Интервю с Виктория Чипова (художник)

Когато музиката на Nightwish се срещне с магията на изобразителното изкуство, резултатът е истински визуален трибют. На 6 юли в София професионалният художник Виктория Чипова открива самостоятелната си изложба „Три десетилетия на Nightwish“, включваща 30 платна, вдъхновени от финландските метъл легенди. Проектът вече получи официално признание от Министерството на образованието и културата на Финландия. Свързахме се с Виктория, за да ни разкаже как се материализират симфоничните рифове върху платното и какво е да бъдеш посланик на северната култура у нас. Вижте какво сподели тя пред Metal Hangar 18:

Metal Hangar 18: Виктория, добре дошла на страниците на Metal Hangar 18! Проектът ви е уникален по рода си за България. Как се ражда визуалният образ на една симфонична метъл песен – затваряте очи и пренасяте директно емоцията върху платното, или процесът изисква дълго анализиране на текстовете на Туомас Холопайнен?

Виктория: Благодаря за поканата в Metal Hangar 18! За мен е чест да споделя този проект именно тук. Това, което правя, е нещо ново за България и съм напълно наясно, че това е само началото. Усещам, че проектът тепърва ще се развива, защото музиката на Nightwish не е просто фон – тя е цяла вселена, която просто няма как да бъде затворена в една изложба.

Що се отнася до текстовете на Туомас Холопайнен – те не просто ме вдъхновяват, те диктуват посоката. Не анализирам студено, а по-скоро „превеждам“ неговия свят на езика на платното. Вдъхновявам се от философията на артисти като Фреди Меркюри, който казваше, че с музиката му може да се прави всичко, стига да не бъде направена скучна. Това е моето верую.

Не искам просто да илюстрирам – искам да пресъздам енергията на Nightwish чрез моя собствен език. Музиката е жива, тя се променя, щом влезе в ума на друг човек. Моите картини са опит да покажа как тази музика звучи в цветове и какви форми заема в пространството. Има хиляди начини да пренесеш един звук в друга форма, стига да не губиш душата на оригинала. Точно това е целта ми – да покажа на публиката, че изкуството е свобода и че един артист винаги може да намери нов начин да изрази това, което чувства.

Metal Hangar 18: Изложбата включва точно 30 платна за трите десетилетия на Nightwish. Има ли конкретна хронология в експозицията, която проследява еволюцията на групата от ранния акустичен период на „Angels Fall First“ до мащабните концепции в „Human. :II: Nature.“?

Виктория: Точно така – 30 платна за 30 години, разделени по такъв начин, че всяка ера на Nightwish да получи необходимото внимание. Стараех се всяка от вокалистките да бъде представена с по 10 платна, доколкото това беше възможно, за да се усети индивидуалният им принос към музиката на групата.

Експозицията следва стриктна хронология – започваме от първите им албуми, преминаваме през всички етапи и трансформации, и включваме дори музиката към филма им от 2012 г. („Imaginaerum “). За мен беше важно не просто да нарисувам еволюцията, а да я подредя така, че зрителят да види как се променя звученето им през годините. Всяко платно е визуален отпечатък на конкретен период. Когато човек разгледа изложбата, искам да си тръгне с усещането, че е изживял цялата история на Nightwish, пречупена през моята визия.

Metal Hangar 18: Музиката на Nightwish е изключително многопластова. Кое платно ви отне най-много време и коя епоха от историята на бандата се оказа най-голямото творческо предизвикателство за изобразяване с масло и акрил?

Виктория: Честно казано, трудно ми е да посоча един конкретен албум или платно като „най-трудно“. За мен всяка творба е индивидуален процес и всяка ера от историята на Nightwish носи различна енергия. Не бих могла да ги сравнявам, защото всяка картина изисква различен подход.

Относно техниката – работя изцяло с акрил. Наясно съм, че в академичните среди маслото често се смята за „стандарт“, но аз избирам акрила, защото той ми дава свободата, от която имам нужда. Колегите художници, които работят с масло, вероятно ще ме разберат – то изисква различно темпо и търпение, които просто не пасват на моя начин на работа и на динамиката, която искам да постигна. За мен акрилът не е просто по-лесен избор, той е правилният инструмент за начина, по който предавам музиката на Nightwish върху платното.

Metal Hangar 18: Споделяте, че сте фен на бандата от десет години. Има ли конкретна песен, чието визуално превъплъщение в тази изложба приемате като своя най-лична и сантиментална творба?

Виктория: Честно казано, въпросът за „най-личната“ творба е много труден за мен. Не мога да посоча само една, защото всяко от тези 30 платна е плод на отделен момент от живота ми и от историята на бандата. За мен те са равностойни – всяка е важна по свой начин и не искам да правя разграничения или да приоритизирам една пред друга. Всички те са част от един общ продукт, който създадох с много любов.

И все пак, ако трябва да направя едно изключение, това би било платното, вдъхновено от „Slaying the Dreamer“. Има нещо в енергията на тази песен, което винаги ме е провокирало по различен начин. Докато работех върху нея, усещах една особена интензивност, която я прави малко по-специална в моите очи. Тя не е просто картина; тя е момент на пълна артистична свобода, в който успях да пренеса суровата емоция на Nightwish точно такава, каквато я чувствам.

Metal Hangar 18: Проектът ви е получил официално признание от Министерството на образованието и културата на Финландия. Как се стигна до този огромен успех, как реагираха във Финландия на идеята на един млад български художник и изпратихте ли дигитални репродукции на самата група?

Виктория: Това признание е повече от професионален успех – за мен е лична победа. Когато от Министерството на образованието и културата на Финландия използваха думата „sisu“, за да опишат моя труд, това означаваше много. Те видяха в този проект онази специфична финландска философия на несломимия дух и упоритост, която аз вложих, за да реализирам всичко сама. Подкрепата от финландските културни институции е огромна и съм безкрайно благодарна, че те повярваха в идеята ми още в самото начало.

Що се отнася до Nightwish – да, групата е информирана. Имах възможността да комуникирам с техния арт мениджър, който препрати цялата концепция и материали директно до тях. Важно беше за мен те да знаят какво се случва, защото изложбата е изградена с огромен респект към тяхното творчество. Самата Флор Янсен също е наясно с проекта. За мен това, че информацията стигна до хората, които са създали музиката, е най-голямото възможно потвърждение, че пътят, който съм избрала, е правилният.

Metal Hangar 18: Приемате изложбата като лична мисия на посланик на финландската рок и метъл култура у нас. Смятате ли, че тежката музика притежава уникалната способност да изгражда по-здрави културни мостове между държавите, отколкото традиционната дипломация?

Виктория: Не бих казала, че традиционната дипломация е неуспешна, но е очевидно, че тя често се губи в протокола и не успява да достигне до хората. В свят, изпълнен с конфликти, тези линии на комуникация сякаш често се прекъсват.

За мен изкуството, и в частност тежката музика, са единственият останал език, който не се опитва да преговаря, а директно свързва. Моят проект не е „директна“ дипломация, но се надявам да бъде стабилна основа за нещо по-голямо. От културна гледна точка, която в момента изучавам задълбочено, виждам, че именно културните мостове са това, което удържа обществото, когато политическите структури започнат да се пропукват. Ако чрез моите платна успея да накарам дори един човек да погледне на „другия“ с повече емпатия и разбиране, тогава този проект е изпълнил мисията си. Вярвам, че това е моят начин да допринеса – създавайки една по-човешка и стабилна основа, върху която диалогът може да се гради по различен начин.

Metal Hangar 18: Финландската природа е обвита в мистика, меланхолия и суров северен дух, които силно личат в изкуството им. Трудно ли се улавя тази специфична северна светлина и атмосфера, докато творите под топлото балканско небе на България?

Виктория: Честно казано, смятам, че е невъзможно да пренесеш тази северна атмосфера „едно към едно“ тук. Това са две коренно различни култури, всяка със своя собствена енергия и особености. Художниците от Финландия имат тази естествена връзка със светлината и пространството си, която е част от тяхната ДНК. Аз не мога да бъда тях, нито да „открадна“ техния поглед.

Вместо това, аз се опитах да уловя само отделни елементи от тяхната мистика – онези нишки, които резонират с моята собствена чувствителност. За мен предизвикателството не беше да направя финландска картина под балканското небе, а да намеря как северният дух на Nightwish се пречупва през моята, българска призма. Дали съм успяла? Това е въпрос, на който публиката ще отговори. Но за мен беше важно да не копирам, а да създам нещо автентично, дори и то да е само един малък детайл от огромната картина на техния свят

Metal Hangar 18: Nightwish преминаха през три коренно различни вокални ери – на Таря Турунен, Анет Олзон и Флор Янсен. Ако трябва да асоциирате гласа на всяка една от тях с конкретна цветова палитра, как биха изглеждали трите епохи върху платното?

Виктория: Това е много интересен начин да погледнем на музиката им. За мен асоциациите идват съвсем естествено, когато слушам вокалите им:

• Таря Турунен: За мен нейният глас е в дълбоки, кралски цветове – тъмно кадифено синьо, злато и наситено пурпурно. Това е ерата на симфоничната грандиозност, на операта и на една по-тежка, класическа мистика. Тези цветове носят усещане за древност и епичност.
• Анет Олзон: Тук палитрата се променя изцяло. Нейният глас за мен е в топли, земни нюанси – охра, есенно оранжево и ярки, но меки тонове. Това е епоха, която носи по-човешка, почти фолклорна нотка, която е много по-директна и „близка“ до природата.
• Флор Янсен: При нея цветовете стават експлозивни – преливащо бяло, сребро и остри, студени контрасти. Гласът ѝ е като мощен стихиен феномен, който събира всичко в едно. Тя носи силата и на трите цвята, но ги пречупва през една съвременна, почти „неземна“ яснота.

За мен тези три ери не са просто смяна на вокалистки, а истинска еволюция на цветовете в една и съща картина. Всяка от тях промени начина, по който виждам музиката на Nightwish, и именно затова в изложбата тези промени са толкова отчетливи. За мен тези три ери не са просто етапи, а еволюция на палитрата в една и съща „картина“ на живота на групата. Всяка от тях е важна част от цялото.“

Metal Hangar 18: Има едно старо схващане, че класическото художествено изкуство изисква тишина или класическа симфонична музика в ателието. Случвало ли се е колеги или преподаватели да се изненадат, когато разберат, че рисувате на фона на китарни рифове и двоен барабанен откос?

Виктория: Често ме питат за тишината в ателието, защото съществува един наложен стереотип, че изкуството изисква спокойствие. В тази връзка се сещам за думите на Кристиано Джордано от негова статия:

„Стереотипите, както и предразсъдъците, съдържат не само убеждения, схващания и оценки с негативна, дискриминираща конотация, както внушава употребата на понятията във всекидневието на Запада, белязано волю-неволю от Просвещението. Те могат да имат напълно положителна окраска; тук би могло да се помисли, например, за стереотипите и предразсъдъците, които са свързани със собствената личност,съответно група.“

Това е точно моят случай. Стереотипът, че художникът трябва да работи в тишина, е продукт на една специфична западна рамка, наложена от Просвещението. Когато рисувам на фона на тежки китарни рифове, аз съзнателно използвам стереотип, който за мен има положителна окраска – той е част от моята идентичност и принадлежността ми към тази културна група. Колегите ми може да се изненадват, защото това не съвпада с техните представи за „правилното“ ателие, но за мен именно тази енергия е ключът към моята творческа истина.

Metal Hangar 18: Ако утре имате възможност да подарите едно от вашите 30 платна лично на член от Nightwish, коя картина бихте избрали и на кого от музикантите бихте я връчили?

Виктория: Ако имах възможност да подаря мои картини, не бих се ограничила само с една, защото искам да изразя уважение към всеки един от тях. Но ако трябва да посоча един най-личен момент, това би била картината по песента „The Islander“. Бих я връчила лично на Марко Хиетала.

Той е моят идол и за мен тази песен е олицетворение на неговия глас и душевност – в нея той звучи толкова искрено и „солово“, сякаш разказва лична история, дори когато е част от групата. За мен „The Islander“ е съвършеният пресечен момент между неговото присъствие и меланхолията на Nightwish. Дори в момента той да не е част от състава, аз вярвам, че неговият отпечатък е незаличим и че пътищата им рано или късно ще се пресекат отново. Подарявайки му това платно, бих искала да му благодаря, че музиката му е била моят компас през всички тези години.

Metal Hangar 18: Има ли друга рок или метъл група, чиято дискография и светоглед ви изкушават толкова силно, че да се превърнат в тема за следваща мащабна изложба?

Виктория: Вече взех категорично решение – следващата ми мащабна изложба ще бъде посветена на групата Ghost.

Изборът не е случаен и е пряко свързан с обучението ми в специалност „Културология“ към Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. В момента подготвям текст за годишника на специалността, в който правя сравнителен анализ между Nightwish и Ghost. За мен тези две групи са идеалните полюси, чрез които да изследвам културните трансформации в съвременната музика.

Докато Nightwish за мен са природата, мистиката и емоционалният мащаб, Ghost предлагат една социална, театрална и критична перспектива към света. В обучението си се научих да гледам отвъд „звука“ и да анализирам „смисъла“, който стои зад образа на една група. Затова следващата ми изложба няма да бъде просто рисуване по музика, а визуален културологичен анализ. Искам да изследвам контраста между „свещеното“ и „светското“, между маската и човешкото лице, пречупени през моя личен артистичен прочит. Това е моята следваща голяма стъпка – превръщането на културологичното изследване в живо изкуство.

Metal Hangar 18: На 6 юли Арт галерия „Муза“ в София ще отвори врати за феновете. Каква атмосфера подготвяте за откриването – ще има ли музикално оформление, което да допълва визуалното изживяване на присъстващите?

Виктория: Честно казано, точно в този момент все още не мога да кажа със сигурност как точно ще звучи атмосферата в галерията. Имам много идеи, но не искам да се ангажирам с окончателно решение, защото процесът на работа при мен е доста динамичен.

Искам изложбата да бъде жива и да „диша“ заедно с хората, които ще дойдат. За мен е важно музикалното оформление да бъде в пълен синхрон с настроението на платната, но това е нещо, което ще реша буквално в последните дни преди 6-ти юли. За мен е по-важно да остана честна пред публиката, отколкото да обещая нещо, което може да се промени. Със сигурност обаче мога да обещая едно – атмосферата ще бъде такава, че всеки да може да почувства връзката между звука и четката по своя собствен начин.

Metal Hangar 18: Професионалният ви път вече ви отведе до изложби в Самоков и на Сцена Централни хали, но тази изложба е насочена към една по-специфична и взискателна публика. Какви са очакванията ви за реакцията на българските метъл фенове, когато видят любимата си музика, материализирана в картини?

Виктория: За мен всяка изложба е ново пътуване. След пет самостоятелни изложби знам, че винаги има доза неизвестност, особено когато променяш публиката си. Този проект първоначално беше замислен в много по-голям мащаб – 168 платна, но днес представям 30 от тях. За мен това не е свиване на мащаба, а фокусиране на есенцията.

Не знам какво точно да очаквам, защото музиката е субективно преживяване. Всеки я носи в себе си по свой начин и когато аз я претворя в цвят и форма, аз всъщност показвам своята лична интерпретация. Моята цел не е да кажа „ето това е Nightwish“, а да кажа „ето това е начинът, по който аз чувам тяхната музика“. А що се отнася до целия проект – пожелавам си един ден той да се разгърне в пълния си вид, точно така, както го виждам в съзнанието си. Засега 30-те платна са моето начало, моят първи директен диалог с феновете на тази музика

Metal Hangar 18: Тъй като Nightwish обявиха, че спират с концертите на живо за неопределено време, можем ли да приемем вашата изложба като своеобразно убежище, където феновете могат да изживеят магията на групата по нов начин?

Виктория: Тъгата по спирането на концертите е нещо, което всички фенове споделяме, но аз вярвам, че именно в такива моменти се ражда истинската общност. Моята изложба е моят начин да кажа, че музиката е вечна и тя не зависи от концертния график на групата.

Това, което искам да подчертая, е, че проектът ми не е просто „фен арт“. Всеки може да нарисува портрет на музикант – и аз съм го правила, и уважавам това, но тук целта е друга. Аз се стремя да покажа едно съвсем ново, различно лице на групата. Искам да материализирам есенцията на тяхната музика в абстрактни и концептуални платна, които предлагат нов прочит.

За мен това е начинът феновете да останем активни, дори когато сцената е празна. Ние не чакаме просто следващия концерт – ние преживяваме музиката чрез своето собствено творчество. Моята изложба е доказателство, че магията на Nightwish не изчезва, тя се трансформира в енергията на хората, които я обичат. Това е моят принос към тази вечна музика – да покажа, че тя е жива, защото ние, нейните фенове, я носим и създаваме чрез нея.

Metal Hangar 18: За финал – какво е вашето послание към многобройните почитатели на Nightwish сред читателите на Metal Hangar 18 и защо не трябва да пропускат събитието на 6 юли?

Виктория: Моето послание към читателите на Metal Hangar 18 е просто: не спирайте. Знам колко е трудно, знам колко пъти ще искате да се откажете, когато нещата не се получават по план или когато мащабът на мечтата ви се сблъсква с реалността. Но е много по-кофти да се откажеш и да съжаляваш, отколкото да опиташ, да се бориш и да видиш резултата от усилията си.

Моята изложба е акт на воля. Тя е доказателство, че когато имаш идея, трябва да я отстояваш докрай, дори когато тя изглежда трудна за реализиране. Не пропускайте 6-ти юли в Арт галерия „Муза“, защото това не е просто поредната изложба с картини по стените. Това е среща на хора, които обичат музиката на Nightwish не просто като фонов шум, а като смисъл. Елате, за да поговорим за изкуството, за музиката и за това как да следваме мечтите си, без да се огъваме пред трудностите.

Искам да завърша с думите на великия философ Фридрих Ницше, които са мой личен компас в целия този процес:

„Не се страхувай от действията си! Не ги изоставяй — Угризенията на съвестта са порок.“

Очаквам ви – нека заедно отпразнуваме смелостта да създаваме и музиката, която не познава граници!

Автор: Юлий Вайер REYAV