Как протече фестивала в очите на Влади (vladimir):

Ето го и краткия репортаж за събитията от изминалия наскоро двудневен фестивал Sofia Rocks. За съжаление фестивалът събра недоволството на множество фенове, поради редица пропуски в организацията. Реденето и чакане за гривни се проточва излишно, охраната се оказа зле инструктирана, не получаваш адекватно отношение при задаване на нормални въпроси. След като вече си на стадиона, забелязваш, че контролът с гривните е нулев и хора, платили за по-евтини билети (и съответно отдалечени от сцената сектори) могат спокойно да влязат където си искат..

Сред силните страни на организацията са приблизително навременното пускане на публиката в стадиона. Както и наличието на вода, бира и храна, но за съжаление твърде отдалечени от някои сектори. Забелязваш, че поне тоалетните са подредени на удобно място и са достатъчно на брой.
Групите от своя страна успяха до известна степен да компенсират всички лоши неща, които се случиха на този фест. Бях може би един от малкото, за които част от българското присъствие на сцената, не беше проблем. Viperfish от известно време ми се ще да ги послушам на живо, а Аналгин не са скучни или неприятни. Разбира се, дума не може да става че са компенсирали Godsmack с тях… Та, започнаха с доста добър звук, който все пак много ме обнадежди.

От чуждестранните участници на Sofia Rocks първи излязоха Sweet Savage. Изслушах 2 песни, след което седнах с гръб към сцената и до края на сета не обърнах повече внимание на случващото се на сцената. Видяха ми се тотално безидейни, монотонни и клиширани- един добър барабанист, някакъв младок, изостанал от времето си 30-40 години и двама дядовци с излишна енергия…

Sweet Savage от гледната точка на  Saxon:

Групата SWEET SAVAGE е създадена през далечната 1979г. от Vivian Campbell, прочут по-късно като китарист на DIO и DEF LEPPARD, Ray Haller, Trevor Fleming и Ian Speedo Wilson. С няколко сингли в началото на 80-тте, те се превръщат в едно от основните вдъхновения за METALLICA. В София групата беше в състава, записал последния засега албум “Regeneration” – а именно вокалистът и басист Ray Haller, Trevor Fleming и Ian Speedo Wilson на китарите и Marty McClosky зад барабаните.

Бандата се появява на сцената на стадион „Васил Левски” с бири в ръка към 15.50. Двете им роудита се суетят и правят последни приготовления. В 16.00 групата грабва инструментите и след кратко представяне забиват първата песен “Warbird”, с която те започват почти винаги изявите си. Публиката откликва адекватно на поведението на групата и на доста места се виждат доволни лица от NWOBHM повлияните песни на SWEET SAVAGE. Ray стои в характерната си леко разкрачена стойка, с характерната си блондирана къса коса, къси панталонки, кубинки и черни очила. Бандата флиртува и с камерите – Ray се плези, размахвайки баскитарата, Ian плете солата, облечен в една от характерните си ризи, а Trevor помага в припева на “Warbird”. В края на песента се забеляза, че има технически проблеми буквално с целия беклайн. Шокиращата пауза е запълнена с комично изпълнение на барабаниста Marty, който се изправя зад барабанния сет, а след което се развиква по микрофона, карайки публиката да вдига ръце. Доста похвално държание, за да прикрие конфузната  пауза. „No Guts No Glory” се провиква Ray и групата забива парчето от новия албум. Роудитата се придвижват приклекнали, за да закърпават положението и проверяват кабелите около маршалите. Ту Trevor, ту Ray притичват до техниката. Запознатите с творчеството на SWEET SAVAGE обаче знаят за по-специалното звучене на едната от китарите дори в оригиналния запис на „No Guts No Glory” и дефектът става ефект. Изпълнена с изключителна енергия, редуваща се с мидтемпо, песента докарва доста хора до як хедбенгинг. Сред публиката има и фенове с фланелки на IRON MAIDEN, както и любители на NWOBHM-а. Ray се провиква – „Ние идваме толкова от далеч. От Ирландия, за да свирим пред вас и ето – технически проблеми. Аз съм просто един глупав ирландец. Но ние сме тук да свирим, да Ви служим и ето ние прадължаваме”. Следват “Queen’s Vengeance” и класиката “Eye of The Storm”. „Имаме технически пролеми, но не ни пука” – се цепи McClosky на централния микрофон, с ръце зад гърба, напомнящ като държание на  Мистър Бийн. “Eye of The Storm” е приета добре от феновете. Ray спира и казва: „Вие българите ста страхотни, особено жените ви”. Следват новите “Powder Monkey” и “Regenerator” – първата, приета много добре от феновете. Тя е скритият хит в новия албум на SWEET SAVAGE. “Powder Monkey” е все едно написана през 80-тте. Докато бавната и по-тежка “Regenerator” малко сваля настроението след “Powder Monkey”, на която публиката пее припева и участва активно. „Сега ще изпълним една наша песен, която е записана и от могъщите METALLICA – “Killing Time””. Публиката крещи, а още от първите акорди се образува и съркъл пит в публиката. “Killing Time” е една от най-великите NWOBHM песни, която даде насоки, заедно с “Eye of The Storm” и “Take No Prisoners” на творчеството на ранните METALLICA. Представянето на SWEET SAVAGE в първия ден на фестивала Sofia Rocks завършва с песента “Whiskey in The Jar”, ирландска песен, много популярна и в България, изпълнявана от THIN LIZZY и METALLICA и записана със специалното участие на Vivian Campbell за последния албум на SWEET SAVAGE. Съркъл питът продължава и на тази последна песен. Доста от зрителите, които в този ранен час са около 2000, пеят заедно със групата. SWEET SAVAGE завършват четиридесет и петминутния си сет на колене и с поклон пред българската публика. Те обещават да се върнат и канят феновете си на по бира след фестивалния ден.
Сетлист на Sweet Savage:

1.Warbird
2.No Guts No Glory
3.Queen’s Vengeance
4.Eye of the Storm
5.Power Monkey
6.Regenerator
7.Killing Time
8.Whiskey in the Jar

Отново даваме думата на Влади:

След тях на сцената се появиха Scar Symmetry и въпреки отвратителния звук момчетата, както и ние, се  кефехме взаимно един на друг. Бандата се постара да се представи на ниво, макар че с двамата си нови вокалисти много от стария (и далеч по-добър) облик на групата безвъзвратно се беше загубил.
Дойде ред на Heaven Shall Burn, които излязоха сами да направят саундчека си и още с първите „пробни” ревове зад микрофона, публиката предвкуси зловещата метъл кор касапница, която я очаква. След много кратко чакане станахме свидетели на задължителния за стила уол ъф дет, в който съжалих многократно, че нямах възможност лично да взема участие. Звукът беше много по-добър от този на предишната банда, но не мога да кажа перфектен. В мое лице, от човек, на когото са приятни спечелиха фен.

Ииииии Clawfinger. Откачих си главата. След Godsmack, уж Trivium бяха моята банда за деня, пък какво стана… Перфектни на сцената, перфектен звук гърмящи от енергия, заразителни. Едва ли има метъл фен, присъствал на концерта, който да не е останал доволен от тяхното представяне.
Дойде ред на  Trivium, които за първи път в досегашната си кариера имаха честта да бъдат хедлайнери на такъв фест. Звукът беше приличен, но имаше още какво да се желае. Дългите рецитали на Мат можеха и да се спестят, но са обясними, имайки предвид големия ентусиазъм, с който групата посрещна хедлайнърското предизвикателство.  Затова получават висока оценка!

8-ми юни:


Der Hunds не звучаха като това, което бях слушал по Радиото, а от Д2 никой не очакваше кой знае какво и не дадоха много…

Ugly Kid Joe бяха адски силни на сцената с доста добър звук. Увлякоха тълпата, която още беше рехава. Но не успяха да ме спечелят като фен.
Макар и да не съм фен на симфоничните банди с жени вокалистки, Within Temptation са изключително популярна група, която получи много топъл прием от многобройната си българска публика. Песента, с която откриха, беше Shot in the Dark, достатъчно известно парче, което се върти от доста време по радиото, така че дори аз знаех текста. Получи се страхотно шоу, за което групата вложи много от себе си.  Но …за съжаление звукът беше отвратителен. Най-лошото е, че стана такъв към средата на втората песен. Всички високи тонове бяха направо болезнени, което доведе и до най-силното ми пищене в ушите след концерт досега…

Kaiser Chiefs, бяха моята група за деня- жертвах главата и гласа си до самия край. Макар, че срещнах много ниски оценки за тяхното представяне на сцената, мен групата остави с много добро впечатление, а звукът определено беше перфектен.  Наистина си заслужава да се гледат отново.

И между другото: Забравих да пропусна основната си критика към BEC, които 100 пъти можаха да напомнят, че не може да се пуши на стадиона, но не успяха да кажат, че Иги е с болки от стара травма и няма да дойде…
И разбира се, старият, дебел, загубил вече гласа си Аксел Роуз, с добрите инструменталисти около себе си. Не знам как може да си истински фен на ГНР и да харесаш това, което се случи на втората вечер от феста. Откровено казано ме оставиха с много тъжни чувства.  Да, добри музиканти, добро шоу, всичко е ОК. Но това не са ГНР, които помитат всичко. Аксел пее сигурно една октава по-ниско, така че лошият звук(предимно губещия се вокал) можеха да се определят като по-скоро хубаво нещо. От пенайсетината песни, единствено Another Brick in The Wall се получи, при това защото е писана за по-нисък вокал. Много слабо представяне.

Криси ни представя второ мнение за три от групите на фестивала – TRIVIUM, WITHIN TEMPTATION и GUNS N’ ROSES!

TRIVIUM

На 7-ми юли българската публика стана свидетел на шоуто на популярната банда, която гостува за пръв път в България. Въпреки че много фенове бяха разочаровани след отмененото участие на GODSMACK,това даде възможност на американците да си спечелят повече  почитатели и да се докажат пред българската публика.Matt Heafy взриви стадион „Васил Левски” с култовата In Waves, която бе придружена от Pull Harder on the Strings of Your Martyr. Заформилите се съркъл-и и питове не стихваха за миг, а феновете скачаха и пееха песни от новия албум и, разбира се, от старите. Малко след началото Matt сподели колко много се радват да са тук, и как това за тях е огромна чест. Достойната реакция от страна на публиката върна жеста на песни като като „Watch the World Burn”, “Forsake Not the Dream” и “Black”. След всяка песен музикантите изказваха благодарностите си и възхищението си. „Знаете ли, след концерта на The Big 4 вие сте много известни! Страхотни сте и обещаваме да разкажем за българската публика на всички!” Редуваха се песни от първия и втория албум на TRIVIUM, когато дойде ред и на легендарната Build To Fall, на която целият стадион изригна. “Едно от любимите ни неща, когато посещаваме една държава, е да опитваме традиционната кухня и питиета, а вие тук имате страхотна храна!” каза фронтменът с бутилка подарена ракия в ръка. Обещавайки да се върнат отново завършиха концерта с Throes of Perdition, хвърляйки перца и палки, бе сложен края на първият ден от Sofia Rocks 2012.

 

Сетлист на TRIVIUM:

Intro: Capsizing The Sea
1. In Waves
2. Pull Harder on the Strings of Your Martyr
3.  Into the Mouth of Hell We March
4.  Rain
5. Black
6. Watch the World Burn
7. Ignition
8. Detonation
9. Forsake Not the Dream
10. The Deceived
11. Dusk Dismantled
12. Drowned and Torn Asunder
13. A Gunshot to the Head of Trepidation
14. Built to Fall
15. Caustic Are the Ties That Bind
16. Ember to Inferno
17. Down From the Sky
18. Throes of Perdition

 

WITHIN TEMPTATION

Първото гостуване на бандата бе като сбъдната мечта за многото фенове на този стил музика. Знам, че има много разочаровани, поради отменените в последния момент IGGY AND THE STOOGES ,но по тази причина Within пяха повече от час и петнадесет минути, имайки време за повече стари песни, които публиката видно обожаваше. Прекрасната Sharon den Adel омагьоса стадиона и забиха с песни от невероятният им албум, издаден през 2011-та The Unforgiving. Освен In The Middle Of The Night, Faster, Fire and Ice групата изненада феновете си с песни като Ice Queen, Memories, The Heart Of Everything. Останалата част от холандската банда не остана в сянка, като през цялото време се забавляваха и скачаха неуморно с публиката. „Не знам защо досега не сме посещавали страната ви, страхотни сте!” и никак не беше трудно да и повярваме. Бандата видимо бе много приятно изненадана, че толкова много хора знаят песните им и неуморно пеят с тях! Mother Earth бе и величествения финал на първото участие на Within Temptation в България и само можем да се надяваме да изпълнят обещанието си и да се върнат съвсем скоро!

 

Сетлист на WITHIN TEMPTATION:

Mother maiden (short film)
1. Shot In The Dark
2. In the Middle of the Night
3. Faster
4. Fire and Ice
5. Ice Queen
6. Our Solemn Hour
7. Stand my Ground
8. Sinead
9. What Have You Done
10. Iron
11. Angels
12. Memories
13. Where is the Edge
14. The Heart of Everything
15. Mother Earth

 

GUNS N’ ROSES

Всички се бяхме настроили да чакаме доста дълги часове до излизането на GUNS N ROSES на сцената. А можеше изобщо да не се появят? Но уви, на пук на всички медии, на всички лоши думи отправени към г-н. Rose, той се появи 7 минути преди обявеното начало от организаторите. Сцената притъмня и всички, които се бяха настанили по оградите или си взимаха бира се събраха мигновено пред сцената. Екраните блеснаха, чу се звукът на китари и фенски викове. Концертът започна с песента Chinese Democracy и на сцената излезе Аlx. Може да не е онзи секси рус рок тип, за който всяко едно момиче мечтаеше през осемдесетте, но изглежда страхотно за годините си. „YOU KNOW WHERE YOU ARE???“ извика с познатия на всички глас и първите тонове на Welcome to the Jungle прозвучаха над София. Целият стадион скачаше, пееше, Аксел бягаше по сцената и ни показа характерните си танци. Усещаше се еуфорията във въздуха.След като най-мило фронтменът помоли всички отпред да направят крачка назад, за да няма смачкани по първите редове, и да може всеки да се наслаждава на концерта, из въздуха се разнесе романтичната This I Love. Последваха песни от Appetite for Destruction, Use Your Illusion, фойерверки и доста пиро ефекти около и на сцената. Освен доста от по-новите им песни и китарни сола, които разкрасяваха сетлиста, имаше и невероятни класики като Sweet Child O Mine, November Rain (на която нямаше човек, който да не пее), Civil War и, разбира се, Don’t Cry, на която още в самото начало влюбените, дошли на концерта затанцуваха. Групата имаше страхотно сценично поведение. Rose не спря дори за миг да бяха по сцената, да хвърля стойката на микрофона си и да се върти. Макар че на моменти благодарностите на Axl звучаха повече като професионални, отколкото емоционални, пред сцената не бе така. 25 000 души се забавляваха, пееха със сърцето си, ставаха свидетел на концерта на едни от легендите в рок музиката и не спираха да дават всичко от себе си. В лошото момче (макар и вече поостаряло) все още има страст за музика и желание да се раздава в името на феновете си! Както е казал Axl зад сцената „This is it! This is it! This is what the real show is”!

 

Сетлист на GUNS N ROSES:

1. Chinеse Democracy
2. Welcome to the Jungle
3. It’s So Easy
4. Mr. Brownstone
5. Sorry
6. Rocket Queen
7. Estranged
8. Better
9. Richard Fortus Guitar Solo
10. Live and Let Die (Paul McCartney & The Wings cover)
11. This I Love
12. Shacklers Revenge
13. Used to Love Her
14. Motivation (Tommy Stinson song)
15. Dizzy Reed Piano Solo (Baba O’Riley)
16. Street of Dreams
17. You Could Be Mine
18. DJ Ashba Guitar Solo (Ballad of Death)
19. Sweet Child O’ Mine
20. Another Brick In The Wall Part 2 (Pink Floyd Cover)
21. Axl Rose Piano Solo
22. November Rain
23. Glad To Be Here (Bumblefoot cover)
24. Don’t Cry
25. Civil War
26. Knockin’ On Heaven’s Door (Bob Dylan cover)
27. Nightrain
Бис:
28. Madagascar
29. Dead Flowers
30. Whole Lotta Rosie (AC/DC cover)
31. Patience
32. Paradisе City


За вас разказваха: vladimir, Saxon и Sleepwalker 😉