидж и динамичен блек метъл със скоростни барабани, злобни вокали и величаво сценично присъствие. Оказа се, че барабанистът в момента е постоянен член и на култовите HECATE ENTHRONED. Е, кой да знае? Признавам този път не си бях написала домашното.
Сет лист SIDIOUS:
Grave
Crows
Rotborn
Blood Soaked
Hailing Shards
Inversion (Interlude)
Cosmossuary
Thy Palace
Thousandfold
Bloodlust
Blond Beast
4, 3, 2, 1….
Vorga ме откриха през 2019 г. Един мейл се прокрадна между другите и реших да му обърна внимание и сега си нося последствията 🙂 . Помня първата си реакция, когато ги пуснах… „По дяволите! Тези хора знаят как се прави блек метъл!“. И ето ме шест години по-късно седя пред клавиатурата и се чудя как се описва съвършенството?!…
След немирния, почти земен огън, който SIDIOUS щедро разпръснаха в клуба, Vorga се изправят пред нас като мрачни обелиски на извънземен разум. Величави, студени, космически черни. Първите тревожни акорди на „Voideath“ изпълват пространството и то се разпада на хиляди дименсии. Музика туптяща в ритъма на Бездната, изгаряща и разпръскваща оскъдна светлина към студената необятност. Непоклатим фар във Вселената с предизвестен край. Интуитивният страх от неизбежна присъда прелива в „The Sophist“. Величествен химн обобщаващ вековечна мъдрост за човешките търсения и страданието на онзи, който иска да пробие хищническото търпение на Мрака и гравитацията и да полети към обновление и Светлина.
Защо пентаграмът да не е неонов, корпс пейнтът флуоресциращ на ултравиолетова светлина, а на сцената стотици бягащи LED лампички да рисуват красиви графики, създавайки асоциации за звездно пътешествие? Светлината от звездите е ярка когато е наблизо, но в необятния Космос се превръща в частица Вечност. Вечност, стремежът към, която е безкраен като самата Вселена. И от космическия си мостик музикантите ни водят през същите истории. За обречени светове, за безнадеждност и страх от приближаваща гибел, за чисто човешка алчност и падение. Ние сме само прашинки сред звездния прах и това, че той пулсира в клетките ни не ни е направило по-съвършени, по-можещи, по-смирени… „Tragic Humanity“…
От сцената се лее плътна лепкава енергия, която може да се усети на физическо ниво. Интензитетът на издигналата се звукова стена носи тежкия заряд на черна космическа антиматерия, която усилва гравитацията върху телата, докато излетим в безвъздушната необятност.
Сет лист Vorga:











