Hills of Rock 2026: Акцентите от третия ден

И през третия ден на Hills of Rock 2026 почитателите на тежката музика имаха възможност да проследят изпълненията на групи с различно звучене и сценичен почерк. В следващите редове обръщаме внимание именно на метъл формациите, които се качиха на фестивалните сцени и представиха своите сетове пред публиката.

Deafheaven

Deafheaven предложиха едно от най-атмосферните изпълнения през деня, в което крайностите в музиката съществуваха в пълна хармония. Бурните бластбийтове и характерните високи вокали се редуваха с продължителни инструментални пасажи, изградени върху богати китарни текстури и меланхолични мелодии.

Именно тези контрасти превръщат творчеството на американците в нещо повече от класически блек метъл, доближавайки го до пост-рок естетиката. Концертът постепенно потопи публиката в свят, в който напрежението и спокойствието съществуват едновременно.

Velian

На Power Stage българската група Velian представи своя характерен дарк метъл, в който мелодичният дет и пауъра се преплитат с готик и индъстриъл влияния. Композициите им изграждат мрачна, почти театрална атмосфера, допълнена от внимателно изградената сценична визия на музикантите. Представянето им беше уверено и последователно, а интересът пред сцената показа, че групата продължава да разширява своята публика.

Unbaptised

Unbaptised се качиха на сцената с увереност, която трудно подсказва, че групата съществува едва от 2022 година. Българската формация представи добре структуриран мелодичен дет метъл, в който агресивността и мелодията намират естествен баланс. Концертът премина стегнато и показа, че музикантите вече са изградили собствен почерк. Това беше още едно силно участие на родна група във фестивалната програма.

Nevermore

Изпълнението на Nevermore, беше сред най-очакваните моменти за почитателите на прогресивния метъл. Парчетата им прозвучаха със същата техничност и сложност, които превърнаха американците в едно от най-уважаваните имена в жанра.

Сетът премина през различни периоди от творчеството им, като съчета тежки рифове, виртуозни китарни сола и многопластови вокални линии. На сцената музикантите излъчваха увереност и спокойствие, които подхождат на група с подобен статут. Самото им присъствие беше достатъчно, за да държи погледите приковани към сцената. Реакцията на публиката показа колко силно наследство е оставила бандата.

Сетлист:

1. Beyond Within
2. Inside Four Walls
3. My Acid Words
4. Engines of Hate
5. Born
6. Believe in Nothing
7. Narcosynthesis
8. Moonrise (Through Mirrors of Death)
9. Enemies of Reality
10. The River Dragon Has Come

Paradise Lost

Paradise Lost предложиха концерт, който напомни защо повече от три десетилетия остават едно от най-влиятелните имена в готик и дуум метъла. Без излишна показност британците изградиха плътна и характерна атмосфера, в която тежките рифове и меланхоличните мелодии се допълваха естествено.

Ник Холмс звучеше убедително както в по-суровите композиции, така и в по-мелодичните моменти от сета. Изборът на песни проследи различни периоди от историята на групата и беше приет с ентусиазъм от феновете. Paradise Lost още веднъж показаха, че влиянието им върху развитието на готик метъла остава безспорно.

Сетлист:

1. Beyond Within
2. Inside Four Walls
3. My Acid Words
4. Engines of Hate
5. Born
6. Believe in Nothing
7. Narcosynthesis
8. Moonrise (Through Mirrors of Death)
9. Enemies of Reality
10. The River Dragon Has Come

Sunblinds

По същото време на Power Stage Sunblinds предложиха съвсем различно настроение. Младата софийска група впечатли с авторските си песни, в които инди рокът, алтърнативът и мид-уест емо звученето се вплитат. Запомнящите се мелодии, плътният бас и премерените китарни партии оформиха приятно и емоционално изпълнение. Макар да свиреха паралелно с Paradise Lost, пред сцената им се събра публика, която остана до края на концерта.

Black Tooth

Турската група Black Tooth представи характерната си комбинация от груув метъл и южняшки рок влияния. Още от първите парчета пролича силното вдъхновение от Pantera, което обаче не засенчва собствената идентичност на групата. Концертът беше стегнат и директен, изграден около брутални рифове и плътна ритъм секция. Изпълнението им се прие изключително добре от публиката.

Rusita

Русита Боева внесе приятно разнообразие в програмата със своята комбинация от поп рок, алтернативна музика и акустично звучене. Авторските ѝ песни поставят акцент върху текстовете, които се развиват върху деликатна смесица от блус, фънк и R&B влияния. Концертът премина в спокойна атмосфера и даде възможност на публиката да се наслади на една по-интимна страна на фестивалната програма. Представянето ѝ беше искрено и естествено.

Gigashadow

Gigashadow представиха любопитната си комбинация от електронна музика и метъл, в която индъстриъл, drum & bass, хип-хоп и рок елементи се преплитаха. Контрастът между тежките китарни партии и танцувалните електронни ритми направи концерта различен от останалите в програмата. Групата поддържаше добро темпо през цялото си участие и успя да привлече вниманието както на почитателите на метъла, така и на тези, които търсят по-експериментални проекти.

Orbit Culture

Orbit Culture потвърдиха репутацията си на една от най-силните съвременни шведски метъл формации. В музиката им мелодичният дет метъл, груув метълът, джентът и метълкорът се сливат в плътно и добре балансирано звучене. Особено впечатление направи Никлас Карлсон, който с лекота преминаваше от дълбоки growl вокали към чисти мелодични партии. Концертът беше прецизно изпълнен, а впиващите се в мозъка рифове и динамичните аранжименти поддържаха интереса на публиката до последната песен. Orbit Culture още веднъж показаха защо през последните години все по-често присъстват в афишите на големите европейски фестивали.

Lamb of God

Lamb of God изнесоха концерт, който без съмнение се нареди сред най-силните изпълнения на фестивала. Още с първите песни пространството пред сцената се превърна в поредица от пого кръгове, в които и ние не пропуснахме да се включим няколко пъти. Въпреки интензивността на случващото се, атмосферата беше приятелска и обединяваща – онзи тип концерт, след който човек си тръгва физически изморен, но с усещането, че е оставил всичко негативно зад себе си.

Ранди Блайт намери време да сподели, че е успял да разгледа Пловдив и да посети Античния театър, определяйки града като прекрасно място. Особено емоционален момент беше изпълнението на „Walk With Me in Hell“, което групата посвети на Пловдив и неговите жители. Малко преди това „Into Oblivion“ прозвуча в памет на Лу Колър от Sick of It All, починал само два дни по-рано. Концертът приключи с „Redneck“, оставяйки след себе си една от най-силните реакции на публиката през целия фестивал – буквална вихрушка от емоции.

Сетлист:

1. Ruin
2. Laid to Rest
3. Into Oblivion (Dedicated to Lou Koller of Sick of It All, who had passed away two days earlier)
4. Resurrection Man
5. Blunt Force Trauma (Live debut)
6. Grace
7. 512 (Tour debut)
8. Desolation (Tour debut)
9. Walk With Me in Hell (Dedicated to the city and citizens of Plovdiv)
10. Parasocial
11. Omerta
12. Memento Mori
13. Redneck

GOTRA feat. VEL

Проектът GOTRA feat. VEL внесе по-съзерцателно настроение със своята комбинация от алтернативен рок, пост-пънк и електронни влияния. Разпознаваемият почерк на Горан Трайкоски и характерният глас на Велимир Вълчев оформиха концерт, изграден върху силни композиции и премерено сценично присъствие. Музиката им разчиташе повече на атмосферата и емоцията, отколкото на ефектните сценични аранжименти. Получи се изпълнение, което естествено се открои сред по-тежките групи във фестивалната програма.

Цар Плъх

Цар Плъх представиха своята комбинация от алтернативен рок и метъл, допълнена с текстове на български език и разнообразни музикални влияния. Освен със стегнатото си изпълнение, групата направи впечатление и с добре подбраните светлинни ефекти, които допълниха атмосферата на концерта. Публиката реагираше много добре на всяка следваща песен, а концертът показа защо групата продължава да печели почитатели.

Electric Callboy

Electric Callboy предложиха вероятно най-цветното и забавно шоу през целия фестивален уикенд. Немската група отново демонстрира характерния си стил, в който тежък  метълкор се преплита с денс музика, електронни бийтове и заразителни припеви. Сценичната продукция беше впечатляваща, а всяка следваща песен беше придружена от нови визуални идеи, костюми и хореография. Въпреки хумористичния подход към голяма част от композициите, музикантите показаха безупречна сработка и отлично звучене на живо. Финалът със „Spaceman“ и „We Got the Moves“ превърна пространството пред сцената в огромно танцуващо множество. Electric Callboy доказаха, че могат еднакво успешно да бъдат едновременно тежки, технични и забавни, без нито един от тези елементи да доминира над останалите. Това беше концерт, който остави публиката с усмивки и много поводи за разговор след края му.

Сетлист:

1. Tanzneid
2. Still Waiting (SUM 41 cover)
3. Tekkno Train
4. Hypa Hypa
5. MC Thunder
6. Pump It
7. Hurrikan
8. All the Small Things / Bodies
9. Revery
10. Hypercharged
11. Mindreader
12. Everytime We Touch (Maggie Reilly cover) (Acoustic)
13. Let the Good Times Roll
14. MC Thunder II (Dancing Like a Ninja)
15. Elevator Operator
16. Drum Solo
17. Ratatata (BABYMETAL & ELECTRIC CALLBOY song)
18. Spaceman
19. We Got the Moves

Front Line Assembly

Front Line Assembly представиха различно лице на тежката музика, в което електро-индъстриълът и EBM звученето заемат централно място. Плътните синтезатори, механичните ритми и характерната мрачна атмосфера изградиха концерт, който се отличаваше осезаемо от останалите участия през деня. В музиката им намират място и по-модерни влияния като брейкбийт, техно и въздействащи китарни партии, което придава допълнителна дълбочина на изпълненията им.

КОНТРОЛ

Легендарната българска група представи добре познатата си смесица от пънк рок, ню уейв и твърд рок, изпълнена с иронични текстове, които поколения фенове познават наизуст. Пред сцената се събра публика от различни възрасти, която пееше заедно с групата почти през целия концерт. Да, имаше и пого и то не е едно.
Настроението остана приповдигнато до последните акорди, а изпълнението се превърна в естествен завършек на трите фестивални дни. С тяхното участие Hills of Rock 2026 постави своя финален акорд по най-подходящия начин.