Пътуване през Мрака с BELGARATH и OCCULTUM

След траш атаките, мрачната обреченост и класическото, носталгично хеви, дойде ред и на един стил, който не съм сигурна, че изобщо е имал място по нашите земи. Или поне откъм родни банди, които да го правят. Истинският,  old school, злобен Black метъл, в духа на добрата скандинавска традиция.

На 27.02.2014г.  столичния клуб 8 Ball бе разтърсен от две родни black банди. На една сцена се качиха Occultum и Belgarath, а поводът бе излизането на дебютния албум на Belgarath –„Wanderer“. Имаше достатъчно приятни изненади, добра музика и силни емоции, някои от които не съвсем музикални (концертът съвпадна с героичния мач на родните Лудогорец), но всичко по реда си.

Обикновено black метълите са обвинявани за излишния, леко дразнещ патос, прекалените декори и претрупан стайлинг. Държа да отбележа, че тук всичко беше с мярка и вкус, от декора на сцената до стайлинга на музикантите. Задължителните черно и корпс пейнт, но без излишък и ненужно театралничене. Внушението идваше от сценичното присъствие на групите, невероятно изпълнената музика и харизмата на музикантите.

Концертът започва с Occultum. Млада като име за нашата сцена група, но повечето от музикантите в нея са познати на феновете от участията им в други групи. След доста смени, имахме удоволствието да ги видим в състав: Diabolus – вокали, Kveldulv – китари, Gormoth Iscariot – бас (китарист на Serpentine Creation), Мартин – китара (китарист в Hellrider) и Юлиян – барабани (барабанист в Impenitence). И това беше първата приятна изненада за мен, да видя Gormoth Iscariot като гост-музикант в групата. Вярно, не можах да се насладя на страхотния му глас, тъй като му бе отредена само ролята на басист, но самото му присъствие в която и да е група й дава уникален, колоритен облик.

Момчетата споделиха, че са имали прекалено малко време за репетиции. И въпреки това изпълниха невероятно петте композиции, които бяха подготвили. Да, кратичък сет, който обаче напълно ни потопи в атмосферата на един истински блек концерт и ни подгря достойно за продължението на вечерта. Завършиха с кавъра на Marduk – „With Satan and victorious weapons“, което допълнително нажежи атмосферата, сгъсти хаоса и ни хвърли в обятията на Рогатия.

Сетлист:
1. The supreme march of evil
2. The worshippers of the night
3. Beyond the gates of mind
4. Ad baratrum
5. With Satan and victorious weapons (cover of Marduk)

Belgarath. Поели от магическия дъх на своя неформален кръстник, те ни повеждат през лабиринтите на едно необикновено пътуване. Заредени с енергия, оплетени от диаболичния чар на злокобно-примамливата мелодичност, скрита някъде зад безпощадния пулс на барабаните, тръгваме със затворени очи и отворени души. И всеки от нас се превръща в онзи скитник, за който те ни разказват. Сетът им съдържаше 11 песни, предимно от новия албум. Тук бе мястото и на втората изненада за вечерта. Групата представи новия си вокалист Никола. И още с първата си композиция отвориха Ада пред нас –„Open graves at night agape…“  Няма как да не се поддадеш на емоцията, няма как да не ги последваш. Готови сме да принесем душите си в жертва пред „Черния олтар“ и дори останали без надежда, се оставяме да ни преведат през техния свят – „Walk to abyss of a night and frost/all the places and paths are lost…“  Тръгваме след „Скитника“, превърнал се в наш единствен водач, а той ни повежда през „Мъртви полета“ , за да търсим „Последната си прегръдка“. Някъде, в призрачно красиво място, където лунната светлина чезне зад черните облаци. Някъде, където дъждът ще отмива раните, но от това ще боли още повече. Материята ще се превърне в „Пепел“, но това, което е отвъд нея ще остане и ще броди вечно в търсене на красотата. Сетът завърши с два кавъра. Единият, black метал химна на Satyricon – „Du Som Hater Gud „. И тук беше поредната приятна изненада за вечерта. Като гост да изълни вокалните партии бе поканен Тодор от небезизвестната група Dimholt. Страхотното му изпълнение и невероятно присъствие ни изтръгнаха за малко от нереалния свят, в който бяхме потънали. А Belgarath ни довършиха с „Chant For Eschaton 2000“ на Behemoth. Трудно ни беше да приемем, че магията свърши. Надяваме се и сме в очакване да се повтори.

Вечерта продължи с after party в Black Lodge Bar до малките часове на нощта, но за това репортаж няма да има.

Да, в черното има красота. В черното са скрити неизказани желания и необуздана страст. Черното може да отключи тъмната ти половина и да извади най-болезнените ти мисли и чувства. Но черното може и да отвори сетивата ти и да ти стане приятел.

Сетлист:
1. Open graves
2. Black Altar
3. Winds of War
4. Mad and Alone
5. Dead End
6. Wanderer
7. Fields of Dead
8. Last Emrbace
9. Ash
10 .Du Som Hater Gud – Satyricon cover
11. Chant for Ezkaton 2000 – Behemoth cover