Hills of Rock 2024 – ден втори

Вторият фестивален ден започва повече от любопитно. Първо на главната сцена излиза щатското screamo трио Frail Body – едно от най-изненадващите имена в афиша. “This band is about loss…” захваща фронтменът Lowell Shaffer, обяснявайки че бандата е създадена в памет на неговата майка, починала от рак, както и в памет на братът на басиста Nic Kuczynski. Споделят още, че именно музиката, която пишат им е помогнала да преодолеят тези тежки моменти. И като неутрален фен, чувайки за пръв път такова звучене мога да кажа, че едва ли има по-подходящ стил от този човек да изрази подобни емоции.

Отивам към „На Тъмно“, където местната млада бандa Coven 5 открива вечерта. С доста нахъсано сценично поведение, привлекателен микс от хеви, прог и алтърнатив и смесица от нежен дамски и мъжки харш вокал младежите допълнително вдигнаха високите температура наоколо.
Аплодирам и бягам към другата българска сцена. Там стартират варненските пънкари A-Moral. Като се има предвид колко рядко концертират, появата им тук си е истинско събитие. Мръсна жега е. Въпреки това обаче, химните им възпяващи проблемите на малкия човек искрено вълнуват всички ни. Директни и истински, по пънкарски – началото и на този фронт е силно.

Минавам пак на мейнстейджа, където вече гледаме друго интригуващо име – GHØSTKID. Само три часа преди сета им вокала Sebastian Biesler разкрива във фейсбук, че страда от ADHD (Синдром на дефицит на вниманието / Attention-deficit/hyperactivity disorder) и се намира в доста труден момент от живота си. Липсва единият им китарист и нямат декор (поради логистични проблеми). След всичко това шоуто им изглежда обречено. Но нищо такова – още от първото парче немците се опитват да вдигнат публиката. И успяват. Атрактивният им грим и облекло също значително спомагат за това. Възниква малък проблем с баса след третото им парче, но Sebastian доста добре успява да го прикрие.

В 18:15 “На Тъмно“ стартират Overhook. Не бях ги гледал досега, но бързо ме печелят. Нищо чудно, че само за три години са успели да спечелят толкова много почитатели. Въпреки младостта си свирят в завиден синхрон. Изглеждат като завършени артисти. Парчетата са разнообразни, а сплитът от няколко вокални стила направо те смачква от кеф. Дългия харш, който чухме на няколко пъти е просто безкомпромисен. Събират парчета за цял дебютен албум, който нямам търпение да чуя. „Excited for the future!“ написаха те след концерта във фейсбук. Excited… и още как!
Оттатък вече стържат O.H. Който ги е гледал поне веднъж, попада в позната ситуация. Верни до гроб фенове, бурни мошпитове. Всичко това завършва с поне няколко дузини откачени глави. Точка.
Малко преди да се върна пред видеостените, минавам да видя и веселяците от Toy Letters. Тече вече второто им парче, а партито е вече на шест. Саксофонът е дал тон за танци, а умелите речитативи заразяват с настроение всички, събрали се на сянка под тополите. Много е яко, че толкова различни по стил и звучене банди успяват така еднакво да омагьосват хората пред тях.

На мейнстейджа идва ред на американските мастодонти Baroness. Брадатият John Baizley, обаятелната китаристка Gina Gleason и колегите им излизат с усмивка и стъпват здраво от първата секунда. Изнасят стегнат и събран сет, без излишни лигавщини и губене на време. Тежкия марш на трите бели китари минава през нас като тайфун, развеждайки ни през епизоди от цялото им творчество. Изкусния им слъдж явно се хареса на хората, защото групата видим усети симпатията, казвайки че се чудят как за двадесет години концерти не са идвали в България.
На сцената на „Строежа“ гледам Жлъч/ Григовор/Гена, които както винаги не разочароваха аудиторията. Ударните бийтове на Гена съпроводени от римите на Жлъч и Григовор завладяха публиката и наелектризираха въздуха.
Отиваме на сянка при групата, привърнала се в истински музикален феномен през последните години – Cool Den. Също съпровождани навсякъде от посветени почитатели, всяка тяхна поява предизвиква истински фурор. Едва ли има друга такава нашенска банда в момента, която така умело да жонглира с понятието музикален стил. Всяко парче е различно, всяка дума е провокация. На английски, на български, всякак. И е все насочено към пропагандирането на всичко българско. „Аплодисменти за колегите от главната сцена, но подкрепяйте и групите, който живеят тук, творят тук, остават в България, работят по две работи и плащат данъци“ недвусмислено отбелязва Никола Симеонов и обира овациите. Изпълнението на „Характер“ пък посвещават на всички, борили се с пожарите през изминалия месец. Сърце, душа, страст. Не усетих кога им свърши времето, но съм вир вода и трябва да сменя тениската.

Следващи на „Строежа“ излязоха едни от най-ярките български хардкор звезди – Expectations. Известни с експерименталните си мелодии и чувствени текстове те отново ни напомниха, че хардкорът не е просто музика, а начин на живот.
„На Тъмно“ идва ред на Sevi. За пръв път ги гледам след смените в състава (младият Петър Петров на мястото на Павлин Иванов на барабани и Камен “Stone Angel” Ангелов вместо Александър Кирилов – китара). Изглежда добре са избрали дамата нови, защото се забелязва и леко надграждане в сценичното присъствие, особено при китарата. И както традицията повелява – представлението е на високо ниво. Светлана непрестанно флиртува с публиката с характерните си жестове, а красивите китарни рифове на Рали и Камен добре украсяват брилянтния й глас.
Минаваме на олдскуул хардкор. Така де – кой не е чувал за Last Hope? Има ли такива? Не мисля… Излизайки на сцената петимата донесоха експлозивната и позитивна енергия, с която са добре познати и за пореден път успяха безкомпромисно да я предадат на феновете.

Bring Me The Horizon за първи път стъпват на българска сцена. И мога да кажа, че скриха шапките на родната публика с невероятната си сценична подготовка. Дигитален персонаж, който като изваден от видео игра, въведе публиката в тематиката на представлението на групата, чийто сюжет беше част от серията „Post Human“. С напредването на вечерта настъпи най-вълшебният момент за всички. Във въздуха се извисиха красивите и незабравими гласове на хора „Мистерията на Българските Гласове“, които изпяха на живо „Ерген деда“, преляла се в интро на „Parasite Eve“. Публиката мълчи, запленена от красивата мелодия, а след началото започна да пее с цяло гърло. Дойде време и на песента „Antivist“, за която Oly Sykes покани на сцената момиче от публиката, което се оказа, че празнува рождения си ден. Определено да изпълниш песен заедно с любимата ти банда е едно от най-хубавите и запомнящи се преживявания някога. „Drown“ започна с пълна сила, а вокалът слезе на решетките пред публиката и започна да се снима с хората, които не сдържаха радостните си сълзи. По очите на всички се четеше щастие, докато Oly Sykes раздаваше прегръдки. Сборно видео от кадри на групата и фенове по целия свят се появи на екраните, карайки всички да затаят дъх в очакване какво предстои. Краят настъпи след така любимата  „Throne“, която беше последния шанс за феновете да покуфеят и припяват. Декорът на сцената, перфектният звук и невероятното представяне на Bring Me The Horizon определено ще останат в историята и в сърцата на феновете завинаги.

Въпреки паметниото шоу, вечерта далеч не е свършила. Отиваме към сензацията на вечерта на сцената на „Строежа“ – Кокоша Глава! След повече от десетилетие пауза групата се завърна с гръм и трясък на фестивала в Пловдив. Лееше се бира, беше веселба. Поглеждайки назад се откриваше гледка към огромната тълпа събрала се, за да чуе отново или за първи път на живо легендарните песни „Багер“, „Бирено човече“, „Анаболо-боло ман“ и много други.
Вечерта завърши с една от най-любимите български банди на хора от всички възрасти – Контрол. Те никога не разочароват публиката си. Не го направиха и като хедлайнери на тази сцена днес. Колкото и пъти да ги гледа човек, винаги са супер свежи и радват с музиката си.
Разтърсени и изморени провлачваме крака към леглото, за да съберем сили за последния ден.

Репортаж: Иван „iDTemplar“ Стоянов, Patchouli
Снимки: Shaggy Beard Photography, Румина Георгиева