dreddupcover

„That Rebels have no kings. It’s the album about rebels. About DeathOven like Beathoven. The dark side, apocalypse and lust.“ – накратко за концепцията от самия Inquisitor.

Макар и все още да пази високите температури за себе си, лятото е време на горещи емоции и паднали задръжки. Ако искате нещо достатъчно агресивно, но вплело в себе си копнежа за парти обвито в еротичната загадъчност на нощния мрак, обещаващо сбъдване на всичките ви въжделения, то dreDDup е точно за вас. Подайте им ръка. Опасното и неизвестното предизвикват неудържимо влечение да ги последваш, а страха само подклажда още повече любопитството да опиташ. Въпроса е дали ще можеш да понесеш това, което те очаква накрая?!

miKKa за кой ли път се беше заканил, че няма да издава повече албуми, но това, че не спазва обещанията си е само в наша полза. „DeathOven:Rebels have no Kings“ е наследникът на „I dreamt of a dragon“ от 2014, но смея да твърдя в пъти по-добър. Преминаващ музикално от прелъстителен галещ, дори танцувален ритъм, през откровена индъстриъл агресия до меланхолична дарк атмосферичност. Запознатите с групата знаят за какво става въпрос, още повече, че сърбите имат, без малко, 20 годишна история зад гърба си и знаят какво да изискват от себе си музикално, технически, концептуално, така че в крайна сметка да предложат на феновете си нещо качествено, уникално и заслужаващо внимание. За останалите ще опитам да предам емоциите, които може да предизвика музиката на dreDDup и в частност новият им албум „DeathOven:Rebels have no Kings“.

Десет убийствени композиции в дарк/електро/индъстриъл-електронен стил. Албум, който ще ви отведе в един стийм пънк свят от бъдещето. Но какво има в това бъдеще? Противно на клишетата и пропагандата не всичко в него е така „както си го направим“ или си го мечтаем. В началото красив и вълнуващ в последствие се оказва, че бавно ни задушава в хватката на правилата си и всяка глътка въздух е борба и извоювана малка победа.

Първата песен „Gillo Teen“ е бавен поглъгащ дарк индустриал, който ще извади от подсъзнанието ви всичките мрачни и неприлични фантазии, които сте крили, а тялото ви без да усетите ще хване ритъма и ще ви се прииска да танцувате. В транс, перверзно, отхвърляйки всички задръжки, докато съзнанието ви остане празно и неподвластно на външния свят. Оковавайки се в собствени окови, но озъбвайки се на чуждите правила. dreDDup опитват да ни убедят, че мечтаенето е самотно занимание. Да, вероятно защото „I Dream Alone“ неусетно повлича онова танцуващо подсъзнание в нови измерения. Толкова на брой, колкото самите вие си създадете. Ритъмът се забързва и политате. В безтегловност. Сред бездънния ефир на безкрайни пространства, а вселените, които се отварят пред вас са с цветовете на желанията ви.

Не всичко обаче е толкова лековато, колкото ви го описвам. „Point of No Return“ е инструментал, който след цялата еуфория и екстаз усещате как опитва да ви приземи и да ви завлече в по-тъмните /ъгълчета на същността ви, а финалната „Lust Supper“ направо обвива в мрак. Нощта е приключила, и с проблясването на първите слънчеви лъчи страстта преминала границите до задъхваща се похот се превръща във вина, в примирение, може би дори в самообвинение. Щастието отстъпва място на умората и объркващото чувство на изгубеност, на безпътица. Онази безпътица, в която на мозъка ти му липсва отправна точка и опора, за да прекрачи в новия си ден. Светлината носи мрак… и тъга. Тъга, в която се изгубваме. Новият ден носи самота. Самота, в която ще се обвием и ще се слеем с тълпата, поставили маската на това, което не сме.

„Lobotomized, raged, disengaged/A lot of people don’t know they’re deranged
Sad, angry, they feel nothing,/To feel unique, you need to feel something“…

Музиката в албума е изцяло на dreDDup. Продуцент и текстописец е miKKa а.к.а. Inquisitor. Обложката е на Blanka Pavlović. Гост музиканти: Mar2ta – вокали; Lucretia Wamp – вокали и SubForm – китари в композицията „Zelia“. Ако вече сте заинтересовани и искате да чуете албума, а защо е и да си го купите, можете да го направите тук.

–––––––

9/10