sumocyco-opusmar-albumcover-600x600-promoimage Винаги, когато пиша за някоя банда, която вече съм ревюирал в миналото, препрочитам старата публикация и често се самокритикувам за отделни пасажи. Много пъти съм се чудил и ако дадена група решава да запише нов албум и преслушва предходния, дали членовете ѝ не си цъкат с език „ей, тука що така сме го записали, бе да му е*а майката“, pardon my French.

 С извинение за тъпото отклонение в началото, аз съм един от най-първите фенове на SUMO CYCO, затова участвах с дарение в PledgeMusic кампанията по записите на втория им албум “Opus Mar“, който получих като свободен даунлоуд, а освен това чакам и пратка с диск. Смятам, че бандата го заслужава, защото ако има нещо, което адмирирам до безкрайност в тях, то това е неоспоримата им DIY етика вече 6-а поредна година.

 Вокалистката Sever (по-известна като Skye Sweetnam) е не просто лицето на SUMO CYCO, тя е визионер и идеолог на целия проект, докато китаристът Matt Drake стои зад звука и инструменталите. Междувпрочем, Opus Mar се забави с около година заради кадрови проблеми в ритъм секцията на състава. Дали препъникамъчетата са обърнали леко каруцата на канадците е трудно да преценя, но ако мога да дам комплимент на този албум, то той би бил – слушаем.

 Sever показва огромен брой вокални техники в 13-те парчета – от кряскане и врякане през тежки ревове и рапирания, та до мелодично поп пеене. Винаги съм бил фен на гласа ѝ, но в този албум не всичко ѝ се получава добре. Определено мелодичните вокали са тези, които ме спечелват най-много, особено тези във високия регистър. Там където тя се опитва да реве малко повече, ми докара някоя друга въздишка.

 Музиката в инструменталната си част също варира в широки рамки. Смесицата от пънк рок и хеви метъл е напоена с реге, денсхол, електроника, неометъл, което не е съвсем манджа с грозде. Песента с Бенджи от SKINDRED – “Move Mountains“ на хартия трябва да е връхната точка в албума – KORN-ски саунд на китарите, последван от парти денсхол/рага атмосфера. Въпреки това парчето олицетворява цялостното ми усещане за албума – нищо впечатляващо.

 “Kids Of Calamity“ звучи като хибрид между сънародниците на SUMO CYCOBilly Talent и британците Sonic Boom Six, с които имат доста сходни черти – комбинация от реге и експлозивен пънк със сполучливи хорови вокали. Най-добрите песни в албума обаче са “Anti-Anthem“ и “Rally“, в които има и малко по-лирични части, където Sever успява да капсулира най-добрите си моменти.

 Дебютът на групата “Lost In Cyco City“ беше леко разочарование за мен на фона на предходните сингли, които така и не стигнаха до албума. Надявах се “Opus Mar“ да върне това, което ми липсваше там, но явно ще има още да почакам. Вторият албум на SUMO CYCO би допаднал на мнозина фенове на алтърнатив/метъл/пънк жанровете и особено на тези, които уважават женските вокали.

 Препоръчителни песни: “Anti-Anthem“, “Move Mountains“, “Rivalry“, “Kids Of Calamity“, “Rally

 Оценка: 6.75/10

 Автор: Илиян Иванов (Scraggled Music)