Тройка аса в събота вечер

Октомври е месецът, в който еуфорията на изминалото лято вече е утихнала, а спомените от  големите концерти и фестивали на открито – прибрани. Хладното време и ранното свечеряване карат човек да търси уюта на добре познатите места за музикални срещи с приятели. С такава нагласа тръгнах в съботната вечер към Mixtape5 – с нетърпението за среща с нещо ново, но и с желанието да чуя вече познати и харесвани парчета на групите.

С отварянето на вратите в 20:00 часа, първите ентусиасти наобиколиха доста добре заредения щанд с мърч на групите, докато други атакуваха бара в зала В за традиционната бира или питиета с по-висок градус. От колоните звучаха песни на Щурците – както стана ясно по-късно, по единодушно желание на групите, в знак на почит към напусналия ни преди 8 дни рок-ветеран Кирил Маричков.

Първи на сцената излязоха петимата от Inner Strive. Групата се изявява по клубните сцени едва от началото на годината, което обяснява и двата технически гафа по време на сета. Те обаче не помрачиха ни най-малко доброто представяне. Фронт дамата на групата освен с добре овладения си и очевидно школуван глас, впечатли и с начина, по който контактува с публиката. Нямам никакво съмнение, че с натрупването на концертен опит и изчистване на обичайните „грешки на растежа“, Inner Strive ще ни радват не само с хубава музика, но и с пълноценно сценично шоу. Макар самите те да определят стила си като power/symphonic metal, композициите им са многопластови и включват стилово доста разнообразни елементи. Това за мен е знак, че групата все още експериментира и търси своето автентично звучене.
На сцената бяха Михаела Котева – вокал, Петър Димитров – китара, Йоан Стаматов – китара, Никола Миков – бас и Божидар Давидков – барабани.
Оставам в очакване на първия им сингъл, и ще ги следя с интерес.

Сетлист:
Need To Believe
Out Of Time
Freedom call
Deliverance
End Of Illusions
The Voice Within
Blinded

След кратка пауза, на сцената излязоха Vokyl. Познати и обичани, с верни фенове. Настроението в групата беше приповдигнато заради рождения ден на китариста Никола Огнянов – факт, който стана повод за нееднократни поздрави от страна на публиката, както и шеги и закачки между самите музиканти. Но както винаги при Vokyl, усмивките са само привидни. Още с първите звуци те хващат за ръката (или за гърлото?) и те повеждат безапелационно в своя свят – „безбрежни пустини от образи – пълновластни селения на разум нездрав“. Признавам, че съм пристрастна към групи, които пеят на български. Особено когато всеки текст е завършена и много красива поезия сам по себе си.  Предполагам знаете значението на думата „синергия“ – когато комбинацията между отделните елементи увеличава многократно въздействието на всеки един от тях поотделно. Това е и думата, с която винаги свързвам Vokyl. Силен текст, характерно звучене, и стабилно сценично присъствие – наглед обичайна формула, но при тях – с особено добър резултат.
Групата беше в състав – Явор Василев – бас и вокал, Никола Огнянов – китара, Явор Мечев – китара, Виктория Славова – барабани. Сетът включваше само една песен от първия им албум („Аз търся човек“, 2014), за сметка на четири от втория („Вторите седем“, 2020), плюс един сингъл и една песен, както самите те я анонсираха – „незаписана, но изпълнявана“. Надявам се, скоро да ни изненадат и с нови записи, и с нови концертни изпълнения, а защо не и с нов албум? Vokyl слязоха от сцената след дълги аплодисменти и викове  „още, още“, след което се отправиха към маса с шотове, където заедно с всички присъстващи се вдигнаха поредни наздравици за рожденика Никола.

Сетлист:
Тонове думи
Вампирите не са измислица
Признавам, че понякога
Деля на срички твойто име
Причастие
Свети месец
Прилепът
Гарвани

Неусетно дойде време и за хората, които официално бяха „домакините“ на събитието – Deadscape. Формалният повод на вечерта беше новият албум на групата – „State Of Decline”, излязъл на 23. август тази година. Това не беше класическо промо, защото феновете очевидно вече познаваха песните, знаеха текстовете и активно се включваха в тях.
Не знам дали има смисъл точно пред тази аудитория да разказвам кои са Deadscape. Съвсем накратко: 2 албума, 6 сингъла, и… безброй участия от всякакъв вид – клубни и фестивални, в страната и чужбина, включително като подгряващи на Bullet For My Valentine, Sirenia, Fleshgod Apocalypse, Omnium Gatherum, Soilwork. Почти не се сещам за друга българска група с подобно развитие. След всяка новина за тях, се питам „Как успяват?“ – не само да пътуват и концертират, но и да създават нова музика, да я записват и издават, да се промотират и да поддържат социалните си мрежи…
Но да се върнем на сцената. Началото беше ударно, и буквално секунди след първите тонове пред сцената се виждаше едно море от развети коси и вдигнати ръце, а цялата зала пулсираше в ритъма, задаван от групата в състав: Мера (Мирела Кънева) – вокал, Ани Димитрова – китара, Иван Братоев – китара, Александър Трифонов – бас и вокал, Едгар Монреал – клавири и вокал и Иван Колев – барабани. Интензивният график, който споменах по-горе, е довел до това, че Deadscape стоят на сцената солидно, със самочувствие и увереност. Поведението на Мера е на завършен артист – тя не флиртува с публиката, а я владее и управлява. Боса и гневна, сякаш черпи енергията си направо от дълбините на Земята, за да я предаде на всички нас, да ни увлече и направи част от едно цяло. Всичко това – на фона на отлично изпълнените композиции, звучащи едновременно както в духа на най-добрите мелодет класики, така и във вече разпознаваемата музикална стилистика на групата.
Сетът включваше 8 песни от новия албум („State of Decline”, 2024) и две от предходния (“Of The Deepest Shade”, 2022). Продължавам да следя изявите им, с пожелание цялата тази неизчерпаема енергия, с която щедро заразяват всички нас, да ги отведе до целите, които са си поставили като група, и отвъд.

Сетлист:
Yestereve (instrumental)
Intil Our Dying Days
Made in Twilight
Through Broken Lenses
The Artist
My Solitary Moon
Celandine
The Empty Space
The Shadow Of The Clouds
Lasting Wounds

Музикалната част завърши около половин час след полунощ. Дълго след това феновете и членовете на  групите се снимаха и разговаряха в преддверията на клуба. Така познатото концертно изживяване, когато си на точното място и с точните хора. И когато знаеш, че по пътя към вкъщи ще си пуснеш някое от парчетата, изпълнени тази вечер, а на следващия ден ще разглеждаш галериите със снимки – за да съхраниш емоцията – пак и пак, до следващия път.

Репортаж:
Мария Карлова

ГАЛЕРИИ

Deadscape

Vokyl

Inner Strive