За изкуството и свободата – интервю с DØDHEIMSGARD

Когато говорим за авангардното течение в блек метъла, няма как едно от първите имена, които идват на ум да не е Dødheimsgard. Дълги години бандата, предвождана от харизматичния лидер Yusaf “Vicotnik” Parvez задава стандартите в цял поджанр. Неподвластна на еднозначна категоризация, музиката на DHG звучи като всепомитаща буря, а концертните им изпълнения са чиста проба зрелище. Съвсем скоро този вихър предстои да опустоши границите на „Маймунарника“ в София, тъй като Dødheimsgard са специални гости в първия ден на предстоящия Metal Weekend (13-14 юни), организиран от Blue Hills Events.

MH18: Здравей, Yusaf. Благодаря ти за отделеното време и възможността да разговаряме. Да започнем с това, че ви очакваме в България за пръв път и сме адски развълнувани. Как се чувстваш ти самия?

Y. P. : Чувствам се страхотно. В миналото няколко пъти опитвахме да дойдем във вашата страна, особено във времената, когато сме гостували в Атина и Солун (Гърция). Като естествена стъпка, сме се мъчили да добавим и България към тогавашните дати, но така и не се получи. Не съм съвсем сигурен защо се случваше така, може би местните промоутъри са изпуснали шанса си или не са били съвсем сигурни, че си струва. За щастие първото ни гостуване у вас се случва и то в точното време.

MH18: Вероятно ще ти се стори прекалено тривиално като молба, но моля те представи Dødheimsgard с няколко думи, особено за хората, на които ми предстои да се сблъскат с музиката ви за пръв път. Имам интересна история, която ще ти разкажа след малко.

Y. P. : Обикновено не мисля за тези неща, но да кажем, че фундаментално сме блек метъл банда. С годините се насочихме към авангардния жанр, като към блек метъл основите добавихме много експериментални похвати. Това включва техно бийтове, странни вокали, синтезатори, доста чисти части, индъстриъл, метъл.

MH18: Историята за която ти споменах е следната – в родния си град имам познат, който е луд по DHG и в частност по албума “666 International”…

Y. P. : Все още ли е луд фен?

MH18: О, да! Категорично! Дори очаквам да е на първите редове идния месец. Та, в миналото въпросният фен ме бомбардираше с парчето “Ion Storm”. Дадох му шанс, но по това време сякаш беше нещо твърде авангардно за моментния ми вкус. Истинското ми Dødheimsgard-кръщене дойде с издаването на “Supervillain Outcast”. Той се превърна в един от онези албуми, които ми помогнаха да приема тогавашната посоката на развитие в блек метъла. Както всеки друг ваш албум, той звучи твърде различно от всеки от останалите записи на DHG. Това целенасочен подход ли е?

Y. P. : Мисля, че по-скоро е целенасочено, да. Намирам за излишно повтарянето на един и същ албум. В този смисъл е напълно осъзнато решение, защото вярвам, че изкуството трябва да има цел и да изпитваш страдание докато твориш. Ако просто създаваш музика на базата на определен шаблон, в крайна сметка получаваш вариация на нещо, което си създал в миналото. По тази причина си мисля, че когато искаш да правиш музикално изкуство, някак ти се ще то да отразява живота ти; да движиш музиката си по начина по който се движи и живота. Не казвам, че всяка друга банда трябва да се стреми към тази идея, това е просто лично убеждение.

MH18: Има ли конкретна причина за продължителните времеви паузи между албумите ви, изключвайки първите три записа? Предполагам, че понякога изисква повече време да се озовеш в подходящия момент или настроение за писане на нов материал.

Y. P. : Да, мисля, че ако започна да пиша нова музика веднага след като съм приключил с предния албум, вероятно ще измисля неща, подобни на тези, включени във въпросния запис. Затова, в този смисъл е хубаво да си дадеш почивка и да си отвориш пространство да подходиш по различен начин следващия път. Освен това има и друг аспект. Всички остаряваме. Имаме деца… Е, не всички, но повечето от нас… И, да, важно е всички обграждащи обстоятелства да се напаснат перфектно. През повечето дни в годината сме ангажирани с лични неща, кръговрата на живота, ако щеш. Това също изисква време и обуславя дългите паузи. Понякога просто имам нужда от почивка от всичко и да правя нещо различно – да се разхождам в гората, да прекарвам време далеч от музиката и да имам свободата да осмислям всичко около себе си, както и дали имам да кажа нещо следващия път и какво точно да бъде.

MH18: Как успяваш да разграничиш Yusaf Parvez в нормалния си живот от артистизма на скрития в себе си звяр Vicotnik?

Y. P. : Знаеш ли, разковничето е да се отпуснеш. В моят случай е лесно, защото аз си позволявам да се отдам на сто процента на музиката, представлението и публиката. Надявам се, че поне няколко души сред зрителите ще направят същото спрямо мен и групата. Също така искам да има онзи жив момент – ние сме на сцена. Не случайно се нарича „представление“. Изкуството е перформативно. Блек метълът има в себе си много образи и представи за истинско и фалшиво и в повечето случаи те са глупави. Група, използваща corpse paint, може изобщо да не взаимодейства с публиката, но дори и така тя бива артистична. Това е представление. Дори нашия живот основно е изграден върху това да изпълниш правилните неща в правилната ситуация. Точно по тази причина не изваждаш мъжеството си на масата по време на вечеря със семейството, защото не можеш да изиграеш тази роля в споменатата обстановка. Dødheimsgard е моето място да отдам себе си на музиката, изпълнението и представлението за публиката.

MH18: Планираш ли всичко, което се случва на сцената или разчиташ на пълна импровизация?

Y. P. : Не планирам нищо! Както казах, искам да е истинско преживяване на живо. Освен това, искам хората да си отдат у дома, мислейки си „вероятно това не се е случило по точно този начин на последния им концерт“. Искам да бъде истинско усещане. Не искам да репетирам какво казвам между парчетата, а просто да бъда погълнат от момента. На сцената съм пред специфична група хора и интеракцията с тях трябва да бъде подобаваща.

MH18: Много добре описано! От моят опит с концертите на DHG, мога да кажа, че при всички случаи енергията е била много специална и определено си е преживяване. В този ред на мисли, какво да очакваме от вас на родна земя?

Y. P. : Ха, не мога да ти кажа сега. Ще трябва да почакаме до юни.

MH18: Планирате ли дълъг сет със стари парчета или да очакваме песни от по-късния период?

Y. P. : Надявам се да имаме възможност да направим дълъг сет. Мисля, че има шанс. Но знаеш, при подобни събития си има правила. Всичко зависи както от промоутърите, така и от местните регулации – колко дълго мястото на събитието може да бъде отворено. Неща от този род. Но когато идваме на места, където не сме в средата на афиша, предпочитаме да свирим поне деветдесет минути. Така ще имаме възможност да представим значителна порция от всеки албум.

MH18: Идвали сте често в този край на Европа и очевидно сте установили топла връзка с Балканите, съдейки по факта, че от години работите със звуков инженер от Гърция. Как се спряхте на човек, който логистично е твърде далеч от вас?

Y. P. : Ха, George… През 2011-та година свирихме в Атина с една от неговите групи – Enshadowed. Така или иначе той вече не свири там. Понякога просто срещаш нови хора, с които се разбираш добре. Впоследствие, придобили смелост, те се свързват с теб и казват: „Човече, ако имаш нужда от нещо, просто се обади!“. И след това колелото се завърта…

В този момент телефонът на моя събеседник иззвънява.

О, извинявай, мога ли да ти се обадя след малко? Нали не е проблем? Обажда се дъщеря ми и трябва да вдигна…

След кратка пауза, Vicotnik се връща към разговора:

Извинявай много! Дъщеря ми е на 15 години и ми излиза скъпо, хаха! Обратно на въпроса ти: Определени хора се свързват с теб и намирате начин да си сътрудничите. От този момент минаха над десет години. Време, в което George върши работата си страхотно и покрай ангажиментите му към нас станахме приятели.

MH18: В миналото си работил с много известни имена в блек метъл средите. Някои от тях са легенди в стила. Налагало ли ти се е да ги вкараш в рамката на твоята представа за музиката или си им позволявал да се изразят напълно свободно, отвъд собствената ти посока?

Y. P. : Винаги съм имал контрол над нещата. Когато структурно си отговорен за рифовете и песните, имаш мнение как ще звучат барабаните, къде ще бъде добре да поставиш вокалите, къде да останат инструменталните части. Имам планове да оставя Lars, който е с мен от дълго време, да напише парчета за следващия албум. Така вероятно ще имаме различен подход, а освен това може би ще мога да съкратя времето между изданията си. Мисля, че сега за мен е по-лесно да се отпусна, защото съм направил доста албуми, в които музиката е основно моя. Гъделичкал съм егото си толкова много пъти, така че е лесно да захвърля това настрана и да позволя на хората да оставят своята следа.

MH18: Извън DHG, често си се въвличал в различни музикални сътрудничества, като например с британците <code>. Винаги съм смятал албумите им за сериозно подценени, предвид качеството на музиката в тях. Чувствал ли си същата свобода, както в основната си банда и подхождал ли си по различен начин, работейки в други проекти?

Y. P. : Не, но според мен това е свободата в тези банди, които не ми дават същата свобода, която имам в DHG. Нека вземем за пример <code>. Matt (“Kvohst”) McNearney бе вокалист, той пишеше текстовете и записваше вокали, Andy (Aort) е китарист и пишеше китарите, а аз създавах бас линиите. Бях много щастлив с тази организация, защото това дава свобода. Не такава, в която да насочваш всичко, а просто да се фокусираш върху собствените си задачи и да не мислиш за останалото. Винаги се наслаждавам това, когато работя с други банди и имам различна роля в тях. Може би групите, в които отговорностите се припокриват са DHG и Ved Buens Ende. Във Ved Buens Ende сме трима души и всички сме отговорни за собствените си неща, но същевременно имаме мнение за дейността на останалите.

MH18: Преди няколко години, на фестивала Dark Bombastic Evening в Румъния те гледах с няколко различни банди – DHG, Ved Buens Ende. DVEN и Strid. Беше странно и същевременно различно усещане, защото очевидно на сцената е един и същ човек, който демонстрира адски огромна вариативност и характер в капацитета си на артист.

Y. P. : Да. Освен това показва, че различните групи са различни колективни единици, които имат своята специфична сигнатура. По този начин ти изпълняваш целта на съответната група. Във Ved Buens Ende моята цел е различна от тази в Dødheimsgard, в Strid е различна от тази в Ved Buens Ende и т.н.

MH18: Споменавайки Strid, какви са новините в лагера на групата? Можем ли да очакваме скоро албум?

Y. P. : Не знам дали ще е скоро, но имаме доста материал. Опитваме се да решим някои практически проблеми, за да можем да започнем записи. Но знаеш ли, някои банди просто са прокълнати. Аз самият не вярвам в проклятия, но покрай Strid започнах, ха-ха!

MH18: Има ли конкретна причина?

Y. P. : Не, но знаеш, че групата има своята трагична история (През 2001-ва година един от основателите на StridEspen Andersen се самоубива, а през 2014-та умира друг от основположниците на проекта – Lars Fredrik Bergstrøm. – Бел.авт.) В настоящия момент по-скоро трябва да решим практическите проблеми за които споменах – да започнем да се срещаме достатъчно, за да пишем и записваме музика. Преди години Edvard направи няколко концертни участия, но предполагам, че се е поуморил от това и просто иска да се фокусира върху албума. Да стискаме палци и да видим какво ще се случи в крайна сметка.

MH18: Може ли да ми разкажеш малко повече за страничния си проект Doedsmaghird?

Y. P. : Всъщност Doedsmaghird започна като експеримент с идеята „какво ако“ има албум между “Satanic Art” и “666 International” и дали би звучал подобно. Разбира се не това е основното, но бе отправната точка към идеята. Също така смятам, че има доста връзки с албума на Dødheimsgard “Black Medium Current”, бидейки негова противоположност. Продукцията и звукът са по-мрачни, песните са по-бързи, но въпреки това, те са свързани албуми.

MH18: Именно това исках да те питам, защото за мен “Black Medium Current” е по-интроспективен, докато “Omniverse Consciousness” е екслозивен като избухваща звезда. Докато го слушах съм си мислил колко лудо шоу би било, ако може да го представите на живо. В този ред на мисли, обсъждали ли сте подобна възможност?

Y. P. : Всъщност вече направихме едно шоу и беше страхотно! По свой начин беше странно, защото излязох на сцената със същите хора, с които свирим в Dødheimsgard. Декорацията на сцената обаче е различна, костюмът ми е различен. Изглежда като deja-vu, но разликата е песните – това са парчета, които не си свирил преди. Беше яко да изсвирим албума. По спомен изпълнихме всички парчета от началото до края и се надявам да имаме възможността да го направим отново.

MH18: Вярвам, че ще се случи. Харесвам много френетичната сила на този албум и много ми се иска да видя и чуя тези парчета в концертна среда.

Y. P. : Да се надяваме. И нещо друго интересно – докато “Black Medium Current” е изключително педантичен във всяко отношение, то “Omniverse Consciousness” е негов пълен контраст, създаден основно чрез импровизация. Нямаше прекалено много осмисляне какво и как да се случва, а просто работа в студиото.

MH18: Значи просто ти е хрумвала идея, която веднага си записвал без много преработки?

Y. P. : Да. След това добавях дръм машина, синтезатори и т.н. Когато веднага запишеш една идея, на ум ти идват още десет.

MH18: Как се е променил процеса на композиране в съзнанието ти, ако трябва да го съпоставиш с методиката си сега и в началото на Dødheimsgard?

Y. P. : Достатъчно възрастни сме, за да произхождаме от поколение, в което обмяна на файлове просто нямаше. В миналото се срещахме в репетиционната, поне три пъти в седмицата. Всеки от нас имаше риф, идея – аз имах музика, Fenriz предлагаше бас линия. По този начин композирахме музиката заедно, развивайки една идея – разсвирване, развиване, обогатяване. Така тя рано или късно се превръщаше в песен. Днес композирането не би трябвало да е различно, просто е по-лесно, без да се срещаме в репетиционната ежеседмично. Сега имаме всички тези инструменти и средства, което означава, че мога да дам на момчетата песен, която е практически завършена. Тя има китари, барабани, бас, моите вокали. Това не означа, че парчето е заключено и завършено – всеки от останалите може да допринесе с нещо, но в по-голямата си част е окомплектовано. В миналото това не бе алтернатива. Тридесет години по-късно работата се е променила много.

MH18: Планираш ли да започнеш писане на материал за следващия албум на Dødheimsgard?

Y. P. : Да. В процес на работа съм. Да кажем, че се намирам някъде не в края, но категорично не и в началото. Може би някъде по средата на черния океан, в тъмните му води. Вероятно след около година на моя хоризонт ще се появи земя, ха-ха.

MH18: Случва ли да се съмняваш в качеството на музиката си? Например записваш дадена идея, която ти струва страшно готина, но на следващия ден я слушаш и просто я хвърляш в коша, защото не ти харесва?

Y. P. : Разбира се. Съмнението и поставянето под въпрос на всичко е част от това да си артист. Този процес не е само радостен, а може да бъде болезнен, труден, досаден и скучен. Възможно е понякога да ти носи и негативни усещания. Често ми се случва да се сблъскам със собствени идеи, които слушам на следващия ден и тотално ги ненавиждам. Но същото се става и в обратния смисъл – музика, която първоначално съм намразил, седмица по-късно ми звучи доста свежо и подходящо. Създаването на изкуство зависи от настроенията.

MH18: Колко често си изпадал в подобни ситуации? Предполагам, че с годините си намерил начин да полираш методиката си.

Y. P. : Да. Случва се. Да ти кажа честно, вероятно съм се отказвал от музиката хиляди пъти. „Скучно е, изморително е и т.н. Не съм добър в това, сцената е пълна с топ музиканти, а аз дори не съм средно качество…“ Мисли от този род. Да поставяш всичко под съмнение е само част от това. Разбира се, сега съм достатъчно възрастен, за да разбирам механиката на това и не бих казал, че съм подвластен на подобни настроения. Спомням си, че имах такива усещания през 90-те. Излизайки от репетиционната, където всеки от нас е свирил адски зле, съм си мислил „Защо, по дяволите, правим това?!“ За да бъде изкуството истински важно за теб, трябва да имаш подобни емоции. По този начин предизвикваш себе си и това което искаш да постигнеш. Ако през цялото време всичко е цветя и рози, няма да има предизвикателство. Тогава как би разбрал, че ще направиш и жертваш всичко, за да успееш?!

MH18: Човече, имам усещането, че този разговор може да продължи до утре, а времето ни отлетя. Изобщо не го усетих. Благодаря ти много, че обърна внимание на нашите читатели. Последните думи са за теб.

Y. P. : Благодаря на вас за интереса! Очаквайте 100% отдадено шоу от нас. След всяко наше изпълнение се прибирам в бекстейджа и сядам под масата от умора. Но така и трябва да бъде. Нямаме търпение за първото ни пътуване до България. Това е поредното ми интервю за българска медия и изглежда интересът към нас е огромен, което ме прави много щастлив. Както казах в един от предходните разговори, никога не съм имал опит с вашата публика. Различните фенове по света имат различна енергия и съм много любопитен какво ще видя от сцената. Надявам се да ги потопя в нашата лудост.

  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото