DEFTONES – „Gore“ (2016)

Ами, уау. Не знам от къде да започна това ревю.
Иска ми се да е хаотично, но и съвършено. Иска ми се да е като новия албум на DEFTONES.
От няколко дни слушам, превъртам, дишам „Gore“ и не мога да повярвам, колко силно е завръщането на тази група.
Сигурно е вярно, че трагедията ражда творци.

Защо завръщане?
Смъртта на Chi Cheng разтърси музикалния свят преди три години.
Тогава епопеята на DEFTONES ми изглеждаше приключила. „Koi No Yokan“ беше достатъчно силен, за да се класира като прощален албум. Американците вече бяха оставили ярка следа в историята на метъла (или рока, ако щете) с вечните „White Pony“ и „Diamond Eyes„, бяха предизвикали и без друго усиления интерес към тях с „Eros“ – всички стъпала към върха като че ли са изкатерени. Въпреки че не бях готова да се разделя с идеята за екстензивния прогрес на DEFTONES, все пак си казах, че е по-добре да останат в съзнанието на феновете си в своята най-добра форма, отколкото да издадат ужасен албум и да станат част от безславно заминалите си банди.
Още нещо, което ме наведе на мисълта за завръщане – птиците фламинго, които красят обложката. Не напомнят ли на феникс?

Но сега обратно към онази част, която всички приемаме като подарък от DEFTONES, независимо от скритите съобщения.
Още „Prayers/ Triangles“ отприщи потока от положителни отзиви и високи очаквания. И двете съществуват с право. С подобна прилепчивост в „Gore“ се отличават още „Xenon“ и най-дефтоунската песен писана някога изобщо – „Geometric Headdress„. „(L)mirl“ е призрачно завладяваща, тя тихомълком се прокрадва сред останалите части на албума, за да напомни на слушащия, че освен техничари, DEFTONES са и поети. Едноименната „Gore“ побърква с ритъм; „Acid Hologram“ смигва съвсем леко на дуум метъл началата. „Phantom Bride“ забавя чувствително темпото, което „Rubicon“ отново връща на ниво „шеметно“. Като за финал.

Chino Moreno твърди, че името на групата звучи празно, за да демонстрира стиловата неопределеност на DEFTONES. Двадесет години след дебюта си, американците не само са оформили свое собствено характерно звучене – то е толкова разпознаваемо, че дава на феновете възможността да създадат прилагателното „дефтоунски„. Зад него се крие всичко онова, което отличава DEFTONES като група и като чувство, което поражда у слушателите.
Дефтоунско е отвлеченото пеене на Chino,
дефтоунски са барабанните партии, които могат да съградят такт, но и да го разрушат,
дефтоунски са китарите на Stephen Carpenter, които раздират сърцето ти,
дефтоунски са текстовете, врязващи се в съзнанието,
дефтоунски са атмосферичните нотки, които образуват цели галактики.
„Gore“ е най-дефтоунският албум в дискорафията на DEFTONES; той включва всичко гореизброено и го пренася на космическо ниво.
„Gore“ връща DEFTONES там, където сме свикнали да бъдат – на върха на класациите, на сцената на „Грами“-тата, в ефира на всички радиа и в плейърите на бунтарите.
„Gore“ е албумът, който DEFTONES трябваше да издадат като наследник на „Saturday Night Wrist„, за да бетонират окончателно статута си на живи легенди.
„Gore“ е шедьовър.

10/10