Интервю с Йован Пърликов (Templum Silva)

Точно месец след излизането на втория албум на Templum Silva ви срещаме с човека зад проекта – Йован Пърликов от Габрово. Всичко стартира през 2024 г. като самостоятелен проект, чрез който Йован да споделя по-свободно своите композиции. Поговорихме с него за пътя от първата идея до втория албум, за вдъхновенията зад музиката и за това какво предстои.

Митака: To Leave Behind the Given е второто ти издание след May I Reach Dawn. Заглавието звучи като заявка за скъсване с нещо зададено отвън, какво стои зад него?

Йован: Основната идея зад албума е, че човек не трябва да оправдава състоянията на отчаяние, страдание и нещастие, неща присъщи за всяка една личност в един или друг момент. Идеята за цялост или някаква свръхестествена тоталност, която човек сам придава на света, не трябва да бъде инструмент за това оправдаване. Често си казваме, че едно нещо се случва за сметка на друго или популярното “така е било писано да стане”, по този начин ние не преборваме, не преодоляваме, а преглътваме. Реалността не е споделена тоталност и не е предопределена от тази тоталност. Оттам идва името на албума – To Leave Behind the Given – да оставиш това, което ти е присъщо, зад себе си. 

Митака: Колко време отне албумът от първата идея до финалния мастер и как изглежда процесът, когато всичко минава през един човек – композиране, запис, аранжимент, микс?

Йован: Всичко започна с финалното парче в албума – The Weeping Oak – измислих основната тема и рифове на една акустична китара докато бях на екскурзия в чужбина някъде около началото на юли миналата година. След като се прибрах, записах всичко и експериментирах с добавянето на вокали. Резултатът беше приличен и реших да публикувам песента като сингъл. Тогава все още нямах намерението да правя цял албум. В последствие записах още неща с подобна тематика и от там се заформи основата за нещо по-голямо. Приключих с композирането и записите някъде между юни/юли тази година като междувременно бях миксирал вече част от готовите парчета, а финалния мастър беше завършен началото на август, дело на Tomáš Svoboda от Silent Observer Studio. 

Процесът на самостоятелно създаване на музика със сигурност е по-натоварващ и изискващ, но според мен за сметка на това резултатът е по-чист и съкровен понеже произлиза от един източник. Композирането, записът, аранжиментите, всичко това отнема страшно много време и усилия, а когато правиш нещата  сам всяка идея за всеки инструмент, за всяка мелодия и всеки такт трябва да се роди от едно съзнание, а това често води до бързо изчерпване на креативността и психическа умора. Когато се чудиш, нямаш второ мнение, спориш със себе си, което често е предпоставка за стагнация. Въпреки трудоемкостта на самостоятелното творене в сфера изискваща десетки процеси до постигане на краен резултат и завършеност, когато подхождаш с желание и търпение, целия развой става доста приятен, а чувството, когато стигнеш финала – незаменимо.

Митака: Кое е най-голямото нещо, което научи между двата албума? Има ли момент от дебюта, който днес би направил различно?

Йован: Не смятам, че научих, а по-скоро започнах да се уча на търпение, постоянство и упоритост. Създаването на изкуство до колкото е нещо уникално, което в първоначалност се ражда някъде в душата на артиста отвъд физическата реалност, толкова е и умение, което трябва да се тренира чрез упражнение и практика както всяко друго, а търпението и постоянството са неотделими части от целия процес. 

Дебюта – May I Reach Dawn – си има своя чар, не бих променил абсолютно нищо по него дори да имах възможност. Смятам, че той е написан в перфектно съответствие с вътрешния ми свят тогава, дори в момента някои отделни моменти от него да не са ми по вкуса.

Митака: Има ли песен в новия албум, която е била най-трудна за завършване, и защо точно тя?

Йован: Най-трудна за завършване може би беше заглавната – To Leave Behind the Given. Странното при нея е, че е песента с най-елементарната структура от целия албум, а ми отне най-много опити и време до достигане на финалната и версия. Предполагам, че се запънах с нея точно защото е най-непретенциозна и контрастира с останалите парчета. При нея емоцията е някак си по-първична и по-непроменена от началното си проявление. 

Митака: Дебютът беше почти изцяло инструментален, а сега вече има вокали. Кога реши, че на тази музика й трябва глас, и как дойде това решение?

Йован: Инструменталната музика дава повече пространство и свобода, докато когато добавиш вокали малко или много трябва да се придържаш към дадена структура, което до една степен е ограничаващо. Въпреки това музиката, която съдържа в себе си и човешкия глас е някак си по-богата и по-слушаема, има повече емоция, все едно добавяш цял нов инструмент, който е познат на всяко ухо.

След издаването на цял инструментален албум имах нужда да разнообразя от чисто инструменталното композиране. Експериментирах с добавянето на вокали върху първото нещо, което записах след дебюта –  песента The Weeping Oak и резултатът беше доста приличен като за първи опит. Вокалите, като нещо ново и непознато в дотогавашната ми музикална работа, някак си освежиха целия процес на записване и това ми даде мотивация и желание да заменя чисто инструменталното звучене. 

Митака: Как подходи към текстовете и вокалните линии, заедно с музиката ли дойдоха, или ги мисли после върху вече готови композиции?

Йован: Половината текстове са дело на близък приятел, другата половина мое. При мен текстовете и вокалите винаги идват последни. За този албум, повечето композиции бяха вече готови, когато започнах да записвам вокалите. Текстове измислям докато слушам друга музика като имам някаква идея в каква насока желая да пиша спрямо предварително замислената тематика на албума. Накрая експериментирам и навързвам нещата заедно. 

Митака: Как се чувстваш пред микрофона, сравнено с инструментите?

Йован: Като напълно начинаещ, въпреки че вече мина една година от когато за пръв път се пробвах. 

Митака: Сам определяш звученето като Melodic Dark Metal, но подчертаваш, че не се държиш в рамките на един стил. Етикетите помагат ли или по-скоро пречат на слушателя да дойде без предварителни очаквания?

Йован: Етикетите винаги са предпоставка за предварителни очаквания, но и това им е цялостната идея. Те ориентират слушателя към това, което търси, което предварително е почувствал, че иска да слуша. Особено като вече има маниакално подробни описания на стила на дадена група например мелодичен техничен дет метъл, слушателя може да е на сто процента сигурен, че това което си мисли че ще чуе, е точно това което ще чуе. Според мен всичко това толкова колкото създава някакъв ред и структурна подреденост за феновете, толкова и поставя много изпълнители в рамка. Доста от тях получили вече своя етикет, се страхуват от това да го сменят. Един музикант ако подхожда към музиката си с даден стил на ум, то той се ограничава. Артиста не може и не трябва да гледа над това, което създава, през призмата на предопределени етикети.

Митака: Казвал си, че Templum Silva е пространство за „част от себе си, която не може да бъде структурирана с думи“. Откъде идва тази нужда и какво излиза от нея, което не би излязло в група с други хора?

Йован: За радост или за жалост, хората сме социални създания, натурално имаме нуждата да споделяме с другите. Не всяко чувство и емоция обаче, могат да бъдат описани и разбрани с думи. Някои хора рисуват, други танцуват, трети спортуват и т.н., всеки има своя начин по който да артикулира тези емоции и да се справи с тях понеже те доста често са потискащи и негативни, моят начин е музиката.

В случай че Templum Silva беше група, а не солов проект, тогава може би финалния продукт щеше да е доста по-различен, защото щеше да е сбор от няколко различни опита за тази “артикулация”.

Митака: Какво слушаш в момента и кои неща са ти повлияли – не само в метъла? Има ли нещо извън музиката (природа, книги, кино, конкретни места) което се промъква в звука?

Йован: Последната седмица въртя основно албума World of Today на Supermax и отделни парчета на GusGus. Слушам и черпя вдъхновение от много различни изпълнители във всякакви жанрове. От метъла основните групи, които са ми повлияли са Katatonia, The Ocean, Hypno5e, Mgla, Tool, Swallow the Sun и доста други, а извън метъла харесвам страшно много Unkle, House of Pain, GusGus, Zola Blood и др. 

Природата – планини, гори, реки – са другата част, която най-вече влияе над това, което създавам като музика.

Митака: Как е да правиш такава музика в по-малък град? Има ли предимства в това или по-скоро липсата на хора, с които да свириш пречи?

Йован: Въпреки че вече се налага да прекарвам повече време в големия град, малкия град дава спокойствие и доста пространство за вдъхновение. Ежедневието не е така забързано, по улиците не е претъпкано с хора и коли, времето минава някак си по-бавно и по-приятно. Да, това че трудно се намират хора с подобен вкус, мнение и идеи е проблем, но за сметка на това стресът и менталното натоварване са по-малко, което лично за мен води до повече креативност и мотивация за създаване на музика. 

Митака: В какви групи и проекти си участвал преди Templum Silva и какво от този опит си включил тук? 

Йован: Не съм участвал в други групи и проекти преди Templum Silva, целият ми опит се простира само до този проект. Мъчил съм се да правя електронна музика като имам едно пуснато парче някъде в мрежата, но това не го броя.

Митака: Мислил ли си някога да представиш този материал на сцена с живи музиканти?

Йован: Да, даже си ми е някаква мечта. Смятам, че песните са доста подходящи за изпълнение пред публика. Единствения проблем е, че нямам други музиканти, с които да го осъществим. Също за свирене на живо освен хора, трябват репетиции, доста труд и време. Със сигурност ще се постарая някога в бъдеще да се осъществи нещо подобно. 

Митака: Кой е основният ти инструмент и с кой се чувстваш най-неуверен, когато се налага да го запишеш?

Йован: Китарата е основният ми инструмент с нея композирам всичко, синтезатор и бас китара също записвам аз, а барабаните ги програмирам. Винаги съм най-неуверен като се налага да си запиша китарните части, въпреки че с това имам най-голям опит, след това може би са вокалите. Най-лесно и приятно ми е записването на бас китара. 

Митака: С какво се занимаваш извън Templum Silva и как се вписва музиката в един обикновен твой ден?

Йован: Студент съм по философия в СУ и работя. Също страшно много обичам да ходя сред природата и да откривам нови места, които никой не знае. Слушам музика във всяка секунда, която имам възможност. Като изляза навън винаги съм със слушалките, а моментите на композиране са тези, в които напълно забравям за заобикалящата ме реалност. 

Митака: Черпиш ли от другите си занимания нещо, което влиза в музиката?

Йован: От философията дойде концепцията и за двата албума, както и вдъхновението за доста от текстовете. 

Митака: Кой албум те впечатли последно достатъчно, че да го слушаш многократно?

Йован: Не е метъл, но бих казал Eric Hilton – Infinite Everywhere (2020)

Митака: Какво следва за Templum Silva – вече има ли нов материал в зародиш и в каква посока те тегли?

Йован: В момента имам намерения да направя едно EP от няколко парчета с малко по-различно звучене от последния албум. Вече имам концепция и едно парче в зародиш, в което съм добавил и малко електронни елементи, а за края на тази/началото на другата година готвим split с един полски black metal проект. 

Митака: И за финал какво ще пожелаеш на читателите на Metal Hangar 18?

Йован: Най-вече да странят от посредствеността, с която ежедневно сме заляти.

Да се наслаждават на любимите си изпълнители и да са отворени към новото и непознатото, а за музикантите – да не ги е страх да експериментират.