CODE – „Flyblown Prince“

Британците Code не са ново име сред блек метъл фанатиците. Стартирала като проект, включващ членове на Ulver и Dødheimsgard, групата се развива достатъчно категорично, за да остави зад гърба си близо 20-годишна история, а музиката, сътворена в изминаващите почти две декади, може да бъде окачествена като пъстра, различна, търсеща и смела. Обединени около фигурата на основния композитор Aort, с всеки свой запис Code се впускат дълбоко в разноспектърни музикални хоризонти, като с годините експериментаторските им опити стават все по-ярко отчетливи и достигат своята кулминация в последният им албум “Mut”, появил се през 2015-та година.

При все впечатляващите композиторски умения на Aort, “Mut” вероятно е предизвикал сериозно повдигане на вежди у закоравелите привърженици на британците, най-вече заради стиловото разминаване с корените на групата – блек метъл елементите в това издание са почти неуловими. С времето Code доказват, че не са особено плашени от трудности, промени и прилагане на смели ходове при необходимост (да намериш прекрасен заместник на великолепния глас, доставен от Matt “Kvohst” McNearney в първите два албума на групата, или басист, който да борави толкова впечатляващо на четирите струни като Vicotnik, познат още като Viper, би било непосилна задача за много хора), а изданието им от 2015-та е доказателството, че пред музикантите няма граници, а само неизследвани хоризонти.

Винаги съм поглеждал към всеки един от записите на Code с безгранично любопитство, защото във всеки случай намирам нещо, което да изпъкне по свой начин и да остави определена мелодия или риф в паметта ми. От примитивизма, до експерименталната мелодичност, Code определено имат способността да се впиват в съзнанието със замах. Новината за задаващата се нова творба, носеща името “Flyblown Prince” ме зарадва изключително много, защото исках да видя дали музикантите ще разширят още повече кръгозора си и дали ще посмеят да експериментират толкова категорично, колкото в предшественика ѝ. Това, което зазвучава в 44-те минути на задаващото се издание на  бандата е завръщане към по-агресивната форма, суровостта и намигване към това, което Aort и компания умеят най-добре – да сервират блек метъл в типичния стил, умело превърнат от британците в собствена запазена марка.

Говорейки си за завръщане, “Flyblown Prince” е смела препратка към ясно дефинираните метъл корени на Code. Въпреки всичко, не очаквайте, че групата е загърбила умението си да разширява спектъра на собствените си творения. В настоящото издание отново имаме щипка от онези прогресарски търсения, загатнати в “Augur Nox” и доразвити в максимална степен в “Mut”. И макар посоката на проекта в настоящата му форма да е пределно ясна и недвусмислена, музикантите отказват да отхвърлят с лека ръка онези малки експериментални елементи, които с годините са овладели до съвършенство и ги правят лесно разпознаваеми за феновете на ъндърграунд сцената.

Откриващото парче, заглавно в албума, задава основната музикална сюжетна линия във “Flyblown Prince” – безкомпромисен, директен и все така дързък запис, при все втежнения звук. Едно нещо обаче остава непроменено и тук – когато имаш вокалист от калибъра на Wacian, няма как да не се възползваш от поливалентността му. С агресивни или чисти вокали, речитатив или шепот, Wacian отново изпъква и придава на песните специфична призрачност. Парчетата във “Flyblown Prince” градират чрез добре позната формула на „тежкия” Code – отмерено агресивни и директни, балансирани в деликатна мелодичност и техничност. Не на последно място, абстрактността, присъща на музиката им, не остава на заден план.

Aort е композитор, доказал се с тънкия си усет при подредбата на мъничките парченца от композиционния пъзел и резултатът почти винаги е интересен и вълнуващ запис. Отново доминираща сила са китарите, като на моменти са режещи, за да подплатят агресивното звучене или мелодични, за да изпъкнат великолепните сола, а местата, в които хармониите излизат на преден план са наистина запленяващи. Подходът за изковаването на привлекателен блек метъл албум не винаги лежи на пренасищането му с прекомерна бързина и излишни скорострелни откоси. Тук се корени едно от най-големите достойнства на албума – изпълнен е с бавни пасажи, които само подчертават тежестта му, а същевременно отварят пространство да изпъкнат интригуващи бас линии и богатата палитра на гласа на Wacian. Отлично доказателство за това са песни като “Clemency And Atrophy”, “From The Next Room” и особено великолепната затваряща композиция “The Mad White Hair”, за която лесно може да кажем, че вероятно е една от най-добрите, които Code са създавали някога.

“Flyblown Prince” е много силен и убедителен албум, в това няма и капчица съмнение. В течение на шест дълги години, създателите му са свършили доста добра работа и успяват да поднесат типичния за себе си запис, изпълнен с множество пленителни моменти, без да се свенят да надскачат всякакви музикални рамки, когато и където е необходимо. Резултатът е „една разтърсваща смесица от психеделия, клаустрофобия, отчаяние и грандиозност”, която със сигурност няма да ви разочарова.

Творбата излиза на 4-ти юни чрез Dark Essence Records.

9 / 10