Интервю с Marty Friedman

Marty Friedman е добре познат в китарния свят. Още повече, че записва два изключителни албума с CACOPHONY и Jason Becker. С Marty Friedman са и т.нар. класически албуми на MEGADETH. Още докато беше част от състава на Dave Mustaine, китарният герой показа и другото си, по-романтично лице. В средата на 2024 титулуваният китарист издаде новия албум „Drama“. Повод за интервюто, което Marty Friedman даде специално за „От другата страна“.

Интервюто с Marty Friedman (екс-MEGADETH, екс-CACOPHONY) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 14.10.2024 година.

От другата страна – Здравейте, Г-н Friedman, радвам се, че имам възможността да поговоря с Вас. Свирили сте с MEGADETH, с CACOPHONY, издавате солови албуми. И винаги звучите като Marty Friedman. Как се постига подобен почерк?

Marty Friedman – Това наистина е важно за мен, но мисля, че е съвсем естествено да притежаваш свой собствен начин за създаване на музика, независимо от жанра, независимо от групата. Особено в случаите, когато имаш продължителна кариера. Феновете, които ме следват от дълго време, могат един вид да чуят и проследят моя принос към всички групи, в които съм бил преди. И след като чуят новия ми албум, независимо че „Drama” е много оркестрален, романтичен и не е хеви метъл или нещо подобно, пак могат да кажат, че това съм аз, защото в продължение на много години са слушали свиренето ми и композициите ми. Така са наясно, че всъщност създаденото е от една и същ личност. Личният почерк е много важен. Той със сигурност е важен за мен, но в същото време е и естествен, защото не е нещо върху, което работя толкова много.

От другата страна – В „Drama” използвате винтидж китари.

Marty Friedman – Има едно списание, което се казва „Vintage Guitar”. В един от последните броеве е поместен подробен списък на оборудването, което съм използвал. Има толкова много от него, че дори аз самият не знам имената на всичко. Всичко е изброено в списанието. Това, което се откроява, са Fender стратокастери и телекастери от 1957. Някои много интересни китари с марката „Gretsch”, както и усилватели „Fender Twin Reverb”. Оборудване, за което не знам чак толкова много. Имам прекрасен техник, който навърза всичко специално за мен. Докато записвах, се чувствах като в Рая. Ако се интересуваш от подробностите, всичко е в списанието, но това, което си спомням, е че наистина имаше много винтидж китари.

От другата страна – По какъв начин инструменталната музика задържа вниманието на слушателя?

Marty Friedman – Според мен, по принцип, тя не привлича чак толкова много внимание. Кгато създавам моята музика, се опитвам да използвам китарата си като вокалист. Нека тя да е певеца в музиката. Ако се заслушате в свиренето ми на китара, ще усетите, че целта ми е не да си кажете, че в определен момент ви се иска да чуете певец, а по-скоро да останете с впечатлението, че все едно някой пее. Че все едно човешко същество пее чрез моята китарата. Това е целта ми. В новия ми албум „Drama” съм ги постигнал по-добре от когато и да било. Но всъщност е в ръцете на слушателите да решат дали е така или не.

От другата страна – Различни ли са подходите, когато композирате инструментална музика като в „Drama” или песни с воклист?

Marty Friedman – Определено са различни. Има разлика. Когато създавам музика с вокали, е важно да имам представа за диапазона на певеца, трябва да знам кои настройки най-добре подхождат на гласа му. И по някакъв начин работя само в този обхват. Това е едното. Другото е, че китарните сола са по-кратки. Това е очевидно. Обикновено те са от 8 или 16 такта или може би 32. През останалото време усилията ми са насочени към създаването на най-добрата основа за вокалиста. А това е напълно различен подход към създаването на музика.

От другата страна – Вие какво предпочитате – инструментали или песни? И когато композирате, наясно ли сте коя композиция в какво ще се превърне?

Marty Friedman – Обикновено в момента, в който започна да създавам, знам и мога да кажа, че искам да изсвиря дадена мелодия на китара. Мога да направя, така че тя да звучи много хубаво. Или имам част, за която съм сигурен, че би звучала много добре, ако над нея има вокално изпълнение. Много ми е лесно да определя разликите. И нямам никакви предпочитания. Обичам да създавам музика и да завършвам проектите, с които съм се захванал. Новият ми албум „Drama” е почти изцяло инструментален. И съм го създал, докато съм в инструментален режим.

От другата страна – Създадохте ли в него нещо за първи път?

Marty Friedman – За първи път в този албум композирах музика за цигулки, виолончела и рояли. Обикновено създавам една малка част за подобни инструменти. В „Drama” обаче във всяка композиция има цигулки, виолончела, роял, понякога синтезатори. Албумът звучи много оркестрално. „Drama” е най-оркестрално-романтичния албум, който някога съм създавал.

От другата страна – Много музиканти твърдят, че всъщност между класическата и метъл музиката няма разлика и класическата музика е метъл без електричество. Вашето мнение?

Marty Friedman – Те са напълно, ама напълно различни. В метъла понякога се използват клишета от класическата музика, ако ме разбираш. Някои музиканти вземат най-клишираните части от класическата музика и ги вграждат в хеви метъла. Обикновено се получава и работи много добре. Но в същността си отново е различно. Имам предвид, че класическата музика, която намира пътя си към хеви метъла, е много повърхностна. В нея няма дълбочина. Истинската класическа музика има толкова много слоеве. Тя е сложна и красива на много нива. И изобщо не можете да я сравнявате с хеви метъла.

От другата страна – Споменахте думата „клише”. В инструменталната музика, кое клише Ви дразни най-много?

Marty Friedman – Това, което се опитвам да избягвам, защото смятам, че е досадно, е твърде многото свирене, твърде бързото свирене, бързото изпълнение, когато не е необходимо да се свири бързо, както и свиренето на много високи ноти. Знаеш ли, след като изсвириш нота от високия регистър, няма накъде да се насочиш след нея. Избягвам да свиря твърде много по този начин особено в началото на песента. Искам моите високи ноти да имат значение. Така че това са клишетата, които често се повтарят, някак са дразнещи, и които гледам да избягвам.

От другата страна – А по отношение на студийната работа?

Marty Friedman – Избягвам използването на твърде много студиен софтуер за поправка на неточности. Опитвам се да го минимизирам възможно най-много. В поп музиката този процес е нещо нормално. Интересното е, че вече се превръща в нещо нормално и в хеви метъла. И не смятам, че винаги се получава. Понякога е напълно необходимо и работи добре. За себе си обаче съм наясно, че когато в хеви метъла се намесят много софтуерни процеси и най-вече при ударните, съм склонен да се отегча много бързо, защото ми се губи човечността в музиката. Нещата не стоят винаги така. Понякога музиката трябва да претърпи редакция с програми и по-добре те да бъдат направени. Но използването на твърде много музикален софтуер не е моето нещо. В албума „Drama” няма никаква цифрова обработка на ударните. Всичко е изсвирено с метроном, но няма последваща обработка. Изпълнението е това, което чуваш. Според мен по този начин албумът диша по много естествен начин.

От другата страна – Преди време направихте няколко концерта с MEGADETH. Можем ли да очакваме съвместен запис?

Marty Friedman – Не мисля, че ще стане. Не съм си помислял за подобно нещо. Това, което направихме е перфектно. Направихме едно шоу в зала „Будокан“ и едно на фестивала „Wacken Open Air”. И това просто бяха прекрасни преживявания в съответния момент. Всеки от публиката се наслаждаваше, ние също и вероятно най-силно. Не виждам обаче как ще се случи нещо повече. Разбира се, в света на музиката никога не казвам никога. Но не бих чакал твърде много, за да стане нещо в тази посока.

От другата страна – Работата Ви с MEGADETH и CACOPHONY помага ли Ви днес или Ви носи недостатъци?

Marty Friedman – Добър въпрос. От една страна ми помага, от друга – пречи. Определено помага повече, отколкото носи негативи. Проблемът е, че винаги съм поставян под техния етикет. А това нито помага на мен, нито на бандите. Изминаха 25 години, откакто напуснах MEGADETH. Музиката и турнетата, които правя днес, нямат нищо общо с тях. И винаги когато до името ми стои фразата „екс-MEGADETH”, това не помага нито на тях, нито на мен. Доволен съм, че през годините това се случва все по-малко и по-рядко. В същото време трябва да благодаря на MEGAETH, защото участието ми в групата, беше големият ми пробив в музиката. MEGADETH са първата ми голяма банда от бизнеса. Първата група с мейджър лейбъл, в която съм свирил. Винаги ще съм благодарен за това. Но знаеш ли, години след като напуснах групата, е време хората да се вслушат в музиката, която създавам днес, а не в тази, която съм композирал в миналото. И в същото време се радвам, че феновете ми са доволни от всяка музика, която съм създал, в която и да е част от моята кариера. Знаеш ли, всичко е наред, приятелю.

От другата страна – Последен въпрос – коя е Вашата музикална революция?

Marty Friedman – Моята музикална революция, за която писах и в новата ми биография е, че се радвам и то много, че не се страхувам да поемам рискове с музиката си. Напуснах Америка, преместих се в Япония, защото исках да създавам японска музика. И точно така правя в момента. Това беше много голяма революция за мен самия и съм много доволен, че я осъществих.

От другата страна – Благодаря ти за интервюто.

Marty Friedman – Надявам се да се видим отново в България. Шоуто при Вас е едно от любимите ми, когато последния път свирихме в Европа. Наистина се надявам отново да имам концерт при Вас.