ARTILLERY в Live & Loud – траш, който се усеща лично

За някои концерти просто решаваш в последния момент, но за този не беше така. За ARTILLERY пътувах от Берлин до София, защото усещах, че няма да е просто още една вечер с музика. Това щеше да е първият ми траш концерт и честно казано, бях любопитна как ще ми понесе.

(Заради здравословен проблем EmaNyx закъсня и текста за първите две групи е на ArthurDent)

Първи излязоха пловдивчаните Mental Destruction. Въпреки, че имат дълга история, засега имат издаден само един албум и песните бяха предимно от него. Включиха и едно ново парче – Not Gone, което ни кара да очакваме новите им записи с нетърпение. Добро впечатление направи, че посетителите бяха влезли и изпълнили клуба от самото начало. И въпреки, че все още не беше гъсто пред сцената и нямаше традиционното пого, феновете въодушевено подкрепяха и окуражаваха групата. Много стабилно представяне и определено ще чакам новото им гостуване.

След кратка почивка, сцената я завзеха гърците Leatherhead. И не, не преувеличавам. Наистина се чувстваха като у дома си, а и имаше защо. Не само заради не малкото гръцки фена дошли за тях, но и защото идват отново у нас и се надяваме не за последен път. Страхотен контакт с публиката, а тя вече беше до самата сцена и отговаряше подобаващо. Много енергични и раздаващи се в изпълнението, което не остана незабелязано от феновете. Много запомнящо се представяне.

(от тук вече поема EmaNyx)

Влязох директно за основния сет, а Live & Loud вече беше пълен. Пред сцената се носеше онова стегнато напрежение, което предшества първия риф. Хора от различни градове – от Стара Загора, Пловдив, Бургас, се бяха събрали с една и съща цел. Нямаше показност, само очакване и готовност да бъдеш част от музиката.

Началото с Into the Universe постави всичко на мястото си. Без дълги интрота и театър, директен удар. Още при Eternal War и By Inheritance пред сцената се завъртя стабилно пого. За човек, който вижда това за първи път, гледката е впечатляваща, блъскане, въртене, вдигнати ръце, а въпреки интензитета, усещането беше повече за споделена енергия, отколкото за хаос.

The Challenge, The Face of Fear и E-Bombfood поддържаха темпото високо. Преди Turn Up the Rage Рене пое солото си, вниманието се стесни до сцената, до всеки звук, преди движението отпред отново да избухне. Khomaniac и Deeds of Darkness продължиха без отстъпление, а енергията се насищаше с всяка следваща песен.

За мен вечерта имаше своите пикове. Eternal War и The Face of Fear бяха сред песните, които очаквах най-силно. При 10 000 Devils клубът буквално заживя в един ритъм, усещаш го в гърдите, не само в ушите. Legions прозвуча като общ вик, а The Almighty беше моментът, в който разбираш, че концертът вече е влязъл под кожата ти.

Финалът с Terror Squad беше категоричен и силен. Ръкоплясканията продължиха дълго след последния акорд, а усмивките на хората в залата разказваха всичко. Личеше си, че всички си тръгват доволни и щастливи.

Отношението на бандата също впечатляваше. Контактът с публиката беше естествен, без дистанция, музикантите останаха за снимки и автографи, земни и достъпни, благодарни. Това направи вечерта не просто дата от турне, а истинска среща, споделяне на енергия и страст.

Понякога именно така започва нещо ново, с един съвет, един риф и едно пътуване, което си струва.

ГАЛЕРИИ

Artillery

Leatherhead

Mental Destruction