Интервю с басист (Станислав, Audiosphere)

Серията интервюта с басистите, които ще свирят на третото издание на фестивал „На Зелено“ в Стара Загора 20-22 юни продължава със Станислав от Audiosphere.

Митака: Здравей, би ли се представил?
Станислав: Казвам се Станислав Георгиев и съм от Стара Загора.

Митака: Откога свириш на бас?
Станислав: От 2003г. някъде

Митака: А как разбра, че това е твоят инструмент?
Станислав: Хареса ми звукът на самият инструмент.

Митака: Свириш ли и на други инструменти?
Станислав: Първоначално свиря на контрабас.

Митака: Кои са ти любимите басисти?
Станислав: Jaco Pastorius, Geddy Lee, Geezer Butler, Stanley Clarke, Victor Wooten, Jeff Berlin, Billy Sheehan, John Myung, Les Claypool и др.

Митака: А любими изпълнители въобще?
Станислав: Dream Theater, Planet X, Tool, Muse, Foo Fighters и др.

Митака: Кой е бас рифът, за който можеш да кажеш “това бих искал аз да съм го измислил”?
Станислав: “I wish” на Stevie Wonder. (Nathan Watts).

Митака: Ако може да се върнеш в миналото на кой концерт би желал да отидеш?
Станислав: На който и да е концерт на Deep Purple или Gary Moore. Имах детска мечта която не се сбъдна за съжаление, а тя беше да видя John Lord и Gary Moore на живо.

Митака: А кой е концертът, който ще остане в сърцето ти завинаги?
Станислав: Концертът на трио Stanley Clarke, Marcus Miller и Victor Wooten в зала 1 на НДК.

Митака: Как се присъедини към Audiosphere и какво те вдъхнови да станеш част от групата?
Станислав: Бях поканен от Борис Атанасов (китара) с който сме съученици още от музикалното училище в Ст. Загора. Влечението към Алтернативният и арт рок винаги ни е събирало заедно.

Митака: Има ли в града подкрепа към местни таланти и музикални проекти?
Станислав: Не ми е известно за такива.

Митака: Кое е нещото, което би искал да се промени или развие в старозагорската сцена?
Станислав: Да има повече клубове за алтернативна жива музика.

Митака: Audiosphere имат разпознаваем мелодичен и атмосферен прогресив стил. Каква е твоята роля в създаването на този звук и какво би искал да развиеш в бъдещите проекти на групата?
Станислав: Влязох в групата като заместващ техният основен басист. Като моя роля бих казал, че ще се счита новият албум който записахме и очаквам да излезе съвсем скоро.

Митака: Преди Audiosphere си свирил с Гранулом. Как съчетаваш здравия метъл с прогресив елементите от всички останали формации, с които си свирил?
Станислав: Свирил съм в доста различни по стил групи и винаги съм се стремял да бъда универсален басист.

Митака: Кои са били по-интересните моменти от периода ти в Гранулом?
Станислав: Като най-интересни се сещам за концертите и фестивали в съседна Сърбия. Най-вече за гостуването ни в Белград където видях една страхотна атмосфера, организация и публика която тук при нас за съжаление не е същата.

Митака: Завършил си музикално училище с контрабас, кое е най-голямото предизвикателство пред професионалните музиканти в България в наши дни?
Станислав: Като класически музикант мога да кажа, че най-голямото предизвикателство си остава да бъдем верни към “вечното изкуство”. За да работиш такава работа трябва да си наистина отдаден на класиката, без значение от заплащането което в някои родни оркестри е унизително.

Митака: Предвид участието ви на фестивала “На Зелено” запознат ли си с казуса Бедечка?
Станислав: Запазване на парк Бедечка и създаване на традиционен фестивал включващ интересни занимания с творчески, спортни и музикални събития.

И няколко блиц въпроса

Митака: Precision или Jazz?
Станислав: Jazz Bass.

Митака: Перце или пръсти?
Станислав: Предимно с пръсти.

Митака: Пица или бургер
Станислав: И двете са ми любими.

Митака: Бира или вино?
Станислав: Според сезона, но съм повече за бирата.

Митака: Книга или филм?
Станислав: Книга.

Митака: Компютърни или настолни игри?
Станислав: Компютърни.

Митака: Море или планина?
Станислав: И двете харесвам.

Митака: Екскурзия в България или в чужбина?
Станислав: България

Митака: Чък Норис или Джеки Чан?
Станислав: Брус Лии – значи Джеки Чан.

Митака: Скарлет Йохансон или Дженифър Анистън?
Станислав: И двете бате Митко. 🙂

Снимката е от Филип Георгиев