Рапсодия в лилаво – BARONESS в Прага

Фактът, че в България идват три групи и половина през три седмици, понякога не е чак толкова депресиращ.
По кой начин иначе човек би се хванал да види малко свят ако всичко му идва на готово?
Прекрасната възможност за такъв тип преживявания беше и концертът, за който ще стане дума в редовете по-долу. Ще спестя пътеписните описания на отвратителния международен автобус, с който пътувахме или невероятната атмосфера на стария град на Прага, въпреки, че последната е доста подходяща за събитието, на което щяхме да присъстваме на 17 март вечерта. Има нещо в този град, което предразполага да поемеш от музиката по „правилния“ начин. Класическата монументална архитектура въздейства доста силно, дори на нас, модерните хора, пък представете си средновековният европеец, чакащ да влезе в някоя катедрала преди концерт на орган… Луда работа!

Closet Disco Queen

Малко закъсняхме с влизането и подгряващите за вечерта вече бяха започнали. Closet Disco Queen е интрументално алтърнатив/рок енд рол дуо със силни заемки от Queens Of The Stone Age, Kyuss, повечето проекти на Jack White…
Мисля, че схванахте накъде бия. Личният ми проблем (отново подчертавам ЛИЧЕН) с бандата е като цяло липсата на бас и вокалист. Имам не особено голям афинитет към изцяло инструменталните групи, а когато групата се състои само от двама души започвам да губя интерес. Въпреки това парчетата си звучаха майсторски изсвирени и мога да им дам по един палец „горе“ за кукичките тук-таме под формата на енергични и доста пинизчийски рок рифове. Тук може да намерите тяхното последно творение и все пак да видите дали не сте открили нещо ново и свежо. Аз лично съм пас.

Паузата между бандите ми даде възможност да разгледам обстановката. Lucerna Music Bar е нещо като по-голямото братче на нашенския Терминал 1. Разликата идва може би в разположението на сцената, което е надлъжно. Имаше естествено и огромни разлики в организацията на самото събитие. Тук очаквате да похваля и да – ще похваля. Докато в България си правим анкети за това, кое кога трябва да започва, кой колко бири трябва да изпием преди бандата да започне и колко точно пари отгоре ни е взел чичко Бакш, за да ни вози от Центъра до Младост 1, в Европа нещата просто се случват навреме! Да не говорим за баровете, на които нямаше чакане повече от 30 секунди, адекватната охрана и т.н.
И тука ревящите против т.нар. музикална журналистика могат да замълчат, защото това е мнение на музикалния потребител, който плаща за качество и е явно какво получава. Един вид нищо лично, просто бизнес. „Шоубизнес“, както пее Нуфри.

Baroness

Времето за „гвоздеят на вечерта“ дойде точно в 21:45 и Baroness не чакаха втора покана да „позапалят“ с откриващото „Kerosine“.
Завъртяха се поне още 2 парчета преди John Baizley да се спре и поздрави публиката. Припомни си набързо предишното им гостуване в Прага, клуб 007 и предупреди, че ни очакват малко нови песни. От там насетне се наредиха микс парчета от актуалния им албум Purple, както от двойния шедьовър Yellow and Green. Baroness бяха като подивели животни на сцената, а двамата китаристи постоянно се „стреляха“ с мелодичните пасажи. Тук ще отворя една скоба за чешката публика. Не знаех какво да очаквам и като цяло останах изненадан. Приличаха на софийската, може би с една идея по-статични, но или ние сме станали по-сдържани или чехите по-експресивни. Групата от друга страна беше във вихъра си и очевидно много се забавляваше. Тук мога да обявя John и компания за кралете на интерлюдиите. Между повечето парчета успяваха да вкарат
по някое дребно пасажче преди да започнат със същинското интро. Тактично ми бяха отбелязани и приликите с някои похвати използвани от класиците Pink Floyd, които Baroness успяват успешно да пречупят през прогресив/слъдж призмата. Настана време за дежурната игра „Ние се правим, че си тръгваме, вие се правите, че ни вярвате“ след което си получихме бис в лицето на „Isak“ и хитовата „Take My Bones Away“.
По повод първата вокалистът на бандата подхвърли към един човек от публиката:
„-Защо, по дяволите, викаш „Isak“, като много добре знаеш, че ще я изсвирим!“
Това, естествено, подплатено с 24-каратова усмивка.
След двете песни този път обаче съвсем сериозно концертът приключи, а аз прибавих още една банда към „любими за гледане на живо“.
Като заключение мога отново да „благодаря“ на българската действителност, че е такава, каквато е. Без нея нямаше как да си вдигна задника и да присъствам на едно от най-страхотните събития в личния ми концертен календар. Събитие, след което дори 20+ часовото пътуване наобратно беше поносимо. Благодаря ви Baroness, Благодаря за музиката!

Сетлист Baroness:

1. Kerosene
2. March To The Sea
3. Morningstar
4. Shock Me
5. Board Up the House
6. Green Theme
7. The Iron Bell
8. Cocainium
9. If I Have to Wake Up (Would You Stop the Rain?)
10. Fugue
11. Chlorine and Wine
12. The Gnashing
13. Try To Disappear
14. Little Things
15. Desperation Burns
16. Eula

Бис:
17. Isak
18. Take My Bones Away

Текст: Георги Димитров aka Oxmodius

СНИМКИ

BARONESS
Closet Disco Queen