Avantasia в София – No backtracks, no playback

Тази година десети юни се превърна в специална дата. Броени часове преди началото на световното по футбол, София щеше да стане домакин на световното по… пеене. Иначе казано – щяхме да гледаме Avantasia при първата тяхна визита в столицата. Очакванията към необятния творчески гений на Tobias Sammet и музикалната му сюита са винаги високи. Въпреки, че трупата в тази част от турнето пътува без заемащия основна роля в „Here Be Dragons“ Geoff Tate и любимия на родната публика Michael Kiske, очакваният сетлист бе достатъчно интригуващ. Час преди концерта стигаме пред залата, а столицата е подозрително спокойна и тиха. Сякаш предусеща задаващата се музикална буря. Заемаме позиция пред сцената с очакване, разменяйки по някоя дума със стари приятели.

Някак редно е началото на една такава специална вечер да се даде от специална банда, чиито артистичен натюрел и маниери намират пряка връзка с епичните и разнообразни композиции на метъл операта, заради която сме се събрали. Това днес е Velian, които точно в деветнадесетия час заемат своите позиции пред вратите на гробището и посъбралата се тълпа. Говорили сме си няколко пъти назад в годините в интервюта, следя пътя им доста отблизо от самото начало, но тази вечер ги гледам за пръв път на живо. Въпреки, че появата им под светлините на прожекторите си е рядкост, при всяко тяхно излизане бързо се усеща, че публиката добре познава творчеството им. Бавно и авторитетно “The Endless Yearning“ стартира краткото представяне на фантастичното им ново издание “Embers”. „София-я-я“… провиква се Иван Иванов след неговия край, а залата отвръща с аплаузи. Без да губят и стотна от и без това малкото си време, захващат пилотното “Embers“. Немалка част от нас припяват заедно с него, ясно затвърждавайки положителната си оценка за този албум. Нови ръкопляскания ни водят до началото на “Forgiveness“ – парче с интересна история и изключително въздействащо видео. Иван видимо изживява всяка нота от него, дирижирайки с пулсиращи ръце в ритъма на барабаните.

Естественото продължение дадоха „For Eternity” и „Funeral” от предходния „Spectacle of Tragedy“, чиято мрачна епичност сякаш малко поуспокои страстите. Пренасяме се едно цяло деситилетие назад, когато излезе първото им съвместно парче, издадено в EP – “Fireflies“. „Светулките танцуват тази вечер..“ отбелязва Иван, усещайки високото вълнение пред себе си. Друга част от този дебют беляза края на тяхното представление – „Maiden of Stone“, след чиито последни ноти дадоха дълбок поклон. „Огромни благодарности, София! Прекрасно е да си вкъщи!“ изричат те и потъват в мрак.

След бързо освежаване търсим позиция максимално напред. Точно минута след двадесет часа по каменните зидове на мрачния декор започнаха да кацат част от фигурите на главните действащи лица тази вечер – Sascha Paeth (на китара, дългогодишен продуцент и близък приятел на Tobby), Arne Wiegand (китара), Miro Rodenberg (клавири), André Neygenfind (бас) и Felix Bohnke (Edguy, барабани). В продължение на цялата вечер, в отделните роли ще влязат и още шест гост вокали – Bob Catley (Magnum), Ronnie Atkins (Pretty Maids), Tommy Karevik (Kamelot), Kenny Leckremo (H.E.A.T.), Herbie Langhans (ex-Seventh Avenue, ex-Sinbreed, Steel Rhino и др.) и Chiara Tricarico (Moonlight Haze), която днес също ще регистрира участие и на фронтстейджа.

И така, бързо и ударно, приключението започна с “Creepshow”, която всички посрещнахме с високо настроение и припеви. Приливаме в “Reach Out for the Light”, където Tobias откри пряко диалога си с нас. “I say Sofia, I say Bulgaria – you scream!”. Не чакахме втора покана, огледах се около мен и купонът вече бе в разгара си. На сцената излиза Tommy за изпълнението на “The Witch”. Изглежда е изкарал няколко дни в България предвид факта, че Kamelot свириха тук преди три дни. Между припевите прожекторите се фокусираха върху клавирите на Miro за емблематичното соло от втората част на това парче.

“We prepared a long set for you tonight!” заканва се мастърмайнда и захваща първата класика тази вечер. Парче, което не са свирили досега в България – “Devil in the Belfry”. Компания му прави Herbie, чиято приятна театралност и сходността във вокалната техниха спрямо оригинала на Jorn Lande в студийния запис категорично го превръщат в блестящ негов заместник. “Wonderful, wonderful…“ – изглежда добрите певчески умения на тълпата започва да стопля сърцата на музикантите от сцената. Идва ред на най-специалното парче на Avantasia за нас – “Dying for an Angel”. Сигурно знаете историята около него – родило се е в Каварна през далечната вече 2009-та, но да не се отплесвам, има достатъчно литература на тази тема в нета. Изкарахме го всички в един глас – от първа до последна строфа, както си подобава. Идва моментът и на Bob Catley, който с подкрепата на Tobby изпълнява следващите две златни парчета – “Story Ain’t Over” и “Runaway Train“, в чието баладично начало легендарният му глас демонстрира, че някои неща са по-силни от времето.

Повлиян от това, Tobby използва случая за кратка пауза. “We don’t rely on AI here on stage, everything you hear is live! Only real humans on stage!” споделя той, дебело подчертавайки чистотата и искреността на вокалните изпълнения тази вечер. Връщаме се към актуалния албум с “Phantasmagoria” и пред нас излиза Ronnie Atkins, с чието участие изживяваме и “Let the Storm Decend Upon You” от ерата „Ghostlights“ (като тук отново Herbie се включва за партиите на Jorn от оригинала). Всички тактуваме с ръце по ритъма и скачаме високо. “It feels so good to be back in Bulgaria“ споделя Ronnie малко преди началото на двадесет и първият час. Той започва с “Promissed Land”, за която отнякъде долита със силната си енергия Kenny Leckremo (H.E.A.T.), който облечен целия в кожа започва да вилнее здраво по сцената като същински тасманийски дявол.

След тази мълния светлините изведнъж угасват. На сцената добутват бавно черен силует и го поставят в центъра на събитията. Посрещнат е с пулсиращ аплауз и когато сцената светва отново намираме Tobby седнал на своя трон. Величествен и щастлив, под вдигащите допълнително градуса огньове той влиза в ролята на “The Toymaster”, с което завършва и първата част от представлението. Втората започва с едноименния химн “Avantasia“, след чиито край се оттегля, за да се развихри дуета на Tommy Karevik и Ronnie Atkins за “Twisted Mind”. Боже, викам си, толкова емоции будят у нас тези различни вокални комбинации, че даже не знам защо им е тази видеостена отзад. Остави, че почти не се вижда зад металната порта, човек просто цяла вечер не може да свали поглед от хората с микрофоните. “The Wicked Symphony” и “Shelter from the rain” допълват това сладко усещане, а при завръщането си на сцената Tobias отправя поредния комплимент към нас. „You’re so wonderful. I can’t explain to you how much this means to me. Absolutely wonderful audience, I was just backstage listening to what is going on here and… you are absolutely amazing!. Now you will know what to do…“ продължава той и пред нас излиза единствената дама тази вечер – Chiara Tricarico, която се включва в най-нежното изпълнение на вечерта – “The Farewell”.

Следващата глава от тази история бе емблематичния “The Scarescrow“, която получи ритмични украски от китарните сола на Sasha Paeth и Arne Wiegand. Флиртът с нас продължи, като преди да преминем нататък Tobby спомена нашумелият успех на страната ни в Евровизия, представяйки паралелно тяхното изпълнение, създадено за участие в този конкурс през 2016-та – “Mystery of Blood Red Rose“. Някой му подаде букет рози и неусетно тук всички крещяхме в един глас – изглежда, че това парче е любимо на мнозина.

Следващото такова бе малко по-различно – “Lost in Space”. То възроди този проект през 2007-ма и е единственото им, попадало някога в топ десет класациите в Европа. Изведнъж бавничко на сцената се появява пиано, което значи, че ще малко преди края ще чуем и “Lucifer“. Докато го позиционират, Tobias продължава с комплиментите. Казва, че са свирили на фестивали в България и винаги са били посрещани добре. Но това днес е най-великото им изживяване в Българяи досега. Пианото потъна в интимни пламъци, скривайки го от очите ни.

Между нас остана само музиката и момента, който да запечатаме в сърцата си завинаги. Усещаше се, че вечерта отива към своя край и под прожекторите очаквано се събра цялото съзвездие за едно общо изпълнение на “Sign of the cross”. Под бурните аплодисменти всички те направиха дълбок поклон, изпратиха въздушни целувки и изчезнаха с обещанието, че докато я има Avantasia, България ще продължава да е част от обиколките й.

А ние, все още силно развълнувани, останахме да чакаме пред сцената с надеждата всичко това да продължи. Уви, това не се случи. Поглеждам си часовника и разбирам, че цялото им шоу е продължило цели два часа и тридесет и осем минути. На видеостената излезе българския флаг с надпис “Thank you, Sofia!” и хората се разотидоха.
Аз обаче останах още малко. Застанах на желязната ограда пред сцената и се вгледах в нея. Бе вече празна, на нея седяха само мълчаливите светлини на прожекторите, потънали в пушека. Тази романтична картина ме накара да спра за момент и да се замисля колко силно човек изживява един такъв концерт. Без модерните технологии, без големите видео стени, роботите и визуализациите. Просто човекът и цялата гола емоция, която може да предизвика тази музика – неподправена, директна и искрена. Това е целият смисъл, нали?! Никога не го забравяйте.

Автор: Иван ‘iDTemplar“ Стоянов
Фотограф: Недко Игнатов