Спомени от един отдавна отминал фест – Kаварна 2012

Day  1

Kaварна… Отново…

Лично мнение – не мога да живея без този фестивал. Която и банда да дойде да свири в Каварна, винаги ще бъда там. Някакъв сантимент сигурно – нямам пропуснато издание от далечната 2005-та насам, не мисля и да променям нещата за в бъдеще. Да фокусираме обаче погледи около това, което се случи тази година.

Противоречив подбор на групи, доста коментиран, дъвкан и предъвкван. За първи път до сега – опит да се случат нещата без изявен промоутър, но пък както се изразиха лелите от кварталната бакалия – „тази година ще е по европейски”. Цялата колоритна сбирщина от капани, сергии, кебапчийници и кръчмета от всякакъв тип беше изрината, а на мястото на този до болка познат панаир гордо виреха нос няколко фирмени шатри на Туборг, които започнаха да функционират около обяд на първия фестивален ден. Хората , които бяха пристигнали от предната вечер трябваше да се задоволят с провизии, донесени от дома или напазарувани от магазинчетата в Каварна. Палатковият лагер никога не е изглеждал толкова пуст и слабо посетен, а обещаните екстри, като бани в близост до къмпингуващите и множество тоалетни останаха за поредна година в сферата на пожелателното за следващия (ако въобще го има) фестивал.

Изброените неудобства въобще не попречиха на душевния ни комфорт, като забавлението си вървеше по график, подсилено от традиционните течни боеприпаси, салатки и барбекю. Музичките огласяваха скромния къмпинг, а посетителите видимо се забавляваха кой както намери за добре. И така неусетно дойде време за началото на концертната програма.

В първия ден от фестивала феновете се насладиха на страшен подбор на групи. Вечерта бе открита от българската група Команда 5, начело с китариста на БТР – Кирил Божков. Вокалистката Яна, смая малобройната публика с гласовите си качества и всички бяха приятно изненадани. За съжаление феновете в този ранен час (17:30) не бяха много. Силното слънце изплаши повечето от тях и те пристигнаха доста по-късно. Но това не обезкуражи младата банда. Усещаше се леко притеснение от страна на вокалистката, което може би доведе и до не толкова добрия и контакт с публиката. Но, все пак и двете страни останаха доволни.

След тях на сцената се появиха и БТР, като с това и публиката се увеличи. Всички припяваха познатите им текстове и се раздвижиха. Звукът беше перфектен (както ще споменем и по-нататък в репортажа – за първа година получаваме такъв звук, като изключим 2 малки гафа, но без тях не може).

Малко преди 8 имахме честта да видим (и чуем) Michael Schenker, с групата си. Хората на стадиона бяха значително повече и нямаха търпение да видят любимците си. Вокал на M.S.G. бе Doogie White, който излъчваше уникален магнетизъм! Страшен глас, присъствие и емоция. Въпреки притеснението си от малкото публика (което музикантите споделиха по-късно), си личеше, че и те се радват да свирят пред нас.

01. Armed and Ready
02. Lovedrive (SCORPIONS)
03. Anоther Piеce Of Meat (SCORPIONS)
04. Coast To Coast (SCORPIONS)
05. Before the Devil Knows You’re Dead
06. Lights Out (UFO)
07. Let It Roll (UFO)
08. Shoot Shoot (UFO)
09. Rock You Like A Hurricanе (SCORPIONS)
10. Rock Bottom (UFO)
11. Doctor, Doctor (UFO)

Първата вечер от феста бе посветена на легендата Ronnie James Dio и M.S.G. не пропуснаха да отбележат това – с „Before the Devil Knows You’re Dead„. Отново се насладихме на идеален звук, на моменти касите бяха по-силни, но и това се оправи. Чисти и силни вокали и китари – какво повече да иска човек…

След като Schenker и групата му размазаха феновете, нова сила пристига на сцената – Glenn Hughes. 60-годишният музикант скри шапката на всичките си по-млади колеги и „набори” с гласа си! Много стабилен и овладян, даже и в по-нежните партии. На моменти публиката просто замлъкваше, гледаше и слушаше. Тук се появи и първият технически гаф, за който споменахме по-горе. Захранването спря изведнъж, което доведе до едно импровизирано дръм соло. Въпреки, отстраняването на проблема и желанието на публиката за бис, такъв така и не последва…

01. Stormbringer (DEEP PURPLE)
02. Might Just Take Your Lifе (DEEP PURPLE)
03. Touch My Life (TRAPEZE)
04. Medusa (TRAPEZE)
05. Sail Away (DEEP PURPLE)
06. First Stеp of Lovе
07. Mistreated (DEEP PURPLE)
08. Can’t Stop the Flood
09. Gettin’ Tighter (DEEP PURPLE)
10. You Keep on Movin’ (DEEP PURPLE)
11. Soul Mover/Drum solo/

За гвоздей на „вечерта на Дио” бяха оставени Dio Disciples. И с право – надали някой от присъстващите на градския стадион в Каварна остана разочарован от изпълнението на музикантите на легендарния Рони в комплект с един от най-уникалните гласове на планетата – този на Тim “Ripper” Owens (да не забравяме и Toby Jepson, който се вписа в цялостната картинка по един наистина добър начин). Колкото хора, толкова и мнения, но определено част от магията на ДИО винаги ще витае около Каварна… Нямам думи и  коментар, а гледайки сетлиста по-долу отново се пренасям в онази  вълшебна вечер на стадион „Каварна”. Есенция от гениалните творби на Рони, които завинаги ще останат като класики в учебниците…

01. Stand up and Shout (DIO cover)
02. Holy Diver (DIO cover)
03. Don’t Talk to Strangers (DIO cover)
04. Egypt (The Chains Arе On) (DIO cover)
05. Children of the Sea (BLACK SABBATH cover)
06. Kill the King (RAINBOW cover)
07. Magica Theme / Lord of thе Last Day / All the Fools Sailed Away (DIO cоvеrs)
08. Neon Knights (BLACK SABBATH cover)
09. Craig Goldy guitar solo
10. Catch the Rainbow / Stargazer (RAINBOW covers)
11. The Last in Line (DIO cover)
12. Long Live Rock ‘n Roll (RAINBOW cover)
13. Man on the Silver Mountain (RAINBOW cover)
14. Heaven and Hell (BLACK SABBATH cover)

Еncore:
15. Rainbow in the Dark (DIO cover)
16. We Rock (DIO cover)

Day 2

Вторият фестивален ден (14 юли) бе доста слабо посетен. Явно зачестелите фестивали се отразиха на избора на феновете… Български представители тази вечер бяха D2 с новия си вокал – Дидо, като включване имаше и от Дичо. Доста хора смятат, че мястото на тази група не е на този фестивал. С влизането на Дидо в групата, D2 се опита да промени звученето си към малко по-хард такова, но като че ли все още стои в сянката на старото D2…Вероятно това е и причината доста от феновете да не могат да ги „смелят” все още. Публиката се броеше на пръсти, но това не попречи на групата да се представи добре. На моменти се губеха вокалите на Дидо. На сцената се появи и Дичо – с тениска на AVENGED SEVENFOLD (!), която, ако трябва да сме честни, някак си не му отиваше…Все пак се получи контакт с хората и имаше малко раздвижване в „публиката”.

Веднага след това на сцената се появи поредната супер-група на фестивала. Имената на Vinny Appice – барабани, Sebastian Bach – вокали, Carlos Cavazo – китара и Phill Soussan – бас, говорят страшно много на всеки един от вас, а представянето им беше заредено с невероятна енергия. Легендите в бранша направиха една разкошна китка от рок-класики, които греят в дискографиите на Ozzy (Crazy Train), Dio (Rainbow In The Dark, Last in Line – за пореден път), Black Sabbath (Mob Rules), Rainbow (Long Live Rock and Roll ), а приятната изненада бяха „пироните” на Skid Row -Kicking and Screaming, I Remember You, Youth Gone Wild. Гласът на Sebastian Bach беше в много добра форма, а за останалите машинки няма какво да се каже – една разкошна мега-купонджийска изява, която надали скоро ще бъде забравена.

И дойде моментът да се порадваме на Don Dokken и групата му. Въпреки проблемите с гласа си, публиката искрено му се радваше, а на помощ се появи и S. Bach. Той „удари едно рамо” на високите места и чухме „Alone Again” и „In My Dreams”. Don постоянно разменяше реплики с публиката, което също задържаше интереса им. Спомена предишното гостуване на групата в Ловеч и благодари на феновете за топлото посрещане.

01. Just Gоt Lucky

02. The Hunter

03. Kiss of Death

04. This Fire

05. Into the Fire

06. Breaking the Chains

07. Alone Again – feat. Sebastian Bach

08. Too High to Fly

09. It’s Not Love

10. Heaven Comes Down

11. Tooth and Nail

12. In My Dreams – feat. Sebastian Bach

13. Dream Warriоrs

Последни на сцената излязоха STRYPER – християнска глем банда, доста непозната за българските фенове… Повечето се изтеглиха на тревата или напуснаха стадиона. Останалите там бяха заляти с хубава музика и… библии… Групата е известна с „обстрелването” на феновете си. Имаше доста чужденци (Германия, Швеция), които бяха дошли единствено за Stryper и останаха доволни. Супер звук, сценично поведение (жълтите и черни райета бяха доста култови и емблематични за групата). Изненада бе и появяването на Jeff Scott Soto, който беше посрещнат много радушно. Този ден също не мина без споменаването на Ronnie James Dio, като чухме „Heaven and Hеll” (плюс „Rainbow In The Dark”, които бяха едни от най-пятите парчета за тези 3 дни). Музикантите споделиха, че за едноседмичния си престой в Каварна, най-много са се зардвали на „шопска салад” и се надяват да се върнат.

01. Sing Аlong Song

02. Loud and Clear

03. Rock Makes Me Roll

04. Reach Out

05. Calling On You

06. Free

07. More Than a Man

08. Shout it Out Loud

09. Tie Your Mother Down (Jeff Scott Soto)

10. Breaking The Law

11. Heaven and Hеll (BLACK SABBATH)

Day 3

Началото на последната фестивална вечер бе дадено от Ренегат. Предвид адската жега публиката беше малко, но пък сравнително активна. Пловдивчани направиха стегнат сет от авторски парчета, както и два кавъра – „ Не умирай” на Щурците и класиката на Импулс – „Гладиатор”. Добро представяне като цяло, впечатление направи вокалистът им Константин Кацаров, който явно е заклет фен на Ralf  Scheepers от Primal Fear – сценично поведение, глас и дори телосложение – няма как човек да не направи паралел с дружката на Mat Sinner 🙂

След кратка пауза на сцената излезе последната родна банда за тазгодишното издание на „Каварна Рок Фест”. Ахат направиха това, което се очакваше от тях, т.е изсвириха си всички хитове от до болка познатия албум „Походът”, а за да отдадат почит към великия DIO, изпраскаха кавър на… AC/DC. Хубав звук, представяне на едно познато високо ниво.

Тук вече настана моментът на истината. Сцената бе пренаредена и в пълния си блясък се появиха Rhapsody of Fire. Запознати сте с историята около разделянето на бившата банда на две, в Каварна имахме удоволствието да видим смея да твърдя по-добрата половинка (Luca Turilli се е заел с далеч по-“симфонични” проекти, които биха отивали  добре на някоя епична фентъзи продукция.

Гласът на Fabio Lione звучеше като ураган, ритъм секцията в лицето на братята Оliver Holzwarth (бас) и Аlex Holzwarth (барабани) мачкаше типично по немски, основателят на бандата Alex Strapoli беше като побеснял зад клавирите, а в лицето на Roberto De Micheli бандата е намерила достоен заместник на китарния гений Luca Turilli. Перфектно подбран сетлист, който мина през цялото творчество на Rhapsody, като цяло – едно от най-запонмящите се представяния на феста. След като приключиха с изпълнението си, момчетата от бандата се оттеглиха зад сцената, където успях да уловя един от моите любимци Оliver Holzwarth за няколко думи:

– Здравей, Оливър, и поздравления за силното представяне.

– Благодаря, удовоствието беше наше. Слушали сме доста  за българската публика, но тази вечер наистина ми допаднахте като темперамент и поведение.

– С какви впечатления си тръгвате от Каварна?

– Красиво градче, прекрасна природа, любезни хора и невероятна кухня.

– Известен си с изключителната си работоспособност. Как успяваш да съвместиш участията си в толкова банди, които са като цяло доста търсени за концертни участия (Oliver е постоянен член на Rhapsody of Fire, студиен и сесиен басист на Blind Guardian, Demons and Wizards, Tarja, основател на Siedge Even, свирил е в Paradox и къде ли още не).

– Не е лесно, но при добро напасване на графиците , нещата се получават.Удоволствие е за мен да работя с подобни музиканти , а когато работата ти се превърне в хоби, всичко може да се случи.

Благодарих му за отделеното внимание и тръгнах да се изнасям към стадиона, но пича ме спря и ме замъкна в бекстейджа, където любезно ми подари две бас-перца и ме изчетка за правилно подбраната кърпа за глава (с цветовете на Байерн Мюнхен).

С Oliver Holtzwarth

Ad Infinitum(Intro)

01. From Chaos to Eternity

02. Triumph or Agony

03. The March of the Swordmaster

04. Unholy Warcry

05. Lamento Eroico

06. LandofImmortals

07. Knightrider of Doom

08. TheVillageofDwarves

09. Dawn of Victory

10. The Magic of the Wizard’s Dream

11. Holy Thunderforc

12. Reign of Terror

Encore:

13. Emerald Sword

14. Instrumental outro-Heroes of the Waterfall’s Kingdom Part V:The Splendour Of Angels’ Glory(A final Revelation)

Време беше за Kamelot….

Не мога да ви опиша с какви чувства се настаних пред оградите… Една от най-любимите ми банди за всички времена, с чисто нов вокалист, който едва за трети път ще се представи наживо с групата. Следя развитието на тези „хубавци” още от първото им демо, простих им, че развалиха Conception с привличането на Khan в редиците си и същевременно се радвах за избраната посока с този уникален артист – като глас и сценично поведение. Съжалявах много за напускането му, което впрочем беше поради доста мъгливи и неясни причини. Тогава той изостави съотборниците си, като Fabio Lione от Rhapsody of Fire се наложи да спасява на пожар положението. Точно в този период бяха тествани качествата на „проекто-национала” Tommy Karevik като бек-вокалист, като в крайна сметка тежката дума на Thomas Youngblood си каза думата и шведът бе привлечен като постоянен член на бандата. Толкова за статистиката.

Светлините угаснаха, за да блеснат след секунди върху огромния транспарант от актуалния студиен албум на Kamelot зад барабанния комплект на Casey Grillo.

Тоmmy излезе, запя и там някъде остана споменът за Roy Khan. Защото това момче доказа, че има талант в изобилие. Видимо притеснен, но посрещнат безкрайно радушно от без съмнение най-многобройната публика на фестивала, всяко едно негово трепване изчезна и се стопи за отрицателно време. Чудесна подборка от песни, украсена традиционно от появата на Simone Simons от Epica – чаровна както винаги. Отново ще спомена за качеството на озвучаването -несъмнено най-доброто за всички времена в Каварна, като изключим двете падания на напрежението по време на сетовете на Glen Hughes и Dio Disciples.

След концерта Тоmmy сподели, че наистина е бил адски притеснен, тъй като на едва второто му участие за Kamelot в Германия, публиката е била адски апатична, а човекът си е помислил, че проблема е в него. Но тук, в Каварна, след този толкова радушен прием , той се е успокоил и е направил нещата по начин, който трябва да бъде. Имахме удоволствието да чуем и едно чисто ново парче от предстоящия албум, наречено „Sacrimonium”. Tрадиционният бис включваше две песни, една от които класиката „Karma”, на която се  появи отново Fabio Lione. “March of Mephisto” донесе финала на това прекрасно участие, а момчетата се оттеглиха зад сцената за заслужена почивка и традиционните обещания за нови срещи съвсем скоро.

С Tommy Karevik

01. Rule the World

02. Ghost Opera

03. Keyboard Solo

04. Center of the Universe

05. The Human Stain

06. The Great Pandemonium

07. Season’s End

08. When the Lights are Down

09. EdenEcho

10. Sacrimony

11. Drum Solo

12. The Haunting – Somewhere in Time, feat. Simone Simons)

13. Forever

Encore:

14. Karma, feat. Fabio Lione

15. March of Mephisto

След силното представяне на KAMELOT публиката остана без сили и повечето напуснаха първите редове. LIZZY BORDEN, както и STRYPER, не са толкова познати на българските фенове. За сметка на това пък изнесоха един истински театър. Като че ли бяха отделили повече време на сценичните костюми и подготовка, отколкото на свиренето, но пък се получи забавно J Lizzy постоянно сменяше маски, пръскаше кръв навсякъде, душеше невинни девойки… Запомнящо се шоу. Към края на представянето им чухме и националният ни химн, което беше бурно одобрено.

И така свърши всичко за тази година. Лично за нас – супер успешен, разнообразен и интересен подбор от групи, които направиха Каварна Рок Фест 2012 да изглежда малко по-различно, но не по-малко колоритно и интересно. С нетърпение очакваме следващото издание и пак ще бъдем там някъде по първите редове, защото ние сме Болярите + Катето 🙂