Интервю с Tuomas Seppälä (AMBERIAN DAWN)

Снимка: Toni Harkonen

 Финландската шайка AMBERIAN DAWN, водена от клавириста Tuomas Seppälä, ще издаде новия си студиен албум “Darkness of Eternity“ този петък чрез Napalm Records. Ние от Metal Hangar 18 получихме възможността да се свържем с Tuomas, за да видим какво има да каже относно творбата, както и да сподели мнението си по други интересни теми. Разговорът, който проведохме, може да прочетете по-долу.

Здравей, Tuomas! Радвам се да те чуя.
Здрасти! Чуваме ли се добре?

Всичко е окей при мен. Да започваме?
Когато кажеш!

Новият Ви албум “Darkness of Eternity“ бе първия ми досег с музиката на AMBERIAN DAWN. Смятам, че звучи като една разнообразна метъл приказка, в която на преден план са клавирите. Ти как би описал творбата с твои думи?
Музиката ни може да бъде класифицирана като мелодичен метъл и както ти самия каза, песните ни са доста разнообразни откъм жанрова характеристика. Целта на новия ни албум е да ни изведе на предните редици. Освен на клавирите, ние наблегнахме и на вокалите. Това е един от най-емоционалните ни албуми. Тъй като за мен е трудно да се придържам към един жанр, дискът съдържа както тъмни и здрави песни, така и такива, които имат доста голямо поп звучене. Радвам се, че Capri е част от нашата банда, защото тя успява да изпее всичките тези неща прекрасно!

Можем ли да кажем, че като артисти, вие сте намерили своята работеща формула и я следвате безотлъчно?
Ами, да. При нас нещата се случват по традиционния начин. Винаги започвам с направата на демо версията в домашното ми студио. Първо започвам с инструменталната част, а вокалните партии изсвирвам на китара или клавири. После изпращам демото на вокалистката ни Capri започва работа по текстовете. След това се залавяме с пре-продукцията на песните. Разбира се, финалната стъпка е влизането в студио и записването на крайния продукт.

Четох, че сте записали творбата в легендарното Finnvox Studios. Какво беше чувството да работите там, където са били създадени някои от най-важните албуми за скандинавската сцена?
Това безспорно е най-доброто студио, в което сме имали възможността да записваме. Залата за записи е доста голяма, та акустиката е страхотна. Обстановката ни предразположи към по-лесен и лишен от стрес процес на работа. Първо записахме барабаните и съм адски доволен от начина, по който звучат. Едновременно проведохме записите на китарите, баса и клавирите. Накрая Capri записа вокалните си партии и така приключихме дългия процес, който заедно с мастерирането и миксирането отне около половин година.

Да поговорим за обложката на диска. Какво Ви накара да се спрете на Capri като основен елемент на артуърка?
Обърнахме се към Jan “Örkki“ Yrlund, с когото сме работили неведнъж. Досега не се беше случвало да изберем някого от бандата, за да бъде част от обложката на някой нов албум. Разбира се, освен Capri, има нарисувани някои доста готини неща. Смея да твърдя, че в крайна сметка, обложката се получи доста готино.

Разкажи ми за текстовете в творбата и сюжета със Злата вещица.
Всички текстове са дело на Capri, та аз не съм най-подходящия, който може да говори за тях. Знам обаче, че както в предишния, така и в този албум има по една песен за тази вещица. Тези парчета са предистория за Злата вещица, която е част от историята на нашия албум “Magic Forest“. Преди да се превърне във вещица, тя е била малко момиче, което е било лечител. Старейшините на селото я заравят жива. Следващата част ще разкаже как точно е излязла и се е превърнала в тази зла вещица.

Вие сте група, която издава албум почти всяка година…
Така е. За мен всичко е доста естествено. Свиря на пиано от 4-годишен. Като бях малък, започнах да свиря на класическо пиано и това продължи около 10-12 години. После продължих с електрическата китара, та спокойно мога да кажа, че целият ми живот е преминал в композиране и изпълняване на музика. Научих се да чета ноти преди да се науча как да чета. Музиката е първият език, който усвоих.

Каква е главната причина, поради която влагаш цялата си креативна сила в AMBERIAN DAWN? Това, което искам да кажа е, че в днешно време доста музиканти създават странични проекти, ако искат да се отклонят от основната си музикална посока.
Мисля, че съм голям късметлия, защото имам възможността да движа групата така, както винаги съм искал. Наслаждавам се на абсолютна артистична свобода. Както ти каза, доста банди нямат тази възможност. В наши има един огромен процент от артисти, които са “притиснати в ъгъла“, защото по един или друг начин с групата си са намерили работеща формула, която им носи успех. Това се забелязва от техните мениджъри и лейбъли, които изискват от музиканта да поддържа образа, който вече е създал за себе си. Тези групи са задължени да се движат в една-единствена музикална посока. Вземи за пример банди като HELLOWEEN, SABATON и т.н. Не само лейбълите, а и техните фенове изискват от тях да се придържат към вече установения си стил. Най-хубавото нещо, на което един музикант може да се наслади е това да разполага с абсолютна свобода.

Изпадал ли си в творчески блокаж? Ако да, как успяваш да се справиш с проблема?
Досега не съм изпадал в творчески блокаж и наистина не знам какво ще правя ако това ми се случи. Аз съм от тези творци, които постоянно композират музика. Или поне си мисля за нея. Не мисля, че бих могъл да спра да правя музика. Това е нещо, с което живея и не спира да се случва. Почти невъзможно е да се отърва от музиката. Повечето от нещата, които измислям са кръгла нула, та имам нужда да бъда критичен спрямо себе си, за да разпознавам добрите от лошите идеи.

Ти си родом от Финландия, нали?
Да, точно така.

Какво според теб прави тежката музика толкова популярна във Финландия? Все още ли е толкова разпространена, колкото е била преди, да речем, десетина години?
Да, факт е, че тежката музика е известна по нашите земи. Обаче, през последните две-три години, нещата започнаха да се променят. По-младото поколение слуша все повече и повече рап. Хеви метълът все още е голям, но не виждам много млади хора, които да слушат тази музика. Времето ще покаже дали популярността на любимите ни жанрове ще спадне.

Слушаш ли нещо друго освен рок и метъл?
Не съм запознат с модерните изпълнители. В редките случаи, в които слушам музика, харесвам да слушам парчета от 70-те и 80-те. Понякога си пускам и класически произведения. Както казах, не слушам модерни банди, но харесвам няколко такива. Някои от тях са например RAMMSTEIN и GHOST.

Чувал съм, че вие финландците обичате да пиете доста алкохол. Част от това мнозинство ли си и ако да, кои са любимите ти напитки?
Хората на моята възраст пият доста, това е вярно. Това не важи до такава степен за младите. Не мисля, че в днешно време, младите пият толкова много. Поредната промяна, която настъпва във Финландия… Възрастните пием, но младите не чак толкова. Мисля, че в Чехия, Словакия и Германия. Те определено пият повече бира от нас.

Явно все още не си стъпвал в Източна Европа…
Така е, хаха. Бих се радвал да посетя България някой ден.

През последните години у нас се провеждат доста повече концерти в сравнение с миналото. 
О, това е прекрасно. Хубаво е да знам, че хората по вашите земи слушат метъл.

По-рано спомена, че като малък си свирил на пиано и до ден днешен се вдъхновяваш от класическата музика. Имало ли е случаи, в които не си успявал да избягаш от това влияние?
В музиката на AMBERIAN DAWN се усеща доста голямо влияние от класическата музика. Това идва от факта, че както казах по-рано, като малък свирих на класическо пиано. Почти невъзможно е да се отърся от това влияние. То е нещо, което винаги е било част от мен. Опитвам се да го избягвам и да не го подчертавам, но понякога не се получава. Независимо какво правя, винаги ще има щипка класическа музика в песните ми.

Защо според теб хората в днешно време изпитват нуждата да слагат етикети на всичко? Например, музиката е много повече от “female fronted“.
Мисля, че повечето хора изпитват нуждата да конкретизират, защото това им помага, за да разберат нещата по-лесно. Самият термин “female fronted metal“ ми е доста странен. Какво значение има полът? Когато говорим за останалите музиканти в групата, никога не наблягаме на техния пол. Но това вече е съвсем друга тема, която изисква много повече обсъждане. Ако някой иска да лепи етикети, нека го прави. Аз самия намирам това за ненужно.

Имайки предвид, че с AMBERIAN DAWN не сте идвали в България, какво знаеш за страната ни? 
Почти нищо, хаха. Имам познати и приятели, които са изнасяли концерти във вашата страна, та няма да е зле да ги помоля да споделят впечатленията си. Следващата година ни чакат доста концерти. През февруари ще обикаляме из Централна Европа. Едно от нещата, които обичам най-много в работата си е възможността да пътувам из целия свят. Страхотно е когато посетиш някоя нова страна или се видиш със стари приятели.

Кои са любимите ти места, които обичаш да посещаваш отново и отново?
Един от най-запомнящите се наши преживявания е фестивалът “Sweden Rock“. Промоутърите на това събитие се концентрират върху хард рока, а в днешно време нямам много фестивали, които обръщат толкова голямо внимание на този тип тежка музика. Всичко продължи 4 дни и мисля, че се състои всяка година. Иска ми се да мога да посетя всяка страна в Европа и да изнесем концерт там.

Благодаря ти за отделеното време, Tuomas. Има ли нещо друго, което искаш да кажеш?
Благодаря на теб, както и на всички, които подкрепят AMBERIAN DAWN. Благодаря ти за интереса спрямо нас. Прати поздрави на всички в България! Силно се надявам един ден да дойдем при вас!